В Карлово, накрай градчето,
син очакван се родил.
Бързо раснало момчето,
кръстено с любов Васил.
Дяконе от манастира
тръгнал по света широк,
трудният ти път не спира
и след твоя лъвски скок.
Ти, Апостоле, бездомен,
миг покой не пожела:
неуморен, храбър, скромен,
вдигна градове, села.
И умря за свободата
на народа-мъченик,
но остана жив в сърцата,
Българино, най-велик!