ФИЗИКАТА И ИЗКУСТВОТО

Проектната разработка „Физиката и изкуството“ е включена в плана на дейности по проект “Проектният метод- креативното бъдеще на обучението в ПГ по лека промишленост и туризъм” за учебната 2021/2022 година. Предназначена е за ученици от X б клас, специалност „Хотелиер“.

Основната цел на проекта е да се покаже, че физиката и изкуството са съвместими и свързани. Представителите на изкуството в неговите  различни  области  трябва да са наясно с физичните закони и явления и да ги използват,  като успешно да служат не само на научно-техническия прогрес, но и на света на вдъхновението и  чувствата.

Физиката и фотографията

Фотография, буквално означава светлопис, писане чрез светлината. Етимологията е свързана с гръцките думи photos – „светлина“ и grapho – „пиша“.

Науката определя фотографията като метод за получаване на трайно изображение чрез проектиране на образа на предмет или, който и да е, обект, с помощта на фокусираща оптична система – фотообектив, върху фотографски носител, който може да бъде плака, филм с нанесена светлочувствителна емулсия или матрица.

За рожден ден на фотографията е прието да се счита 7 януари 1839 г., когато френският учен Франсоа Доминик Араго прави официално научно съобщение пред Парижката академия на науките, за открития от художника Дагер способ за запазване на траен фотографски образ. Способът получава неговото име – дагеротипия. Историята на фотографията обаче, се търси още във времето на Аристотел (384 – 322 г. пр. н.е.). За пръв път той наблюдавал явлението, познато като камера – обскура – на латински, „тъмна стая“. Една рисунка на Леонардо да Винчи от 1519 г. показва камера обскура. Този ранен оптичен прибор не съхранява получения образ, а просто проектира това, което се намира пред малкия отвор в стената на затъмнена стая върху отсрещната стена. Тя се използва и за наблюдение на слънчеви затъмнения. Дълго преди първите снимки да бъдат направени, китайският философ Мо Ди и гръцките математици Аристотел и Евклид описват стенопеичен фотоапарат в V – IV век пр.н.е

Първата трайна цветна снимка е заснета през 1861 г. от физика Джеймс Кларк Максуел  – “Тартановата папийонка” (Лента в шотланско каре, завързана на папийонка) 

С учениците от X б клас на ПГЛПТ посетихме Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства-Казанлък, където неговият директор г-н Стефан Папукчиев интересно ни разказа за историята и развитието на фотографията както у нас, така и в света като цяло. Учениците видяха най-старият фотоапарат в музея от 1880 г. Той работи със стъклени плаки с размер 13х18. Видяха също и ценното книжно издание с инструкции за фотографиране от 1904 г., дело на Стоян Георгиев.

В залите на музея е изложена колекция бокс камери от Франция, Италия и Германия, колекции от лентови апарати – „Смяна“, „Киев“, „Зенит“, „Beirette”, “Nikon”, „Фед“, „Polaroid” и други, апарати на Kodak и Agfa от различни периоди, както и фотоапарат със сменящ се гръб, който работи и с плаки, и с лента. Шпионски камери от Чехия и Германия от периода 1930-1940 г., са сред най-ценните експонати, както и Стерео камера от периода 1909 -1912 г. Сред вещите с историческа стойност е фотоапарат, ползван от поета Никола Вапцаров. Музеят притежава и богата колекция от книги и списания за историята на фотографията и кинозаснемането.

Физиката и изобразителното изкуство

С учениците посетихме Художествена галерия – Казанлък и нейните филиали Къща-музей “Академик Дечко Узунов” и Къща-музей “Професор Ненко Балкански”, където нейният директор г-н Пл. Петров ни показа експозициите и ни разказа интересни факти от историята.

През 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старинни и изкуства, което допринася през първите десетилетия на ХХ век Казанлък да се обособи като „град на художници“. Тук са родени  много автори, някои от които оставят важни следи в историята на българското изобразително изкуство, като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др.

Плодотворен за развитието на художествената сбирка е периодът между 1930 и 1958 г., когато директор на Музея за старинни и изкуства е художникът и писател  Димитър Чорбаджийски – Чудомир.

Къща-експозиция “Професор Ненко Балкански” 

Ненко Балкански е роден в Казанлък на 20.09.1907г. Завършва Художествената академия през 1930г., а през 1939 -1941г. специализира във Франция и Италия. От 1946г. е преподавател в Художествената академия, където завежда и катедрата по живопис. През 1930 г. прави първата си самостоятелна изложба в Казанлък.

След смъртта на Ненко Балкански (1977г.) Община Казанлък реставрира родната къща на художника. През 1981г. съпругата му Лиляна Балканска дарява на Художествена галерия – Казанлък 267 живописни творби и 1271 графики и рисунки. Обновената след реставрация родна къща с построената към нея изложбена зала е открита за посещения през 1991г. В нея е показана подбрана част от дарението.

Физиката и музиката

С учениците посетихме Къща-музей „Петко Стайнов“, където неговият уредник г-н Косев ни запозна с факти от биографията на Петко Стайнов и историята на музея. Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в гр. Казанлък в семейството на индустриалец. На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си. В Института за слепи в София учи флейта, цигулка и хармония, както и пиано при Андрей Стоянов. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Петко Стайнов твори и в областта на хоровата музика. Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. Умира на 25 юни 1977 г. в София.

Човек живее в света на звуците. Звукът е това, което ухото чува. Чуваме гласовете на хората, пеенето на птици, звуците на музикални инструменти, шума на гората, гръмотевиците по време на гръмотевична буря. Има теорията, че българските народни танци и хора
лекуват различни заболявания:

• Ръченицата е в такт 7/8, какъвто е ритъмът на
човешкото сърце. Тя се изпълнява и в такт 7/16.
Твърди се, че стимулира хипофизата и провокира
отдеянето на ендорфин (вещество, 80 пъти по-
мощно от морфина);

• Ганкиното хоро е в такт 11/16. Казват, че влияе
благотворно на тимусната жлеза и на дебелото
черво;

• Пайдушкото хоро е в такт 5/8. Лекува сърцето,
помага на лимфите, очите и лекува мигрена. За него
твърдят, че действа на честотата на любовта – 50
херца е честотата на влюбения, майчината любов
има 150 херца, а безусловната, способна на
саможертва – 205 херца;

• Елениното хоро, в такт 13/16 лекува психични
разстройства;

• Петруниното хоро, в такт 12/16 стимулира
дейността на щитовидната жлеза и гърлото и
(забележете :)твърди се, че “смекчава нрава на
коравосърдечните”;

• Тактът 9/8 на Дайчово, Черкезко, Варненско,
Грънчарско създава чувство за единно съзнание,
затвърждава чувството за общност.

Физиката и литературата

По време на Чудомирови празници с учениците посетихме Литературно-художествен музей “Чудомир”, където нейният директор г-жа Добрина Матова ни разказа за писателя, художника и обществен деец Димитър Чорбаджийски-Чудомир, неговата жена Мара Чорбаджийска и исторически факти за музея. Къщата е обявена за музей още на следващата година след смъртта му – през 1968. В сегашния си вид музейният комплекс е открит през 1979 г. и включва домът на Чудомир с неговата атмосфера и художествено-документална експозиция. В него се съхраняват повече от 15 000 оригинални ръкописи, рисунки, скици, писма, книги и лични вещи на Чудомир и неговата съпруга – художничката Мара Чорбаджийска.

Това е единственият литературно-художествен музей в България.

Международен ден на светлината 16 май

Международният ден на светлината се отбелязва на 16 май от 2018 година. Идеята е да се подчертае ролята на светлината в живота на хората в области като науката, културата и изкуството, образованието, медицината, комуникациите, енергетиката и др. Денят се отбелязва във връзка с годишнина от демонстрацията /16 май 1960 г./ на първия в света лазер от американския физик Теодор Майман.

Стремежът е да се изясни значението на светлината и светлинните технологии за устойчивото развитие и намиране на решения за глобалните предизвикателства в енергетиката, образованието, стопанството и здравето. Светлината е ключов инструмент за създаване на иновации и технологии в медицинските изделия, високоскоростен интернет, енергийно ефективно осветление, сензори с висока чувствителност, спестяване на онлайн данни, опазване на културното наследство, възобновяема енергия и много други.