Литературен конкурс “Моето училище” 2022

Моето училище

Щом в училището мое вляза,

трябва от стълбата за „ленивост“ да сляза.

Влизам в класната си стая   и главата ми се замайва.

Всички втурват се към мен,

сякаш аз съм най-важния член!  Бие ли звънецът златен,

сърцето ми започва да подскача като щурец! Понякога със съучениците ми правим бели, но винаги сме работливи като пчели.

А щом изляза на двора,

ме очаква приятна отмора!

Там с  приятелите мои се смеем и като свободни птички се реем!

Винаги в училище съм концентрирана и от чичко

„Мързеливко“ не съм контролирана.

Училището ме дарява със знания,

самочувствие и страхотни познания.

Микаела Станчева 3. А клас

Моето училище в бъдеще

Когато отивам на училище, сърцето ми да се изпълва с радост и вълнение, защото там се срещам с моите приятели, играя с тях, научавам много нови и интересни неща. Мечтая  двора на училището да е по-голям за много ученици, да има различни игрища, на които да се играят различни игри – за топка над въже, игрища за футбол и баскетбол, да има шарени пейки. В салона искам да има интересни уреди, на които да се упражняваме.

Мечтая стените в коридорите да са цветни, оцветени с ярко жълто и синьо. Класните стаи да бъдат големи и просторни – на всеки чин да седят по двама човека, да има големи прозорци ,за да е по-светло и да има за всяко дете легло за отдих,  за да можем когато се уморим да си почиваме.

Когато влизам в библиотеката искам да намирам нови и  интересни книги, да има диванчета и масички, на които можем да седим и обсъждаме интересни неща. А влизайки в закусвалнята да ми ухае на най- вкусните закуски, да има машини за лакомства и напитки и големи маси, на които да сядаме с моите приятели. Също бих искала да има стаи по различни предмети – стая, която цялата да е изрисувана с планети, стая по музика, която цялата да е изрисувана с ноти и инструменти. Да има стая по математика, която е изрисувана с цифри, а по български език да е изрисувана с букви и стая по четене, обрисувана с книги.

Също бих искала да има асансьор и училището да е на пет етажа, да имаме униформи с пчелички, за да означава, че сме работливи.

Искам всеки мой ден в училище да е една сбъдната мечта.

Виктория Златанова, 3. А клас

Моето училище

      От пет години аз уча в училище ’’Св.св. Кирил и Методий’’, гр. Варна. Гордея се с това, че станах част от многобройните поколения, които са открили света на знанието чрез нашето училище. Историята му е дълга и вълнуваща. Създадено е от възрожденците Никола и Сава Георгиевич, Никола Даскалов и други варненци през 1862 г., за да осигурят на своите деца място за образование и укрепване на българския дух. Не случайно на първия му етаж по-късно е открит и църковен храм. А за покровители на училището са избрани светите братя Кирил и Методий, които са дали писмеността на народа ни.

      Мога само да си представя трепета на първите ученици, прекрачили прага на първото българско училище във Варна.

Спомням си, когото бях първокласничка как очаквах с нарастващо вълнение да вляза в училището. Запознанството ми с учителите предизвика желание да започна образованието си, колкото се може по-бързо. Сега осъзнавам, че те са продължители на делото на велики личности. По-късно научих кои са били първите учители при създаването на училището-Константин Арабаджиев, Петко Р. Славейков, Сава Доброплодни.

      Искрено се радвам, че всички тези хора са създали училище, което съществува без прекъсване вече 160 години. Чрез техните усилия поколения варненски деца усвояват знания. Както си спомня учителят и кмет на Варна от 1909 г. до 1912 г. Иван Церов: ’’Една от най-мощните наченки на националното ни Възраждане е, без съмнение, училищното движение, което именно възкреси

нашата народност, що години и векове се унижаваше и изтребваше…”

      Убедена съм, че тази вековна традиция ще

продължи и ние, и следващите поколения, ще я запазим, за да пребъде ОУ ”Св. св. Кирил и Методий”.

Мила Славова 5. А клас

Училище любимо 

                                   Щом есен настане, 

                       вятър повее красивите, жълти листа 

                              и училищен звънец се чуе, 

                               настава чудна веселба. 

                               Предпразничната  радост 

                                      в гърдите  напира, 

                                    и в сърцата ни вече, 

                                      едва се побира. 

                 И малки и големи в училищния двор се сбират 

и с усмивки на лица, 

като мънички слънца 

                      грейват чак до небесата ,,На училище-ура!“ 

Но, когато  прекрача училищния праг, 

                           се сещам за голямото ,,Благодаря“, 

                 което аз дължа на Солунските братя, за това, 

                                   че мога днес да пиша и чета. 

                                 Създали те буквичка една, 

                               после втора, трета и така 

                                    се появила азбука една, 

                   която Кирил и Методий дарили на света. 

                                       Но истината е, че за сега, 

нещо по-мъдро от ,,Благодаря“ 

                                             не мога аз да изрека! 

Божидара Ангелова    5. А клас 

МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Животът на човека е като река, която е в непрекъснато движение. В мига на нашето раждане тя потича и поема по пътя, който ни е предначертан. Започва нашето велико, интересно и вълнуващо приключение!

Но за да бъдем достойни и образовани граждани на обществото, ние трябва да изминем дълъг път-от детските площадки, до силни, смели и умни момичета и момчета. И ето тук, като един добър помощник в житейското ни израстване, се намесва училището. Много хора го приемат за място, където децата получават само знания. Но за мен е нещо повече. То е увлекателно, изпълнено с неподправени чувства и преживявания. Там се създават приятелства,

пораждат се първите трепети, развихрят се бури от емоции. Всеки ден, макар и привидно еднакъв с изминалите дни, все пак е толкова очарователно различен. Моето училище не е просто една безчувствена и сива сграда, където се събираме и учим…То е като голяма, отворена книга, от която всеки път изскачат нови истории, които ме обогатяват. В тези трудни времена, най-хубавото е, че може да бъде в моя дом. Тогава то идва при мен, изпълва ме с нови амбиции и желания за успех.

И, въпреки че уча от вкъщи, аз живея този завладяващ училищен живот, усещам атмосферата и се потапям в яркото всекидневие.

Благодарение на моите прекрасни преподаватели, аз получавам всички знания и умения, които са ми необходими,

вълнувам се и изживявам всеки един ден по най-незабравимия и уникален начин. А когато порасна и стана голяма, с умиление ще разказвам на малчуганите край мен. За вълшебното място, скътано дълбоко в сърцето ми, откъдето започва моята осъзната житейска приказка. За силите, увереността и куража, който съм получила от хората с най-благородната и важна мисия на тази земя – моите учители!

Даная Митева 5. Б клас

МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Ех, родното училище! Обикновена сграда в гр. Варна, ала колко спомени и радост крие тази постройка необятна! Много времена изминаха, хиляди хора се изучиха и седи непреклонно нашето училище през дни тежки и леки. Зелената свежа трева, разноцветните цветя и липата в края на двора край тях. Толкова дълго съм играла и ранна сутрин и късна вечер. С другари славни, игри безкрайни и тайни малки, но не случайни, край оградата на родното училище винаги сме си споделяли невинни, малки, непохватни.

Учихме се, ние учим и сега. На чиновете сме писали и творили, с госпожи мили сме се смели и със строги – прави сме стоели. Красива сграда е моето училище! Отвън със

стени здрави от бял камък, издълбани с прозорци широки и портите големи всяка сутрин посрещат умните деца и изпращат ги по пладне с нови знания и лекичка магия. Сигурно ще се запитате каква може да е тази мъничка магия? Ами тя не е сътворена с отвари и вещици потайни😊Тя по-скоро е онова потрепване в душата на всеки ученик, която винаги, като се срещне с лика на родното училище и българското знаме, гордо веещо се горе в небосвода син, го кара да забрави за всеки неприятен патос и да се пренесе в още един ден незабравим!

Училище любимо, неостаряващо, със стил и мощ. Прага ти прекрачваме още малки и неуки, а силни и умни отделяме се от обятията ти благодатни.

Благодарим на нашите прекрасни учители, че правят това училище още по специално за нас!

Василена Зафирова 5. В клас

На моето училище

Пристъпих преди време плахо твоя праг,

а ръката ти нежна и погледът благ

прегърнаха моето детско сърце,

което политна като леко перце,

над морето от знания в този свят необятен.

Полет – вълшебен и невероятен.

Тук всички мои дни са интересни,

изпълнени с учение, приятели,

веселие и песни.

Светилище за мен си ти,

на знанието храм,

ах, колко много искам

обичта си да ти дам!

Ще разпръсна над света прекрасен

това, с което ме дари.

Знания, умения безценни –

с мен ще бъдат до дълбоки старини.

Ти за всички ни милееш

и мога днес да обещая,

че в бъдеще с нас ще се гордееш,

и че ще пребъдеш, зная!

Йоана Николова 5. Г клас

Моето училище

Училището е едно много вълнуващо място. Там намираме нови приятели, грижовни учители и научаваме много нови способности.

Спомням си първия учебен ден, бях много развълнувана, че ще срещна нови приятели и учители, но изпитвах и лек страх, защото това е нов етап от живота на всяко дете. В училище се сблъскваме с много трудности, но ги преодоляваме заедно с нашия клас и любящите ни  преподаватели. Когато има неуспехи и разочарования, винаги имаме нужда от приятелска подкрепа, която често получаваме от съучениците си.

Всеки ден в тази сграда се виждаме и с хора, които не са ни много приятни, но се опитваме да общуваме и с тях. В

училище се учим да четем, да пишем, да смятаме, учим и на търпение. Всеки си има любим предмет, който му е по-интересен и приятен за изучаване. Има различни хора, с различни интереси. Някои искат да изучават езици, други са добри в математиката, трети са добри творци. Училището и моментите в него се помнят за цял живот. Никога няма да забравя тези забавни моменти с моя клас.

Тук се научаваме да се борим за желанията и целите си, щом нещо ни е трудно да полагаме повече усилия и да го превъзмогнем. В моя клас е имало и има деца, които са от различен произход, но ние се опитваме да им помагаме да ни опознаят, ние тях също. Когато виждаме, че някой има затруднения, пречки или се притеснява е хубаво да му помогнем, защото всеки може да изпадне в такава ситуация.

Важно е да бъдем добри. В училище ние преоткриваме себе си и своите интереси, желания и теми, които ни вълнуват.

Моето училище – забавна люлка, от която не искаш да слезеш. Има много успехи, но и неуспехи. Страх и вълнение, радост и тъга. Преодоляваме всичко заедно.

Анистея Антонова Митева – 6. Д клас

Моето училище

Училище любимо,

цял живот незабравимо!

Сто и шейсет години и още продължаваш

ученолюбиви деца да обучаваш.

Всеки ден като работливи пчелички

се трудят ученици и ученички.

Върхове нови покоряват

и нови знания получават.

Учителите не се карат

и много домашни не дават,

но бързо на въпросите ми отговорете-

и тихи, и добри бъдете!

Училището е хубаво – всеки го знае,

но нека сега тук си признае,

че малко повече заради приятелите си ходи,

а не толкова заради уроците нови.

Дария Тодорова – 6. Д клас

Моето училище

С радост в този час заставам аз на прага.

Срещам те отново, училище любимо!

И радостния звън отново в мен запява,

знанията нови ме чакат примамливо.

Вълшебен смях прекрасен въздухът разнася.

Окрилява той човека, изпълва го с мечти.

Топъл, нежен бриз лицето ми погалва,

в училището влизам по-силна от преди.

Елеонора Гинчева – 6. Д клас

Моето училище

Когато прекрачиш прага на училището, винаги усещаш любопитство и притеснение. Училището е място, където получаваш нови знания, запознаваш се с нови хора, които после  ще ти станат приятели.
За мен училището е не само сграда, в която седя шест-седем часа на ден, но и втори дом, в който се чувствам уютно. Тук за първи път написах съчинение, научих се да решавам задачи, да разказвам уроците си и да слушам внимателно в час.

За да кажете, че едно място е ваш дом, то трябва да е наистина специално и там да имате много спомени. В училище прекарах шест години и ми предстои последната седма година от основното ми образование. Трудно е да си

представя как един ден аз няма да седя на чина си и да

слушам учителката, изпитваща на дъската, през междучасията няма да  играя с приятелите си или да се подготвям за следващия час.

Никога няма да забравя деня, в който за първи път прекрачих прага на училището. Тогава бях само на седем години. Бях облечена в малка бяла рокля, косата ми беше рошаво сплетена на плитка. Бях готова за новото приключение. Съучениците ми бяха по-притеснени от мен, но аз бях спокойна, защото знаех да чета и пиша. Когато отидох в класната си стая, видях първите си учебници. Тогава ми се струваха много. Но бяха толкова красиви, вълнуващи, приканващи ме към чужди и непознати светове. Нямах търпение да науча нови неща.

Сега съм почти седми клас. Учебниците ми са около три

пъти по-големи от тогава, но все още изпитвам вълнението за новите знания и умения. Винаги ще помня първите и последните ми мигове от основното си образование! Тук съм прекарала най-хубавите си години, намерила съм най-

много приятели, научила съм се на неща, които ще са ми необходими и напред в живота.

Предизвикателствата продължават, идват нови и по-трудни дни, но аз съм готова и ги очаквам.

Благодаря за тези прекрасни спомени и приятели на моето прекрасно училище! То става на 160 години. Най-старото, но и най-хубавото училище във Варна. То ме научи на търпение, концентрация, мотивация и дисциплина.

Никога няма да забравя годините си в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“!

Рая Вачкова  6. Д клас