Ахатни пейзажи

Ахатени пейзажи

В сърцето ми рисуваше ахатени пейзажи –
безбрежното космическо небе,
потайни дълбини на океани
и снежни необятни светове.

Картини, оцветени с щастие,

в които всичко тъй вълшебно бе,

където морските вълни танцуваха

във ритъма на твоето сърце.

А днес те няма сякаш от години,

в пейзажите ти липсват цветове

и залезът изглежда като рана,

прорязала оловното небе.

Върни се и отново нарисувай

пламтящо слънце в синия лазур,

прегърнатите нас в сънливи утрини

и моля те не тръгвай този път.

Авантюринен небосвод

От последната ни нощ

вече спря да съмва сутрин.

Пак се будя от тъга

във студено тъмно утро.

И завърта се денят,

в който всъщност аз отсъствам,

защото дишам само там, 

където мога пак да те почувствам.

Под купола на небосвод далечен –

авантюринено искрящ, безмълвно вечен,

ти върна ми душата разпиляна

отново в мен пречистена и цяла.

Не се сбогувай с нея ти, защото

в живота като кратък монолог

най-силно е последното обичане,

като финал на книга с епилог.

Моите крила

Слънчево е и горещо.

Имах някога крила.

Някой ги изтръгна вещо

и превърна в хвърчила.

Вятърът отвя ги надалече,

ти случайно ги видя.

Аз не вярвах, че ще мога

нявга вече да летя.

И успя да ме намериш

и приши ми ги така,

че макар да ми убиват,

пак успявам да летя.

И не знам защо го стори,

и не зная кой си ти.

Няма никога да съдя

този, който ме спаси.

Върнеш ли крила на ангел,

може друг да си ранил,

но във вечните простори

всичко ще ти се прости.