Космическо пространство

Дълго време хората са вярвали, че в Космоса има и други планети, обикалящи около далечни звезди. Просто учените никога не са знаели къде да ги търсят. В последните 20 години това се промени. Днес астрономите са потвърдили съществуването на повече от 900 извънслънчеви планети, като броят продължава да расте. Някои астрономи смятат, че има поне 100 милиарда планети само в нашата галактика

Планети

Планетите са – Меркурий, Венера, Земя, Марс, Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун.

Никой не знае дали съществуват извънземни.

Извънземен живот

Извънземният живот може да съществува не само под формата на човекоподобни същества, а също така и бактерии, различни микроорганизми, растения и други. За да преценят възможността за живот на друга планета, учените разглеждат наличието на някои химични елементи и течности, най-вече вода, тъй като се знае, че тя е благоприятна среда за създаването и развитието на живот. Счита се, че вода съществува или е съществувала на планети или спътници от слънчевата система като Марс, Венера^[3] и Европа.^[4]

Историческо развитие на идеята[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за съществуването на извънземни цивилизации се е зародила много отдавна. Още в древните Индия, Египет, Китай, Вавилон, Асирия и Шумер се споменават вярвания в живот извън пределите на Земята, но е трудно те да бъдат разграничени от вярванията в божества. Едва в древна Гърция тези вярвания придобиват по-конкретна форма. Талес и Анаксимандър вярват, че една безкрайна Вселена трябва да има и безкрайно много населени светове, множество други планети, подобни на Земята. Дори Талмудът споменава за съществуването на 18 000 други светове, макар да не дава обяснения за тяхната същност. Подобни твърдения се срещат и в индуизма и исляма.

С навлизането на християнството, идеите на Аристотел и Птоломей са широко приети, но противно на очакванията, католическата църква всъщност никога не заема твърдо становище по отношението за извънземния живот.^[5] През 1277 година френският епископ Етиен Тампие и по-късно кардинал Николай Кузански споменават, че е възможно Бог да е създал повече от един населен свят.

Драстичен обрат в развитието на идеята за извънземен живот се слага с изобретяването на телескопа от Галилео Галилей и предложената от Николай Коперник хелиоцентрична система. Това може да се счита за начало на научния подход към тази тема. Идеите на Джордано Бруно за безкрайната Вселена и милионите звезди със свои собствени планетарни системи обаче се оказват прекалено напредничави за онова време и трън в очите на църквата. Заради тези свои възгледи той е изгорен жив на клада от Инквизицията. От XVIII до началото на XX век в научната фантастика широка популярност добива идеята, че планетата Марс е населена с разумни същества, така наречените марсианци. Томазо Кампанела пише в своето творчество за слънчева извънземна раса. Други привърженици на идеята за космическия плурализъм (теория за множествеността на световете) включват Уилям Хершел, Емануел Кант и Бенджамин Франклин.

С напредъка на астрономията и развитието на космическите технологии идеята за извънземен живот се обновява непрекъснато. Дава се научна насока на търсенето на извънземен живот. Първите проби са изпратени до съседни планети, а също така се изучават метеорити, паднали на земята. Научната хипотеза е, че всяко развито общество би се опитвало да комуникира и да изпраща инфромация. Проекти като SETI^[6] извършват търсения в областта на радио вълните. Въпреки че са обсъждани варианти с използването на лазери и междузвездни пътешествия, засега най-ефективният метод се оказва този с радио трансмисии.

непрекъ

Американският астрофизик и основател на Американското планетарно дружество Карл Сейгън е един от първите, които активно популяризират с помощта на телевизионни предавания и книги възможностите и ограниченията в търсенето на разумни същества в нашата галактика и отвъд нея. В негова чест през март 2009 година се предвижда изстрелването на апарата „Кеплер“, който ще изследва 100 000 звезди едновременно.^[7]

Досега са открити 942 планети, наподобяващи тези в слънчевата система (с 34 мултипланетни системи), но техният брой се мени снато.^[8]

Биохимия[редактиране | редактиране на кода]

Всичкият живот на Земята е изграден на основата на въглерода, както и на водата, като разтворител, чрез който се осъществяват биохимични реакции. Жизненоважни елементи са също водород, кислород, азот, сяра, фосфор и др. Предполага се, че всички планети подобно на Земята са се образували от материал изхвърлен от звездите. Поради това е много вероятно и други планети да възникне живот базиран на въглерода.

Съществуват хипотези, че вместо въглерод, за основен елемент на живота може да служи силицият. Такива живи същества ще са способни да съществуват при много по-високи температури, например на по-близките до звездите планети.

Сравнително неотдавнашното откритие на екстремофилите – организми, които живеят при невъзможни на пръв поглед условия – огромни жеги, студове или пълна тъмнина и използват вещества, които според досегашните ни представи са несъвместими с понятието за живота, променя до голяма степен насоката за търсенето на извънземни форми на живот. Оказва се, че водата не е задължително условие за съществуването на живот, тъй като новооткритите организми използват метан, етан, амоняк или още по-странни вещества, за да поддържат живота.^[9]