ЛАЗЕРТЕРАПИЯ

Определение: Light Amplification by Stimulated Emition of Radiation – усилване на светлината чрез стимулирана емисия на радиацията.

През 1960г. е създаден първият квантов оптичен генератор – LASER.

В широк смисъл светлината представлява електромагнитни вълни с различна честота. В по-ограничен аспект е видимо излъчване, което може да предизвика зрително усещане, следователно явлението има две страни – субективно-физиологично обусловена за облъчения и обективно-физична, като източник и среда на разпространение.

Устройство на лазера:

• активна лазерна среда (работно вещество, медиум);
• източник на енергия (ток) за стимулиране (възбуждане) на активната среда;
• система от огледала (резонаторно и рефлектиращо);
• световод (отвеждащ лазерния сноп лъчи до наконечника)

Видовете генератори се различават според агрегатното състояние на активната среда:

• твърди (рубинови, полупроводникови);
• течни (разтвори от органични багрила);
• газови (хелий-неонов, аргон-криптонов, въгледвуокисов)

Стимулирана емисия се получава, когато под въздействие на погълнатата енергия на фотона, електронът прескача на по-ниско енергетично ниво, което е придружено с излъчване на нов фотон, енергетично еднакъв с предизвикалия го.  Достатъчно усилване на светлината се постига чрез положителна обратна връзка. Същността й се състои във връщането на част от усиленото излъчване от изхода отново на входа, където пак следва усилване с придвижване и т.н.

Лазерите могат да бъдат с постоянен и импулсен режим. При импулсните лазери, интензитетът на лъчението се измерва в големината и плътността на енергията върху единица площ, изразено в джаули (J/cm2), а при непрекъснат режим — потокът на мощността се измерва във ватове (W/cm2). Лазерите биват ниско- и високоенергийни /над 0,5W/. При нискоенергийните дълбочината на проникване е само няколко милиметра. Това се дължи на пречупване, отражение, разсейване на лазерните лъчи на границата на оптично разнородни тъкани.