Хардуер

Хардуерът съставние вид техника. Изграден е от електрически вериги. Думата е чуждица в българския език. Употребява се главно (но невинаги) в сферата на информационните технологии. Произлиза от английската дума hardware (означава железария; техническа апаратура; изчислителна техника; устройства, изграждащи по-голям апарат или машина).

1 е Монитор. Той e устройство за изобразяване на информация във визуален или тактилен вид. Повечето монитори имаха катодно-лъчева тръба и формата на голяма кутия с екран, но от няколко години се увеличава използването на екрани с течни кристали (LCD) и плазмени екрани, които са по-компактни. За разлика от телевизора, мониторът няма тунер и обикновено е с по-висока разделителна способност и честота на опресняване (при лъчевите монитори). При телевизорите обаче също се въвежда висока разделителна способност заради новите технологии за видео дискове и телевизионни програми с висока разделителна способност.

2 е Дънната платка. Тя е компонент от всеобщата компютърна архитектура, който свързва и синхронизира всички технически елементи на компютъра. Параметрите на дънната платка определят някои от основните изчислителни възможности на компютъра и изгледите му за бъдещо надграждане.

3 е Централният процесор. Той е наричан още ЦП (CPU), е основна част на електронноизчислителна машина, която декодира и изпълнява инструкциите на програмното осигуряване. Често се наричана само процесор, макар че в много съвременни системи има и други процесори, изпълняващи специализирани функции.

4 е Оперативна памет, тя е вид компютърна памет, която съдържа инструкциите за централния процесор и различни данни, използвани при неговата работа. В архитектурата на фон Нойман това е бързодействаща памет, с която процесорът обменя данни без посредничеството на други запаметяващи устройства. В оперативната памет се съхраняват кодът на изпълняваната програма и данните, върху които се извършват операциите. В съвременните системи се използва и кешпамет, която обикновено е разположена физически в чипа на процесора и осигурява време за достъп, съизмеримо с вътрешните за процесора операции.

6 е Компютърно захранване, то е техническо средство, което доставя необходимото захранване за работата на останалите компютърни компоненти. Захранванията са направени да преобразуват високото мрежово напрежение и променливият ток към постоянен ток с ниско напрежение за ползване от електронните елементи, от които е изграден компютърният хардуер.

7 е Оптично дисково устройство, то е вид дисково устройство – компютърен компонент, предназначен за четене или записване на информация върху оптични дискове. Носителите на информация могат да бъдат компактдискове (CD), DVD или Blu-ray диск. За четене и запис се използва лазерно лъчение от близката инфрачервена област за CD, червено (650 нм) за DVD и синьовиолетово за BD.

8 е Твърдият диск, той е наричан още хард диск или жаргонно само хард, е запаметяващо устройство от енергонезависим тип. Информацията се съхранява чрез магнитен запис върху покрити със специален слой плочи. Прилагателното „твърд“ подчертава разликата спрямо гъвкавия магнитен диск и напомня за историческото наименование запаметяващо устройство с твърд магнитен диск (ЗУТМД) използвано през 70-те и 80-те години на XX век. Необходимостта от съхраняване на все повече информация налага устройства, използващи сменяеми дискови пакети с магнитни дискове, които разговорно също са наричани дискови пакети. Дисковият пакет се върти с постоянна ъглова скорост около оста си.