Математически приказки

Съдържание

1. Числата и техните приятели

Християн Георгиев 6. Д клас

2. Как се появили обикновените дроби

Кристина Кирякова 6. Д клас

3. Математически врати

Стефан Буроджиев 6. Д клас

4. Детството на  Мая

Александра Минкова 6. Д клас

5. Моят математически сън

Димитър Стоянов 6. Д клас

6. Maтематически Олимпийски игри

Кралската дисциплина – 100 метра

Божидар Гайдаров 6. Д клас

7. Приказка за знаците

Преслава Драмова 6. Д клас

8. Магьосникът и четирите деца

Александър Гайдаджиев 6. Д клас

9. Делителят и седемте фигурки

Павел  Христанов 6. Д клас

10. Георги – математик

Борис Николов 6. Д клас

11. Математическа приказка

Григор Гюров 6. Д клас

12. Математическо пътешествие

Атанас Личев 6. Д клас

1. Числата и техните приятели

     Преди много много години в края на една горска пътека се намирал огромен замък. Носела се легенда, че в него живеят чудновати същества-наричани цифри.

    Един слънчев ден цифрите решили да излязат от двореца. Тръгнали по горската пътека и улисани в разговора си, не усетили кога и как се озовали пред една къщурка. Почукали, но никой не отворил. Най-малката сестричка Нула се престрашила да отвори вратата и пред тях се изправила една магьосница. Тя им обяснила, че са попаднали в чудната къщурка на Събирането и Изваждането. Поканила ги да влязат, за да ги запознае с тях. Така те станали приятели и продължили напред.

      Вървели, вървели и насреща им изскочило Събираемото, което се опитвало да открие сестричката си

и майка си. Всички тръгнали да ги търсят. Изведнъж от отсрещния храст изскочила тя – другото Събираемо.

Двете сестрички уплашени започнали да разпитват горските животни, които минавали покрай тях дали не са виждали майка им. Ежко Бежко тъкмо минавал и видял разстроените сестрички и ги попитал какво се е случило с тях. Те му отговорили, че търсят майка си. Той казал, че видял една

самотна жена да седи на един пън до стария дъб.

     Двете Събираеми набързо изтичали и какво да видят, там седяла майка им – Сбор.

     Всички заедно и щастливи продължили из гората. Ви- дели в една река три момчета да се къпят. Запознали се с тях и се оказало, че са братя. Най-големия от тях се казвал Разлика, а другите двама Умаляемо и Умалител.

Събрали се всички заедно и решили да отидат на гости на царицата на науките – Математиката.

     Така се появило събирането и изваждането.

Християн Георгиев 6. Д клас

2. Как се появили обикновените дроби

     В една тетрадка по математика живеели задружно числата и знаците. Те образували задачи, а децата трябвало да ги решат. Числата понякога допускали грешки, но бързо се поправяли.

     Винаги имало ред: от по-голямото се изважда по-малкото; по-малкото дели по-голямото.

     Така числата играли цял ден, но в играта объркали местата. Вместо 18÷3, те написали 3÷18. Задачата станала сложна и децата не могли да я решат. Тогава делението се сетило, кого да повика на помощ – братовчедка му делителната черта. Тя никога нямала място и всички я изолирали. Тогава делението се сменило с братовчедка си и задачата била решена. Децата нарекли 3/18 обикновена дроб, 3 нарекли числител, а 18 – знаменател.

Числата продължили да образуват дроби и забелязали, че понякога дробта може да се съкрати или да се превърне в смесено число. Забелязали също и, че ако знаменателят е 1, то дробта е естествено число.

     Играта с дроби станала по-забавна, децата започнали да образуват задачи – да събират и изваждат дробите, да ги делят и умножават.

     Така се образували обикновените дроби.

Кристина Кирякова 6. Д клас

3. Математически врати

     Вчера се срещнах с един приятел и той ми разказа за своя сън. Каза, че го е сънувал след като е писал домашното си по математика. Събудил се е в съня си пред 4 врати, на които са били написани различни задачи. От нищото се появил един дух и му казал, че ако отговори правилно на задачата от всяка врата, ще го заведе до различен град на земята, и всеки следващ отговор ще го води по-близо до древно съкровище. Ако отговори грешно обаче, ще го прати в най-сухата пустиня на земята: Атакама. Задачите били много лесни за него, но той избрал най-лесната като загрявка. Тя била 5+6. Той уверено отговорил 11, преминал през вратата и се озовал в Рим. Докато търсил следващата врата внезапно на земята се появило рубик кубче. Наредил го и се озовал вътре в куб, на който имало врати на всяка стена.

  На всяка врата имало различни задачи, този път малко по-трудни. Избрал задачата 100 по 0,089, получил 8,9 и вратата се отворила. Преминал през вратата и се озовал в Токио. След голямо търсене из улиците на града изведнъж се озовал пред вратата на един ресторант. На нея видял предпоследната задача (-300) делено на 60. Той мислил и накрая пресметнал – отговорът бил (-5). Минал през вратата уверено и се озовал в своя град.

    Разходил се и в центъра имало един павилион за вестници. Той влязъл и вътре намерил куфар, който се отварял след като отговориш на задачата (3+1-8-1+5) делено на (-1). Решил я и отговорът бил 0. Точно преди да отвори съкровището, майка му го събудила за училище.

Стефан Буроджиев 6. Д клас

4. Детството на  Мая

      В една далечна страна живеело едно странно семейство. Момиченцето Мая била смесено число. Тя приличала по цялата си част на майка си, а по дробната част на баща си. Майка ѝ Нина била естествено число, а баща ѝ Георги бил правилна дроб. Бабата на момиченцето била сума, а дядо й – умножение.

       Мая растяла весела и игрива. Имала много приятелки, които също били смесени числа. Всички я обичали и ѝ се радвали. Когато играела с приятелките си, Мая обличала дрехи за големи хора. Всички си слагали модерни обувки с високи токчета и се гримирали. Пускали си готина музика и умножавали целите си части със знаменателите на дробните си части и полученото събирали с числителите на дробните си части. Така тя и приятелките й си мислели, че порастват големи

и стават неправилни дроби. Това било любимата им игра.

     Мая пораснала и станала хубава жена – вече неправилна дроб. Често се виждала със старите си приятелки, когато си разказвали истории от детството. Тогава ставали отново малки момиченца и смесени числа за кратко време. Делели числителите на знаменателите си. Остатъка от полученото, слагали най-отгоре като числител на дробната част, а знаменателят на делената дробна част си оставал и като знаменател на дробната им част като смесени числа. Това били най – хубавите им мигове, когато отново се смеели и забавлявали като малки деца.

          Александра Минкова 6. Д клас

5. Моят математически сън

    Видях се днес с моя приятел Филип. Той ми разказа, че е сънувал сън където за всяко негово действие трябвало да пресметне задача по математика. Аз му казах , че е много интересен сънят му и също му казах, че и аз искам да сънувам подобен сън. На следващата вечер легнах да спя и сънувах много интересен сън. В съня си сънувах, че пред мене е машината на времето. Тя ми каза, че всеки път когато и отговоря правилно на математическата и задача тя ще ме телепортирала в различни години. Първата задача беше: 1854+(+100). Отговорих и, че е 1954 и тя ме телепортира в 1954 година. Бях на някакво място в Холивуд и се учудих като видях Мерилин Монро да и се вее роклята на шахтата на метрото. Имаше много хора с камери. Оказа се, че те сега снимат филма ,,Проклетите 7 години на Ню Йорк”. Помолих машината да ми

даде друга задача, за да се телепортирам в друга година. Машината ми даде задачата (-990,5).(-2) казах и, че е 1981 и тя ме телепортира в 1981 година.

Този път не знаех къде съм. Бях в огромна талпа от хора и едвам се виждаше какво има отпреде. Видях, че принцеса Даяна е отпред с булчинска рокля и принц Чарлз беше също там с униформа. Осъзнах, че съм в Англия на сватбата на Даяна и Чарлз. След това казах на машината да ми даде друга задача, за да се телепортирам в друга година. Тя ми даде задачата (-5736):(-3) .

Отговорих и 1912.

И тя ме изпрати чак в 1912 година. Бях на някакъв кораб и видях как той бавно се накланяше.

Лошото беше, че това е Титаник и той щял да потъне след 2 часа. Уплаших се страшно много.

Исках да го разгледам преди да потъне. Взех асансьор и се качих в него и докато слизах надолу изведнъж резервният генератор спря и заседнах в асансьора. Започна много бързо да се пълни кабината на асансьора с вода. Казах си: дано да беше тука машината на времето.

След тези думи тя се телепортира точно в кабината на асансьора. Помолих я да ме измъкне и тя каза: колко е (-200)+(-1000)+1200+2022 и аз и отговорих 2022.

Тя ми каза: правилно. След като ме телепортира се събудих в леглото си.

Димитър Стоянов 6. Д клас

6. Maтематически Олимпийски игри

Кралската дисциплина – 100 метра

– Здравейте, дами и господа!

Добре дошли на първия ден на Математическите Олимпийски игри в Париж 2024 година! – приветства ги коментатора на игрите. – На Олимпиадата ще участват само състезателите (числата), които са покрили норматив за дадената дисциплина.

Първата дисциплина на пистата е 100 метра!

Тя ще се проведе в 10 серии.

Когато се проведоха 9 серии от дисциплината на старта на последната 10-та серия в 4-ти коридор се появи шампиона в дисциплината – числото 10!

Вицешампиона на 100-те метра било числото 6!

И тук била най-голямата конкуренция!

Стартът бил даден. Числото 10 било начело, но и номер 6

и номер 4 били плътно зад него. Накрая се изравниха и трите числа и така имаше трима победителя и те се класираха на полуфиналите на тази дисциплина.

– На полуфиналите състезателите: 10, 6, 4, 3, 57, 64, 23 и 58 да се подготвят за старт!-говореше коментатора.

Аз – числото 123 виках за 10, защото той е мой състезател, но от трибуните имаше и такива, които викаха за другите номера.

Когато състезателите излязоха на старта видях, че моят състезател се е подготвил добре както физически, така и психически и това много ми хареса.

Бегачите се подготвиха. Старта се даде.

– Номер 10 излиза отново начело, но и другите го настигат. Кой ли ще е с най-добро време за финала?

И това е номер 6!-викаше коментатора.

Публиката започна да се радва, но аз не толкова, защото

спортиста ми завърши 2-ри и го победиха с 0,01. Надявах се във 2-та серия да няма с по-добро време. Така и се случи и моят състезател отива на финалите!

На финала той се чувстваше малко…зле, защото го победиха с 0.01 и не искаше да се случи това, затова се стегна.

Когато представиха състезателите и се наредиха на старта, аз бях много притеснен.

Старта се даде!

– Състезателите тръгват с невиждана скорост! Начело излиза номер 6, но какво се случва! Номер 10 ги повежда с 5 метра и така взима златото! Треньора му – 123 е много радостен, защото състезателя му става Олимпийски шампион! – говореше водещия. – И така на 3-то място е номер 4 от Бразилия, на второ – номер 6 от Съединените американски

щати и Олимпийския шампион е номер 10 от България!

Божидар Гайдаров 6. Д клас

7. Приказка за знаците

      Имало едно време едно момченце на име Георги.То се разхождало по една поляна и срещнало нещо много интересно, което се казвало плюс. Момченцето попитало:
– А ти за какво се използваш?
– Аз се използвам за събиране. Например 1+1 се получава 2.
– Страхотно! Искаш ли да сме приятели?
– Да много бих искал.
Те продължили пътя си. Докато вървели и си говорели срещнали нещо още по-интересно.
– Здравей!
– Здравейте!
– Как се казваш?-попитали те.
– Казвам се минус. А вие как се казвате?-попитал знакът.
– Аз се казвам плюс, а той се казва Георги. А ти за какво

се използваш?
– Аз се използвам за изваждане. Например 2-1 е равно на 1.
– Това е много интересно! Искаш ли да се включиш в нашата разходка.
– Да, благодаря за поканата.
Те тръгнали и докато си разказвали интересни задачи срещнали равното.
– Здравей! Как се казваш?
– Здрасти! Казвам се равно, а вие?
– Аз се казвам минус, той се казва плюс, а той Георги.Ти за какво се използваш?
– Аз се използвам след зададената задача, например 1+1=2 или 2-1=1.
– Супер. Ако искаш се включи в пътешествието ни.
– С удоволствие.

Продължили напред и изведнъж се появило умножението.
– Здравей! Как се казваш?
– Казвам се умножение, а вие?
– Ние се казваме плюс, минус, равно и момчето Георги. За какво се използваш?
– Аз се използвам за да умножавам числа, като например 2.3=6.
– Интересно. Хайде,включи се към нас.
– Добре, благодаря.
Те вървели и видели нещо да се търкаля. Спрели го и го попитали:
– Здравей! Добре ли си?
– Да, добре съм.
– Как се казваш?-попитали групата.
– Казвам се деление. -казало знакът.
– Много интересно име. А за какво се използваш?

– Аз се използвам за да деля. Например 2:2 =1.
– Супер. Хайде, ела с нас.
– Добре, благодаря.

Преслава Драмова 6. Д клас

8. Магьосникът и четирите деца

      В една приказна страна, преди много години, живеела една майка, която се казвала Математика. Тя имала четири деца,  с имена Събиране, Изваждане, Умножение и Деление. Като всяка майка тя много обичала деца си. Живеели задружно, играели заедно на различни игри, но често спорели кой е по-добър и по-бърз в игрите. За да не се карат майка им измислила игра със задачи, чрез които да покажат своята съобразителност и бързина. За всяко дете съставила задача само със знака на неговото име.

   Можете ли да посочите коя задача на кое дете е дала?

5+(-3)+(+4);                                                  5.(-3).4;

8-(+10)-(-7);                                                  (-45):(-3).

   Всички решили бързо своята задача, но продължили да се карат.

   Един ден в градчето дошъл магьосник, който показал на децата различни вълшебства. Вадел от шапката си различни предмети. Веднъж извадил зайче, за което казал, че е вълшебно, защото можело да говори, познавало цифрите и можело да съставя с тях задачи. Магьосникът предложил на децата да изиграят една игра, при която зайчето да състави задача, а те да я решат. Който пръв я реши, ще получи голямата награда да стане ученик на магьосника. Желание изявили само децата Събиране, Изваждане, Умножение и Деление. Всяко от тях искало задачата да бъде само със знака, отговарящ на името му, защото само така можело да я реши. Зайчето обаче се изхитрило и съставило следната задача:

   Намислих едно число. Увеличих го толкова пъти, колкото сте вие. Към полученото число прибавих най–голямото отрицателно рационално число. Числото, което получих,

намалих с противоположното на числото от броя на буквите в имената ви. Получих числото 64. Кое число съм намислил?

    Всяко от децата се опитало само да реши задачата, но не могло. Тогава магьосникът им предложил да я решат заедно. Така те успели да се справят. Магьосникът им казал, че с общи усилия ще могат да решат всяка задача. Защото били задружни той взел и четирите деца за свои ученици. След години те станали много добри магьосници и се справяли с всяка задача.

Александър Гайдаджиев 6. Д клас

9. Делителят и седемте фигурки

   Живели някога в една къщурка през седем планини в десета майка Геометрия и нейните седем палави фигурки – Кръг, Триъгълник, Квадрат, Правоъгълник, Ромб, Успоредник и Трапец. Всеки ден майка Геометрия ходела в гората по една числена ос да бере отрицателни числа. Винаги преди да тръгне им заръчвала да залостват добре вратата и да не отварят на никого, докато не се върне. За да я познаят, тя им изпявала своята тайна песен:

–   Имаш ли еднакви страни умножи ги по три или изчезни!

Веднага щом излязла майка Геометия пред къщичката на фигурите се появил злият Делител, който почукал на вратата и с дрезгав глас им рекъл:

–   Фигурки, фигурки отворете вратата!

–   Няма! Ти не си нашата майка! – отвърнали фигурките. Тя

няма такъв дебел глас!

В този момент Делителят разбрал, че фигурките няма да му отворят вратата и решил да се скрие в близките храсти за да изчака майка Геометрия. Не след дълго майката на фигурките се появила, почукала на вратата и с меден глас запяла:

–   Имаш ли еднакви страни умножи ги по три или изчезни!

Фигурките веднага разпознали медния гласец на майка си и тутакси отворили вратата. А Делителя успял да чуе тайната песен на майката и вече имал план да се върне отново с по изтънен глас и със заучената вече парола. На другия ден той отишъл до близкия кошер пълен с дроби и похапнал смесени числа, за да му изтънее гласа. Призори отново застанал на вратата на фигурките и с престорен глас запял:

–   Имаш ли еднакви страни умножи ги по три или изчезни!

Фигурките се подлъгали и отворили вртата, а Делителя само

това и чакал, успял да ги раздели (изяде) всички, без едно – Кръгчето. То успяло да се скрие в един НОД (огнището).

Когато майка Геометрия се прибрала, избухнала в плач, но Кръгчето се появило и разказало, какво се е случило. Заедно решили да си отмъстят и подмамили Делителя към една яма. Падайки в нея, корема му се пръсва и фигурките успяват да наизкачат щатливи, прегърнали своята майка и заживели щастливо в своя геометричен свят.

       Павел  Христанов 6. Д клас

10. Георги – математик

   Един прекрасен ден Георги и неговото семейство решили да отидат на разходка до Мадарския конник. Те пътували 2 часа, и когато пристигнали той видял, че са изминали 120 км. Много обичал математиката и решил да сметне средната скорост с която са се движили и получил  60 км/ч. Когато стигнали, Георги огладнял и влезли в близкото магазинче. Решил да си вземе три  банана които стрували 4 лв. за килограм. За тях той платил 2 лв. и пресметнал, че бананите тежат точно 500 грама. След като разгледали всичко наоколо решили да си тръгват. По пътя за вкъщи той видял един билборд на който имало реклама за телефон на изплащане. Рекламата гласяла, че телефона струва 840 лв. и може да бъде закупен на 15 равни вноски. Тъй като имал нужда от нов телефон се зачудил колко би му струвала вноската на месец. Излязло му, че ще бъде 56лв.

 Той се сетил, че от рождения си ден събрал 920 лв. и ако си купи този телефон за 840 лв, ще му останат 80 лв. На следващия ден те отишли в мола за телефона, но докато избирали, той си харесал  едни слушалки, които стрували 90лв. Георги  се натъжил, че няма да му стигнат 10 лв. и помолил майка си да му даде. Тя се съгласила, но ако реши следната задача: (-18)*(26*(-2)). Той се замислил и след 30 секунди възкликнал = 936! Майка му проверила и получила същия резултат и се сдобил както с нов телефон така и с нови слушалки.

Борис Николов 6. Д клас

11. Математическа приказка

   Умножението бил известен супер герой във Франция. Силите му били лазерни учи, летене, супер сила и супер бързина. Той се борил против злото в Париж. Един ден дошъл мистериозен човек от Германия, който казал че може да го победи. Умножението го  игнорирал и излетял към Айфеловата кула, но той не знаел, че мистериозния човек е делението. То излетяло и проследило умножението. На върха на кулата започнала ожесточена битка. Умножението се борило, но делението надделяло. Германецът станал новият пазител на града, но французинът знаел че не трябва да се отказва, затова отишъл в Непал на мистично място наречено Камар-Таж. Там той се мислил за най-умният, но подценил другите твърде много. Задавали му големи умножения и деления като 1000000 * 696,420,2578123 * 62732714,27376293 /

19200356. Той наполовина се справял. След 3 години се върнал в Париж да победи делението, но този път той поумнял и го победил използвайки само деления, умножения, събирания и изваждания. Той знаел, че противника му може да се бие само с ръце и крака, а не с ум. Той бил унищожен след примерите 894864346824316798236484 * 4446832157381891683456315438,4455349238143192565 / 5533198682468915364,643521368103165 + 245801638121076 и много други. Но французинът пощадил германецът и го направил свой приятел.

Григор Гюров 6. Д клас

12. Математическо пътешествие

     Ровех из прашните кутии на тавана. Намерих странен предмет, който по-скоро приличаше на чайник. Потърках го с ръка, за да избърша прахта и от вътре изскочи духче. То ми каза, че ще изпълни три мои желания, ако реша три задачи. Всичко се случваше така бързо, че едва успявах да схвана какво  става. За щастие съм добър по математика и му казах да ми даде задачата. Задачата беше (-24:6). Бързо я реших и получих (-4). Духчето каза, че е вярна и ме попита какво ми е желанието. Казах му, че искам да отида в „Пхенян“. В следващия миг се озовах на военен парад на който цялата армия на Северна Корея незнайно защо ми отдаваше чест и ме аплодираше. Извърнах глава назад и видях президента Ким Чен Ун. Разбрах, че съм се появил пред него, точно тогава когато е бил приключил със своята реч.

Бързо казах на духчето да ми даде задача. Тя беше(-45:9). Пресметнах я и получих(-5). Казах му, че искам да се прибера. Отново бях на тавана и преди да си помисля за третото желание, котаракът ми Писи ме събуди, като ме облиза по носа.

Атанас Личев 6. Д клас

Това не е краят на книгата!

Тя очаква вашите приказки!

Напиши математическа приказка и тя ще намери своя дом в тази книга.

Авторски приказки на учениците от 6. Д клас

на ОУ “Св. св. Кирил и Методий” гр. Варна