Извършено е в град, който по ирония днес се нарича Българово. Там турски башибозук избиват в църквата над 400 християни, потърсили вътре спасение и закрила. Това клане е не по-малко страшно от Баташкото, само е по-малко известно. Тази страница от националната ни история още не е прочетена. И още не е затворена, въпреки опитите да се изхвърлят или подменят думи и събития по страниците на учебниците. Затова МИНАЛО-то трябва да се изписва с многоточие.

През 1878 година, на 4 февруари, два дни преди освобождението на Бургас, войската на полковник Лермонтов влиза в Българово, тогава наричано Уруменикьой, и заварва около 400 посечени и убити християни – българи и гърци. От масовото клане на потърсилите убежище в местната църква “Св. Атанасий” оцелява само едно момче, което по-късно разказва за трагедията, известна като “второто баташко клане”.

При строителни работи през 1997 г. в двора на храма са открити множество човешки кости – на жени, мъже, деца и възрастни хора.

По традиция в гр. Българово всяка година се почита паметта на загиналите, намерили покой в изградената по-късно костница.

Преди 20 години, когато започва възстановяването на храма в Българово, група младежи, разчистващи двора, попадат на ужасяваща гледка – целият двор от всички страни на храма е покрит с кости.

Пред очите на местните хора оживява предание, разказвано от дядовци на внуци – в края на Руско-турската война селото е нападнато от турски башибозук.

„Населението, когато разбира, че те идват, се скрива в храм „Св. Атанасий”. Преданието разказва, че са седели две денонощия скрити”, казва отец Захарий Дечев, свещеник в храма.

След две денонощия башибозуците успяват да нахлуят в църквата и избиват всички. „Никой не е оцелял. Преданието разказва, че имало едно момченце, което е затрупано под тялото на майка си, което оцелява и разказва историята”, допълва Дечев.

Дни по-късно летящият отряд на полковник Лермонтов стига до селото. Когато стигат до църквата, виждат, че всички жители на селото са убити и непогребани. „Доколкото могат да съберат всички тела, събират ги в един общ гроб и ги погребват според тогавашните военни правила”, разказва отецът.

Убити са около 400 души, заради това се сравнява с Баташкото клане.

В селото е изградена костница, която пази част от историята. На това място отец Захарий предава уроци на децата от неделното училище.

„Най-важното е да обичат своя роден край, а заедно с обичта към родния край, в тях непременно гори и любовта към отечеството”, казва той.

Църквата „Св. Атанасий“ е построена в средата на 1854 г. от гръцкото население на селището.

През 1904/5 г. българите построяват свой храм, посветен на „Св. цар Борис“, разрушен през 1946 г.

Храмът „Св. Атанасий“ тъне в разруха през годините на кумунистическия режим.

Съвременният иконостас в църквата „Св. Атанасий“ е възстановен със средства от дарения на признателни българовци.

BTV НА 3 МАРТ- ЗА ВТОРОТО БАТАШКО КЛАНЕ

НИЧИЯ ЗЕМЯ НА 3 МАРТ

НИЧИЯ ЗЕМЯ НА 3 МАРТ

Раят и адът на Гърбавото

Разказ от Ат. Радойнов

ШОУТО НА СЛАВИ НА 3 МАРТ