УПОРИТОТО СЛОНЧЕ

Живяло в Африка едно слонче. То било толкова упорито, че никой не можел да се разбере с него.

Веднъж цялото семейство слонове се приготвило да се поразходи.

– Да тръгваме – казал бащата на слончето.

– Аз няма да дойда – отговорило слончето.

– Да вървим – казала майката слоница.

– Няма да дойда – отговорило и слончето.

-Да вървим – казали по – старите братя на слончето.

-Няма да дойда – отговорило слончето.

– Е, тогава ние ще се разходим без тебе – казали слоновете и тръгнали.

– Слончето останало самичко. И щом останало само, ужасно му се дощяло да се разхожда заедно с всички. Затова много се обидило, че по – възрастните тръгнали без него. Замислило се какво може да стане и решило да бъде …

… лъвче. “ Щом е така – казало си слончето, – аз няма да бъда повече слон.”

Слончето се хвърлило на земята, вирнало и четирите си крака и започнало да ги размахва из въздуха. Също като малките лъвчета.

Вървяло, слончето, вървяло и срещнало папагала, който летял от клон на клон. Папагалът бил толкова пъстър, че очите на слончето се замъглили.

– Най –сетне вече знам с какво да се заема – зарадвало се слончето. – Аз ще летя.

Слончето направило голям скок, но кой знае защо, не литнало. То се пльоснало на земята и си натъртило крака. Старият папагал навел главата си встрани и с насмешка го изгледал с едното си око.

Утешил го папагалът и повел слончето към стръмния бряг на реката.