Измислици премислици 4 г клас

Бисквитка и Сиропчо

  Живели някога братче и сестриче със своите родители близо до една гора.Момченцето се казвало Сиропчо, а момиченцето Бисквитка.

  Един ден те отишли на разходка в гората.Свечерило се, а те залисани се загубили в тъмното.Вървели, вървели, но път не намирали.Бисквитка се разтроила и започнала да рони горчиви сълзи.

– Бате, сега как ще се върнем у дома?- попитала Бисквитка.

– Спокойно, ще намерим пътя- казало момчето.

  Стигнали до една поляна.Тя била направена от захарен памук, а всички дървета около нея от тънък шоколад.Бисквитка уплашено промълвила:

–Над тези земи царува злата магьосница от ОЗ!

– Ще си построим къща от шоколад и бисквити, за да се скрием от  нея!-предложил Сиропчо.

В този момент на метла пристигнала злата магьосница.

– От къде взехте шоколада, бисквитите и сиропа? – попитала с писклив глас тя.

– Шоколода взехме от дърветата, бисквитите от сестра ми, а сиропа е от мен!- казало безстрашно момчето.

   Вещицата разбрала, че децата са  трудолюбиви и добри. показала им пътя за дома, но ги помолила да я навестяват, за да има с кого да си говори.Децата си тръгнали живи и здрави, похапнали сладко до насита.

                                  автор: Цветомира Цанкова

Златната рибка

   Имало едно време един дядо и една баба.Те живеели в една схлупена къщичка на брега на реката.Всеки ден дядото ходил за риба.Един ден докато ловял, хванал златна рибка.Когато посегнал да я върне обратно в реката, тя го помолила да я вземе със себе си.

     Дядото учуден от случилото се, помислил и я взел.Когато се прибрал вкъщи, разказал на бабата.Тя била изумена от улова.Поставили рибката в буркан с вода.

       На сутринта се събудили.Огледали се наоколо – не вярват на очите си.Бабата се подмладила и се превърнала в красива царица, а дядото в умен цар.Рибката – в хубавица,а схлупената къщурка в голям замък.Заживели щастливо.

автор:Радостин Василев

 Две прасенца и едно катеричка

  Имало едно време едно прасенце.То си търсило приятели.Насреща му друго прасенце и катеричка.Решили заедно да заживеят.

   Тръгнали да търсят място, подходящо за техен дом.Намерили широка поляна и решили там да си построят къщичка.Двете прасенца започнали да строят.Издигнали бързо здрава и стабилна тухлена къща. Катеричката видяла едно дърво, близо до тухлената къща и се настанила там.

    дин ден дошла лисицата.Тя решила, че ще се промени и ще бъде добра.Поискала да живее с тях.Станали добри приятели и заживели щастливо.

                                         автор: Леонора Тодорова

Жълтото елече

    Имало едно време едно малко момченце, на което дядо му  ушил жълто елече. Марк много обичал дядо си и затова носил всеки ден своето елече.Всички започнали да го наричат „Жълтото елече“.

      Един ден дядо му се разболял тежко.  Майка му го изпратила  да го види. Нагласила кошница с храна.Дядото живеел на другия край на гората.

   По пътя Жълтото елече срещнал една мечка.Момченцето било малко   и доверчиво.Поискало да се сприятели с мечката.Жълтото елече занесло храната на своя дядо и хукнало в гората да търси мечката.Цял ден тичали по зелената  поляна.Разбрали се да се срещат всеки ден .

     Жълтото елече намерило приятел за весели игри, но съжалявало, че не може да заведе своя нов приятел в селото, защото знаел, че всички ще се изплашат.

                                автор: Емилиана Миладинова

Синята шапчица

   Имало едно време едно момиче,което носело  синя шапчица.Всички я наричали “Синята шапчица”.Тя всеки ден ходила на гости у баба си.

   Един ден стигнала до къщата и видяла, че вратата е отворена.Влязла вътре и що да види- вълкът седи, а бабата я няма.Момичето започнало да плаче, затова двамата решили да  я потърсят.Разбрали, че ламята от ябълковата градина е отнесла старата жена.Измислили план за спасението ѝ.

    Тръгнали към ябълковата градина.Изчакали ламята да заспи.Вързали краката ѝ с въже  и я блъснали в дълбока пропаст.

  Навлезли в пещерата на ламята и там видели баба ѝ свита на кълбо от страх, но жива и здрава.Синята шапчица я повикала.Изтичала към нея и я прегърнала.

                                   автор: Кристиан Вълчев