Франсиско Гоя

Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес (на испански: Francisco José de Goya y Lucientes) е испански живописец и график, дворцов художник. Смята се едновременно за последния от старите майстори и за първия от модерните. Работата му включва стативни картини, стенописи, гравюри и рисунки. Във всички художествени аспекти разработва стил, който дава началото на романтизма. Изкуството му е предшественик на съвременната живопис и на авангардното изобразително изкуство на XX век. Той се смята за един от най-добрите испански художници и един от най-големите майстори в историята на изкуството.

В областта на графиката Гоя остава едно голямо наследство, което и до наши дни вдъхновява художници-гравьори по цял свят.

Художникът най – вече работи в областта на графичкната техника акватинта, която за времето си не е била широко разпространена. До нас са достигнали четири изключителни графични цикъла: “Капричос”, “Тавромахия”, “Деператос” и “Ужасите на войната”.

“Капричос” е графичен цикъл, изпълнен в техниката на сухата игла и акватинтата, а посланието е сатира на испанското общество от края на XVIII век.

“Тавромахия” е графичен цикъл, създаден между 1815-1816 г. и също е изпълнен в техниката на сухата игла и акватинтата. В отпечатъците може да видим темата за традиционното за Испания бикобойство.

Ужасите на войната

Деспаратес