Моите басни

Лисицата и гарванът

Гарван грабнал парче месо и кацнал на едно дърво. Една лисица, като искала да се докопа до месцето, спряла се и захванала да го хвали, че е едър и красив. Добавила, че измежду всички птици на него най приляга да бъде цар; че това щяло да е напълно възможно, стига да имал глас. А той, като искал да й докаже, че имал и глас, като гракнал с пълно гърло, изпуснал мръвката. Лисицата се спуснала, грабнала месото и казала:

— Гарване, ако имаше и разум, нямаше да ти липсва нищо, за да станеш цар на всички птици.

Баснята е подходяща за неразумен човек.

Лъвът и мишката

Една мишка пробягала по тялото на един заспал лъв, но той се събудил, хванал я и се приготвил да я налапа. А тя му се замолила да я пусне, като казвала, че ако я остави жива, ще му се отплати. Той се засмял и я пуснал.

И случило се така, че скоро лъвът се спасил благодарение на признателността на мишката. Заловили го ловци и го привързали с въже за едно дърво. Мишката го чула да пъшка, дошла, прегризала въжето и го освободила, като прибавила:

— Ти тогава ми се присмя, че не очакваш да получиш от мен отплата. Сега разбери, че и мишката е в състояние да се отблагодари.

Баснята показва, че в превратностите на съдбата и най-могъщите хора могат да се нуждаят от помощта на по-слабите.