Римски градове в България

Филипопол. Или наречен Евмолпия, Филипополис, Пулпудева, Пълдин, Филибе, Пловдив. Това са само някои от прочутите имена на града. Животът по тези територии не е спирал, започнал още отпреди 8000 години той продължава и до днес. Филипопол е сред шестте най-стари градове в света по непрекъснатост на обитаване. Животът тук започва още от мистичните траки, минава през времето на Филип II Македонски, през римския период на града, през завладяванията от българите и така до днешен Пловдив. През I-IV век, когато го завладели римляните той се превърнал в най-големият, аристократичен и великолепен търговски център в древна Тракия. Хронистите го оприличавали, като раят на земята.

Диоклецианополис – наречен е с това име в чест на основателя си император Диоклециан (284 – 305 г.). Намира се под Хисаря. Възникнал през I век, той бил важен административен и икономически център. Той бил трети по големина и отдалече се прочул със своите минерални извори, които го превърнали в курортен център още в древността. Посещавали го императори и знатни особи. Затова и го наричат градът на императорите. Той бил и важен духовен център по времето на християнския период с огромна катедрала, която побирала много вярващи. Любопитна легенда има и за древните римляни, които населявали града. Тя казва, че те отлично познавали лечебната сила на минералните води и край тях строили освен терми, светилища на своите многобройни богове-лечители в езическия период. Вярвали, че ще им донесат съвършенството в живота, ще бъдат здрави и силни и затова те правили различни ритуали в тяхна чест. Богът, който им носил съвършенство се казвал Телесфор. Негови статуи се срещат само по българските земи. Интересен факт е, че от проучения период на римския град има малко свидетелства за заболели от тежки болести.

Сторгозия

Останките от крепостта Сторгозия се намират в парк “Кайлъка” край Плевен, където е имало селища от бронзовата и желязната епоха.
Тя била изградена в късната античност ІV – VІ в. от римляните на площ от 31 дка. Крепостните зидове са дебели 2 метра, облицовани с ломени камъни, споени с бял хоросан. В крепостта са открити редица помещения с битово и административно предназначение, в източната част е разположена раннохристиянска базилика. По размери базиликата е втората по големина след царската базилика в Плиска. По форма тя е трикорабна, триабсидна с голям притвор от запад.