СИНТАКТИЧЕН РАЗБОР

Синтаксисът не е толкова труден, колкото ти се струва, когато хванеш логиката на синтактичния разбор.

За да бъде думата определена като някаква част на изречението, тя трябва да бъде отговорът на специален въпрос, който е зададен към друга точно определена част на изречението.

Единственото, което се иска от теб, е да запомниш въпроса и към коя част на изречението го задаваш. Виж следващата схема и нека я обясним!

За да открием ПОДЛОГ, ДОПЪЛНЕНИЕ, ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ПОЯСНЕНИЕ и СКАЗУЕМНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ, винаги задаваме въпроса към СКАЗУЕМОТО!

Съвет: винаги изговаряйте въпроса заедно със сказуемото, за да видите дали думата, която трябва да определите като част на изречението, е логичният отговор на този въпрос! Така се пазите от много грешки!

Преди да преминем към по-подробното обяснение на всичко, ще се наложи да си припомним формите на личното местоимение. Защо ли? Защото чрез тях правим проверка, когато определяме подлог и допълнение в изречението. Формите на личното местоимение имат три падежа: Именителен, Винителен и Дателен, като единствената разлика между пълните форми във Винителен и Дателен падеж е тази, че в Дателен те се употребяват с някакъв предлог.

Припомнете си ги със следващата схема:

За да открием подлога в изречението, задаваме въпросите “Кой?” (за лица) и “Какво?” (за предмети, животни, явления) към сказуемото в изречението. Думата, с която отговаряме на този въпрос, е подлогът. Правим задължително проверка: думата трябва да може да бъде заменена в изречението с лично местоимение в Именителен падеж. Ако не може, то тя не е подлогът, който търсим, а е друга част на изречението. Защо правим тази проверка?

Защото, ако вече сте забелязали, въпросът “Какво?”, зададен към сказуемото, се отнася и за подлога, и за допълнението. Ако направим проверката със заместването с лично местоимение, ще знаем със сигурност дали думата е подлог, или е допълнение. Вижте следващата схема, за да си изясните от какво се пазите. В нея думата “химикал” не е подлог, защото не може да бъде заместена с лично местоимение в Именителен падеж. Думата е допълнение, защото я заместваме с лично местоимение във Винителен падеж (него, го).

Обстоятелственото пояснение е дума или словосъчетание, които отговарят на различни въпроси, зададени обаче винаги към сказуемото в изречението. В зависимост от въпросите са и видовете обстоятелствено пояснение.

Първи вид: за време. Това обстоятелствено пояснение отговаря на въпроса “Кога?”, зададен към сказуемото в изречението. Вижте следващата схема:

Втори вид: за място. Това обстоятелствено пояснение отговаря на въпроса “Къде?”, зададен към сказуемото в изречението. Вижте следващата схема:

Трети вид: за начин. Това обстоятелствено пояснение отговаря на въпроса “Как?”, зададен към сказуемото в изречението. Вижте следващата схема:

Четвърти вид: за количество. Това обстоятелствено пояснение отговаря на въпроса “Колко?”, зададен към сказуемото в изречението. Вижте следващата схема:

Пети вид: за степен. Това обстоятелствено пояснение отговаря на въпроса “В каква степен?”, зададен към сказуемото в изречението. Вижте следващата схема:

Пети вид: за степен. Това обстоятелствено пояснение отговаря на въпроса “В каква степен?”, зададен към сказуемото в изречението. Вижте следващата схема:

Шести вид: за условие. Това обстоятелствено пояснение отговаря на въпроса “При какво условие?”, зададен към сказуемото в изречението. Вижте следващата схема:

В единични случаи, за да открием обстоятелственото пояснение, се налага да зададем въпрос не към сказуемото в изречението, а към друго обстоятелствено пояснение. Вижте следващата схема:

Последната част на изречението, която се открива, като задаваме въпрос към сказуемото, е сказуемното определение. То отговаря на въпроса “Какъв?”, зададен към сказуемото. Вижте следващата схема, за да онагледим казаното.

Внимание: сказуемното определение лесно се бърка с обстоятелственото пояснение за начин. На следващата схема вижте пример.

За да открием последните две части на изречението, вече не задаваме въпроси към сказуемото, а към СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ или МЕСТОИМЕНИЕ.

Първата такава част е определението. Откриваме го, като задаваме въпросите “Какъв?” и “Чий?”. Думата, която е определение в изречението, обикновено е прилагателно име като част на речта. Вижте следващата схема:

И последната част на изречението, която откриваме, като задаваме въпроса “Какъв?” към съществително име или местоимение, е приложението. Тази дума като част на речта винаги е СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ. Вижте следващата схема:

Какво може да ви смути: няколко части на изречението се откриват с едни и същи въпроси. Да, но:

1. Подлогът и допълнението дублират въпроса “Какво?”: за да се предпазим от грешка, задължително правим проверката чрез заместването им с лични местоимения. Ако заместваме с лично местоимение в Именителен падеж, думата е подлог; ако заместваме с лично местоимение във Винителен или Дателен падеж – думата е допълнение. И запомнете: подлогът никога не може да бъде въведен с предлог!
2. Три части на изречението се откриват, като задаваме въпроса “Какъв?” – това са: сказуемното определение, определението и приложението. Но:
   1. Сказуемно определение – въпросът се задава към сказуемото
   2. Определение: въпросът се задава към съществително име или местоимение
   3. Приложение: въпросът се задава към съществително име или местоимение, но самата дума също трябва да е съществително име.