Митът за Пан-Гу
Китайците имат свои собствени идеи, как е възникнал светът. Най-популярният може би е митът за Пан-Гу – великана. Сюжетът е следният – в началото на времето, Небето и Земята били толкова близо един до друг, че се сливали в една черна маса. Според легендата, тази маса представлявала едно яйце, в което живеел Пан-Гу.
Живеел дългичко – много милиони години, но един прекрасен ден този живот му омръзнал. Ама така му втръснал, че замахнал с брадвата и разбил яйцето на две части. Точно тези две части станали Небе и Земя. Ръстът на Пан-Гу бил невъобразим – най-малко петдесет километра височина, което по мерките на древните китайци било разстоянието между Небето и Земята, а според брояча на таксито, което взех вчера, – от ЖП-гара до летището.
За нещастие на Пан-Гу и за наше щастие, великанът бил смъртен и както всички смъртни – умрял. А след това се разложил, но не както това това се случва с нас. Гласът му се превърнал в гръм, кожата и костите му станали твърдата земя, а главата му станала космоса. Така неговата смърт дала живот на нашия свят.
Чернобог и Белобог
Това е един от най-значимите славянски митове, който разказва за противопоставянето на доброто и злото. Всичко започнало така: когато наоколо било само едно обикновено море, Белобог решил да създаде сушата, като изпратил своята сянка да свърши “черната” работа. Сянката – Чернобог, направил всичко както се полага, но като егоистична и горделива натура не пожелал да дели властта над земята и решил да удави Белобог.
Той от своя страна успял да излезе от ситуацията без да бъде убит, като дори благословил земята, създадена от Чернобог. Обаче се появил малък проблем – с появата на сушата, площта й растяла непрекъснато, заплашвайки да погълне всичко наоколо.
Тогава Белобог изпратил делегация до Чернобог с единствена точка в дневния ред: как да се прекрати това чудо. Чернобог яхнал една коза и отишъл да преговаря. Делегатите обаче, виждайки Чернобог да подскача на гърба на козата, осъзнали комичността на ситуацията и избухнал див смях.
Чернобог не схванал хумора (ако беше от Габрово, щеше), обидил се много и отказал да разговаря с тях. В това време Белобог, все още желаейки да спаси Земята от обезводняване с цялата тази суша, решил да подслуша Чернобог.
За тази цел той създал пчелата (явно манията с подслушванията не е от вчера, ама тогава поне я е нямало Патрашкова). Насекомото се справило блестящо със задачата и издало тайната, заключваща се в следното: за да се прекрати разрастването на сушата, трябвало да се начертае кръст и да се каже вълшебната думичка “Стига”. Което и Белобог направил.
Скандинавския мит за ледения гигант
На пръв поглед изглежда, че между китайците и скандинавците няма нищо общо. И това ще е вярно, ако не броим един великан. Е, разбира се, че с оглед на метеорологичните условия скандинавският логично бил от лед и се казвал Имир.
До неговото появяване (северняците явно имат общо и с арменците, защото първо се е появил светът, после боговете), светът бил разделен на две – царството на огъня Муспелхайм и това на леда – Нифелхайм. Пространството между двете било абсолютен хаос, но точно то станало това, на което ние казваме “бащино огнище” за Имир.
И сега да кажем повече за него. Родил се Имир и взел, че се изпотил, а изпод мишниците му вместо пот, излезли мъж и жена. Това е малко странно като цяло, но ние го разбираме – такива са викингите – сурови, няма как да ги промениш. А и в онзи студ едва ли са се потили толкова, така че си е било куриоз от световна величина. Това обаче далеч не е толкова странно, колкото раждането на шестглав великан от краката му. Да не се разсейваме сега с мисли за хигиенните навици на боговете – не сме ние, дето ще ги съдим, и да се върнем на историята. На мъжа му се родил син – Бор (не чвор, а по-скоро като Нилс Бор), който пък имал трима сина – Один, Вили и Ве. Въпреки, че като преки потомци те също били богове и на всичкото отгоре и управлявали Асгард, това не им стигнало и решили да убият прадядо си Имир.
Той разбира се не бил много доволен и имал малко по-различно мнение от тях по този въпрос, но никой не го и питал. В процеса по убиването му се проляла толкова кръв, че била достатъчна да запълни моретата и океаните, от черепа на нещастния момък направили небето, от натрошените му кости – планините, а от мозъка му – облаците.
Новият свят станал толкова хубав, че Один и компания решили да се заселят в него. Разхождайки се по брега на морето, потомците на Имир видели две красиви дървета – ясен и елха. Историята се повторила и от ясена боговете направили мъжа, а от елхата – жената, които пък дали началото на човешката раса.
Японският “Световен котел”
Япония. Отново хаос. Отново във вид на океан, този път мръсен като блато. В този заблатен океан (или океанско блато) растял магически камъш (или тръстика) и от тази тръстика (или камъш), както в нашите приказки се раждат деца от зелки, се родили боговете в цялото им японско многообразие.
За пестене на време, най-общо им казвали Котоаматсуками – и това май е всичко, което се знае за тях, защото току-що родени, те веднага се втурнали да се крият в тръстиката. Или в камъша. Докато се криели се появили нови богове, включително Идзинами и Идзинаги. А сега познайте кой от двамата е мъжа и кой жената. Няма значение всъщност.
Те се захванали да бъркат океана, докато той не се сгъстил и така се образувала земята – Япония. Индзинами и Индзинаги имали син – Ебису, който станал бог на всички рибари и две дъщери, едната от които – Аматерасу, станала Слънцето, а другата – Цукиоми, – Луната. Изобщо, като типични японци, били помислили за всичко. Имали и още един син – Сусано, който заради буйния си нрав, получил статус на бог на вятъра и бурите.
Цветето лотус
Като в много други религии и в хиндуизма също фигурира концепцията за възникването на света от пустошта. Е, не чак от пустош де – имало и там един безкраен океан, в който плувала гигантска кобра и имало бог Вишну, който си подремвал кротко на опашката на змията. И толкова. Нямало нищо друго.Времето си минавало, дните се сменяли един след друг и изглеждало, че така ще си бъде завинаги. Веднъж обаче целият свят бил огласен от звук, който никой дотогава не бил чувал – звука “Ом-м” и по-рано пустият свят закипял от енергия. Вишну се събудил, а от лотосовия цвят, който растял от пъпа му, се появил Брахма.
Вишну изобщо не се назландисвал, ами направо си заповядал на Брахма да създаде света, а междувременно той си взел змея под мишница и изчезнал вдън гори Тилилейски. Брахма, седейки в поза “Лотус” върху лотосовия цвят, се захванал за работа. Разделил цветето на три части – едната използвал, за да създаде Ад и Рай, от втората създал Земята, а от третата небето.
След това Брахма създал и всичко останало – животни, птици, хора, дървета в същия образ в какъвто и досега ги виждаме около нас.
Published: Mar 13, 2018
Latest Revision: Mar 13, 2018
Ourboox Unique Identifier: OB-446511
Copyright © 2018