Знаете ли какво се случва под морската повърхност, или сред листата в джунглата, ами в гората?

Навсякъде кипи живот.

Например гората е общ дом за много растения и животни.Нуждата от храна свързва организмите от всяка среда на живот. Те стават зависими едни от други.

Заекът се храни с трева, но той може да послужи за  храна на  лисицата.

Гъбени градини Има мравки, които са невероятни земеделци и животновъди.

Земеделци ли? – ще кажете вие.

Например, няколко вида мравки в Америка и независимо от тях термити в Африка, отглеждат “гъбени градини”. Най-добре проучена сред тях са така наречените мравки – листорези от Южна Америка. Те работят изключително добре. В някои мравуняци на листорези имат повече от два милиона мравки. Гнездата на листорезите са съставени от плетеница от преходи и галерии, широко разпрострени под земята на дълбочина от 3 метра и повече, изкопавайки тези тунели, мравките изхвърлят на повърхността на Земята до 40 тона почва! В подземните помещения са разположени гъбните градини. Мравките засаждат специално определен вид гъби върху лехи от компост, който те произвеждат, като дъвчат листа и така ги раздробяват на малки парченца. Вместо просто да събират листа и да ги ядат, работниците правят компост от тях.

Гъбичките разлагат растителната тъкан много по-ефективно от стомасите на самите мравки, това е ползата, която извличат мравките от отглеждането на гъбите. Възможно е и гъбичките да се възползват от тази ситуация: макар че мравките ядат конидиите на гъбичките, те разпространяват спорите им по-ефективно, отколкото механизма за разпространение, който съществува в самите гъби.

А защо животновъди? Защото си имат домашни животни.

Мравките не само отглеждат растения, но също така развъждат домашни животни. Листните въшки, особено зелените “ябълкови” листни въшки и други видове са висото специализирани за смучене на сок от растенията. Те много ефективно източват сока от растителните тъкани, но не го смилат напълно. В резултат на това, листните въшки отделят течност, от която хранителните вещества са извличани само частично. Капчиците, богати на захари “медена роса” се отделят от задния край на тялото с висока скорост – понякога за един час листната въшка може да отдели медена роса повече от собственото си тегло. Обикновено медената роса пада на земята (може би това е изпратената от провидението “манна небесна”, спомената в Стария Завет). Но някои видове мравки поемат росата, веднага след като излезе от тялото на насекомото.

Мравките дори и “доят” листните въшки, поглаждайки задната част на телата им с антенки и крачета. В отговор на това, листните въшки в някои случаи, изглежда отлагат отделянето на своите капки, докато някоя мравка не го поглади и даже изтеглят капката назад, докато мравката не е готова да я приеме. Има мнение, че задната част на някои листни въшки на вид и пипане е подобна на лицевата част на главата на мравка, което увеличава още повече привлекателността на листните въшки за мравките. Каква полза могат да извлекат от тази връзка самите листни въшки? Очевидно, мравките ги защитатват от врагове. Подобно на едър рогат добитък, листните въшки живеят в укрития-”обори” и тези видове, които особено ефективно използват мравките, са изгубили своите нормални защитни механизми. В някои случаи мравките се грижат за яйцата на листните въшки в своите подземни гнезда и хранят малките на листните въшки и накрая,  когато пораснат, и внимателно да ги изнасят горе, на охраняемите пасища.

https://youtu.be/4fYLEhqYGIU