Дядовата ръкавичка

Тръгнал дядо за Златица,

изгубил си ръкавица.

Там играла на поляна

Малка мишчица Гризана,

ръкавичката видяла

и на топличко се свряла.

Ей го мокър и подплашен

тича Зайо от горица.

Спира го на пътя прашен

дядовата ръкавица.

— Кой на топло там се гуши? —

пита Зайо дългоуши…

— Аз съм мъничка Гризана.

Кой си ти, та страх ме хвана?

— аз съм Зайо Средногорски,

крия се от думи хорски —

каза Зайо боязливо

и попита предпазливо:

— В тая топла ръкавица

мир дали ще да намери

мойта, плахата душица?

— Влез, самичка ми е скучно! —

рече Гризла благозвучно.

Подир малко иде Лиса.

(То без нея що ли бива?)

Насред пътя се курдиса

и лукаво се подсмива.

— Кой е в тая ръкавичка? —

пита хитрата кумичка.

— Мишка мъничка гризлива

тук на топло си почива,

Зайо-байо Средногорски,

скрит от лоши думи хорски.

Ами ваша милост кой е

и защо ни безпокои!

— Аз съм златната лисица

и желая да се стопля

във вашта чудна ръкавица.

— Влез, макар че сме мнозина,

но нали ни си роднина!

Тръгна Вълчо от гората

по работа към селата.

Спира той на пътя прашен —

гладен, настървен и страшен.

Ръкавичката съглежда,

да подуши се навежда,

но усеща я, че шава

и запитва той тогава:

— Чия уплашена душица

крий се в тая ръкавица?

— Тук на топло си почива

мишка мъничка гризлива,

Зайо-байо Средногорски,

скрит от лоши думи хорски,

още нашата кумица,

златокожата лисица.

ами ваша милост кой е

и защо ни безпокои?

— Аз съм Вълчо от Балкана,

гост желая да ви стана…

— Влез, макар че сме мнозина,

но нали си ни роднина!

Подир малко всички сещат

цяла земя разлюляна —

иде рошава Мецана,

в ръкавицата надникна

и юнашки се провикна:

— Чия уплашена душица

крий се в тая ръкавица?

— Тук на топло си почива

мишка мъничка гризлива,

Зайо-байо Средногорски,

скрит от лоши думи хорски,

още нашата кумица,

златокожата лисица,

Кумчо-вълчо от балкана,

гост на нашата покана.

Ами ваша милост кой е

и за що ни безпокои?

— Аз съм рошава Мецана,

гост желая да ви стана.

— Влез, макар че сме мнозина,

но нали си ни роднина!

Събрали се те другарски,

разположили се царски

в ръкавичката на друма

и отворили си дума…

Скоро дядо от Златица

се завърна да потърси

свойта топла ръкавица.

Зер, ако я намери,

баба с кремък ще я дере…

И вървейки, и кашлейки,

насред пътя той се спира

и душата му примира,

сърце му се разтреперва —

гледа, гледа и не верва:

ръкавичката му шава,

миша глава се подава

и опашка от лисица,

и парченце от ушенце,

едно късче кожух мечи,

светят остри зъби нечии…

— Какво мислиш бре, човече! —

дядо сам на себе рече

и ръкави си възпрете,

и с тоягата удари,

и повтори и потрети…

Вечерта дома го срещна

неговата баба стара:

дядо лов с колата кара

и засмян дори до уши,

той лулата важно пуши…

КРАЙ!