Януари

ЯНУАРИ –  произлиза от латинското “януариус”, което е аналог на “янусов” месец, т.е. посветен и покровителстван от бог Янус. Според древните предания, той е митичен герой и е първият цар на Лациум. Янус предложил гостоприемството си като приел с подобаващи почести изгонения от небето бог Сатурн, покровител на земеделието. В знак на признателност Сатурн запознал жителите на Лациум с тайните на земеделието и им посочил възможности да се прехранват с плодовете на своя труд. Сатурн удостоил Янус с дара на прозорливостта и му дал привилегията да вижда едновременно в миналото и в бъдещето – оттук произхожда наименованието “двуликият Янус” и същевременно обяснява символното изображение на януари като човек с две лица. В календара на прабългарите януари носи името “Алем”, а според народните вярвания той е Голям Сечко (студът “сече” всякаква трудова дейност).

Февруари

ФЕВРУАРИ – в мито-поетичната памет на българина месецът е познат с името Малък Сечко. В някои древни представи се свързва с покаянието и с бога на смъртта Фебруус. В древния Рим “фебруа” е наименованието на последните за годината катартични ритуали (празници на пречистването) – те са свързани с извършването на жертвоприношения в чест на върховно езическо божество. В календара на прабългарите наименованието на месеца е “Тутом”, а в празничния календар на народа ни първите три дни на месеца са известни като “Трифунци” (Вълчите празници).

Март

МАРТ – в етимологичен аспект наименованието на месеца се свързва с латинското “Мартиус”. Той е “марсов” месец, посветен на Марс – богът на Войната, син на Юпитер и Юнона. В календара на прабългарите наименованието му е “Читем”. В някои народни представи месецът е наречен “брезен” и се свързва с настъпването на пролетта и разлистването на брезите. Най-популярният народен обичай е т.нар. “мартуване”, което се характеризира с носенето на мартеници – амулет от червени и бели вълнени конци с апотропейни (предпазващи) функции.

Април

АПРИЛ –  наименованието на месеца произлиза от латинското “априлис”, производно на “аперире” – “отварям”. Семантично се свързва с алегорията, че април “отваря вратите на пролетта”, за това в народната лексика месецът се определя като “цветен” и се свързва с триумфа на цветята в природата(Цветница). В календара на прабългарите април е познат с наименованието “Твирем”, а според някои народни представи е “лъжитрев”.

Май

МАЙ – произхожда от латинското “майус” и се счита за месец, посветен на богинята Майа – дъщеря на Атлас и майка на Меркурий (считан за вестител на боговете, покровител на търговията, красноречието и хитростта). В календара на прабългарите е известен с името “Вечем”. В народната лексика месец май е определен като “тревен”, а според други фолклорни представи се свързва със светкавиците и гръмотевиците.

Юни

ЮНИ – в представите на древните римляни “юниус” е месец, посветен на богинята Юнона, съпруга на Юпитер. В календара на прабългарите е познат като “Шехтем”. В някои фолклорни представи на народа ни той се свързва с понятието “сенокос”, а според други месецът се определя като “червен” – вероятно се имат впредвид обредни практики от инициален тип, при които по времето през юни се гадае за метеорологичните условия през декември.

ЮЛИ

ЮЛИ – В Юлиянския календар месеците юли и август са посветени на исторически личности. До подобна чест са се опитвали да се домогнат и други императори, например Нерон, но не са успели. Латинското название на месеца “юлиус” го определя като месец, в чест на Гай Юлий Цезар (101 – 44 г. пр.н.е.). Народната лексика на древните българи представя месец юли като “горещник” и повечето култови обредни практики са насочени към огъня като семантичен аналог на горещината. В календара на прабългарите е познат с името “Сетем”, а в славянската митология се свързва с бог Перун, покровител на светкавиците и гръмотевиците.

АВГУСТ

Според древноримския Слънчев календар последният летен месец е шестият пореден за годината, за това първоначалното му латинско наименование е “секстилис”. По време на календарната реформа през I в. пр.н.е. той става VIII месец и с решение на Сената е преименуван в чест на Първия император Гай Октавиан (63 г. пр.н.е. – 14 г. от н.е.), който получил титлата Август (възвеличен от Боговете). Това название се е съхранило и до днес. В мито-поетичната памет на древните българи месецът е съхранен като “зарев”.

Септември

СЕПТЕМВРИ – в календара на Римската империя първият месец от годината бил посветен на Бога на войната – Марс. Седмият пореден месец е наречен “септембер” като етимологичен аналог на латинското числиотелно “септимус”. През 46 г. пр.н.е., когато се извършва една от календарните реформи, той става IX месец, но наименованието му се съхранява и до днес. В различните етно-култури септември е познат с наименования, свързани с най-характерната за месеца трудова дейност: прабългарите са го наричали “руян”, старорусите – “сивень”, “креснън” и “осень”, а за украинците е “серпен” или “майк”. Във фолклорните представи на народа ни септември се свързва с поетичното име “гроздоберник“.

Октомври

ОКТОМВРИ – в древноримския Слънчев календар е осмият пореден годишен месец. В митологичната памет на старите българи е известен като “Митровски месец” (свързан с отдаването на почит към свети Димитър). В календара на прабългарите е познат с името “Елем”. В някои етно-региони на нашите земи се определя с поетичното име “листопад” като етимологичен еквивалент на най-характерното за периода природно явление. По земите на древните траки периодът до Димитровденсе нарича “Бабино лято” и се свързва с трескавото събиране на реколтата. Именно това е причината през октомври празниците да са по-малобройни.

Ноември

НОЕМВРИ – в годишния календар на римляните деветият пореден месец е наречен “новембер”, за прабългарите е “Месец на маймуната” (свързва се с култа към маймуната от времето на тотемистичния мит), а при славяните е известен с името “студен месец”. Във фолклорните представи на старите българи ноември е определян като “Рангелов месец” (свързан с отдаването на почит към свети архангел Михаил), а четиридесетдневният период от Димитровден до Никулден носи поетичното име “Сиромашко лято“.

Декември

ДЕКЕМВРИ – в етимологичен аспект наименованието на месеца произлиза от латинското “децембер”, тъй като в древноримския Слънчев календар е бил десетият поред годишен месец. В мито-поетичната памет на прабългарите декември е носел името “просинец”, което е семантичен аналог на индоевропейското “бхерать” – “блестящ”, “лъчезарен”. Според фолклорните представи на старите българи през този месец денят започва да расте, да “просиява”. В някои етно-региони декември е наречен “Никулденски месец”, а в други – “снеговей”.