Преписите на Паисиевата история и тяхното значение

„История славянобългарска“ е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир в периода 1760 – 1762 г. Творбата е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание.

Историята е преписвана около 60 пъти, като първият препис е от 1765 г. За първи път тя е издадена по оригинала й от Йордан Иванов през 1914 г. Оригиналът на произведението се съхранява в Зографския манастир.

Счита се, че през 1984 г., по време на социализма, Българските разузнавателни служби, подменят с копие черновата и я пренасят в България. Подменената от Държавна сигурност чернова е открита в България в края на 1990-те години.

Запазени са 49 ръкописа и 1 печатно издание – «Царственик» на Христаки Павлович от 1844. Ръкописите се съхрняват главно в библиотеки и архиви в България.

Паисий не само написва „История славянобългарска“, но сам тръгва да я разпространява сред българите. През 1765 г. той се среща със Стойко Владиславов (Софроний Врачански) в Котел, който прави първия препис на Паисиевата история.

Софроний Врачански е известен с активната си книжовна и обществена дейност. Той е автор на оригиналната автобиографична творба „Житие и страдания грешнаго Софрония“, отпечатва първата новобългарска печатна книга – „Неделник“ – 1806 г.

Врачански заема важни постове в църковната йерархия – той е врачански митрополит. Сътрудничи на руските войски по време на войната им срещу Турция.

История славянобългарска претърпява много преписи и получава широко разпространение. Втория препис прави Алекси Попович от Самоков 1771 г. През 1772 г. монахът Никифор Рилски прави нов препис на „История славянобългарска“ от преписа на Алекси Попович.

През 1774 г. учителят от Елена Дойно Граматик преписва и допълва „История славянобългарска“. Известни са десетки преписи на Паисиевата история, а до средата на 19 век тя се използва и като основно учебно помагало в новобългарското училище.

„История славянобългарска” е символичното преминаване на българите от епохата на Средновековието към Новото време. Така в тази малка по обем, но голяма по значение книжка, атонският монах за първи път формулира задачата, стояща пред българския народ – националното пробуждане.

Изготвено от Йоанна Мария Начева 9е клас