Merry Chrismas

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало във Витлеем, град във възстановеното под римска опека царство Юдея на Ирод I Велики. Православните християни честват Рождество Христово. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник.

Коледната елха е украсена ела (или друго иглолистно дърво) за празника Рождество Христово (или Коледа), разпространена и за празника Нова година (новогодишна елха).

Тя е сред най-разпространените традиции, свързани с празнуването на Рождество Христово. Представлява украсяване на вечнозелено иглолистно дърво – най-често от рода ела, откъдето идва наименованието. Преди Коледа1 дървото се отсича, внася в дома и украсява с разноцветни светлини, орнаменти и лакомства. В отделни случаи се украсяват големи улични дървета на стратегически места, без да бъдат отсичани. Също така в някои случаи вместо живи дървета се използват изкуствени.

На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена –  Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.

Според традициите трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.

Hова година е празник, при който се отбелязва краят на текущата и началото на следващата календарна година.

Всички култури, използващи годишен календар, празнуват Нова година. Посрещането на новата година датира отпреди 4000 години, когато на първия ден от новата година („Акиту“) в Древен Вавилон се организират празненства.

• Руснаците, за да приветстват Новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. В Съветския съюз е прието да се разменят подаръци, най-често – шоколадови бонбони. Също така там е разпространен обичаят подаръците си по това време децата да получават от Дядо Мраз и Снежанка.
• Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през новата година.
• Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито е прието да се канят гости.
• Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
• Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.
• Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.
• Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.
• Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.
• Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.
• Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства Слънцето.
• Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.
• Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.
• Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.