Текстове за резюмета

Текст №1

ДЗИ по БЕЛ, май 2010

Въпросът за генномодифицираните организми се обсъжда напоследък активно в пресата. Какво представляват те? Генномодифицираните организми (ГМО) са организми, чийто генетичен материал е изменен чрез техниките на генното инженерство. ДНК молекули от различни източници се комбинират в една молекула, за да се създаде нов ген, който след това се прехвърля в дадения организъм и му придава нови свойства. По този начин например се създават картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари.
Рисковете за човешкото здраве при употреба на генетично модифицирани продукти обаче са големи. Тези продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например в модифицираната царевица има протеини на бактерии, в картофите – протеини на вируси, а в доматите – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които генномодифицираните храни (ГМХ) биха могли да предизвикат в човешкия организъм за по-дълъг период от време. Скорошно изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на генетично модифицирана соя и нейни производни продукти увеличава случаите на алергия към фъстъци.
Европа упорито се противопоставя на отглеждането на ГМХ. Европейският комисар за околната среда предложи да не се допускат за култивация в Европейския съюз два нови сорта модифицирана царевица. Франция, Румъния, Австрия, Унгария, Гърция, Германия, Полша и Люксембург (в това число и България) наложиха забрана за отглеждане на генномодифицирани култури в страните си. Според наредбите наЕвропейския съюз е задължително на етикетите на ГМХ да бъде изписано: „Този продукт съдържа ГМО”.

Текст №2

ДЗИ по БЕЛ, септември 2010

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана в резултат на пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на два километра северно от Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ù част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега изход), наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 метра височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината ù е 110 метра, ширината е 40 метра, а височината ù достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере катедралата „Александър Невски”. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 метра от входа на Дяволското гърло водите на подземната река се губят в галерия. След 210 метра подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността.
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерния дългокрил прилеп. Това е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи. Видът се среща в Африка, в Австралия, в Япония, в Китай и на други места. В България е разпространен в цялата страна и е най-често срещаният вид прилеп в пещерите. Издръжлив летец е и често се храни на голямо разстояние от убежището си.

Текст №3

ДЗИ по БЕЛ, май 2011

Сред зеленината в северната част на Морската градина във Варна е разположен Делфинариумът – уникално атракционно съоръжение. Той е открит на 11.08.1984 г. и е един от символите не само на Варна, но и на българския туризъм. Делфинариумът е неотменна точка в програмите на всички туристи, посещаващи Черноморието. Сградата впечатлява с футуристичната си конструкция и с фасадата си от алуминий и стъкло. Самата постройка е във формата на стъклен куб с площ 90 квадратни метра и височина 14 метра. Има три амфитеатрално разположени трибуни.

В момента в Делфинариума във Варна се отглеждат 6 делфина – 2 мъжки и 4 женски. „Работната“ им седмица е 6 дневна. Понеделник е денят им за почивка и разтоварване. Този режим не е бил променян дори и при най-високопоставени гости. Тренировките включват елементи от представлението, които трябва да се доработят, затвърждаването на вече познати, както и заучаването на нови упражнения. След продължителна подготовка тези интересни водни обитатели успяват да постигнат отличен контакт с публиката и със своите треньори, а и изключително много се радват на овациите в залата.
Думата „делфин“ е от гръцки произход, което в превод означава „с утроба“, т.е. те не са риби, а бозайници, чието самостоятелно развитие е започнало преди около 10 милиона години. Характеризират се с неоспорима интелигентност, със силно развити сетивни органи и с анатомия, която им осигурява забележителна скорост и ловкост.

Съществуват 36 вида делфини, а делфините в Делфинариума във Варна са от вида „афалина“. Те са по близки до хората по интелект, отколкото до животните. Комуникират помежду си, като издават голямо разнообразие от звуци. Често изскачат над водата, понякога изпълнявайки сложни акробатични фигури, но все още не се знае с каква цел правят това: за собствено удоволствие, като вид ритуал или просто за бърз поглед над повърхността на водата. Тези техни умения са превърнати в атракция, която успява да въодушеви както млади, така и стари.

Текст №4

ДЗИ по БЕЛ, август 2011

Като много други истински чудеса за здравето и гинко билобата идва от Китай. Според археолозите билката се е появила преди поне хиляда години. Гинко билобата е най- старият дървесен вид, който води началото си от юрския период, когато по планетата ни все още са обикаляли динозаврите. В края на XIX век стига до Европа, за да се превърне в една от най-доказаните и използвани билки. Днес лековитото дърво расте почти на всички континенти.
Гинко билобата вирее на надморска височина до 1500 метра и понася температури до минус 30 градуса. Най-добре се развива на слънчево място, което поне половината от деня е пряко огряно от слънцето. Притежава висока устойчивост на атаки от насекоми и на вирусни и бактериални болести, поради което свободно расте и в токсичните градски зони. В големите летни горещини малките дръвчета се нуждаят от редовно поливане поне един път седмично. В България разсаждането на гинко билобата се извършва от началото на ноември до края на март.
Учените забелязват билката едва през ХХ век, когато се натъкват на факта, че четири растения от този вид са единствените оцелели съвсем близо до мястото на ядрения взрив в Хирошима. Истинският здравословен бисер се крие в листата, които съдържат почти 200 активни съставки. Благодарение на екстракта от тях се подобрява кръвоснабдяването и достигането на кислород до мозъка и до останалите органи. Помага също и при отслабване на паметта, при някои видове главоболие, при болестта на Алцхаймер, при шум в ушите и т.н. Билката е известна и като един от най-силните антиоксиданти. Помага при умора и при лекуване на депресии, намалява ефектите от остаряването, предпазва от инфаркт и от инсулт.

Текст №5

ДЗИ по БЕЛ, май 2012

От икономическа гледна точка парите служат като общоприето средство за разплащане между хората в дадено общество или държава. Те се дават и приемат, като с това се цели осъществяване на определен вид плащане за получаване на конкретна стока, за извършена услуга, за разплащане по дълг в дадена страна или в даден обществено-икономически контекст. Появата на парите не зависи от наличието на държавна власт, то е естествено пазарно явление. Въпреки това държавата често налага монопол върху паричните средства и използването на алтернативни (фалшиви, такива, които не са официални за съответната държавна власт) пари се преследва от закона.

Паричното предлагане в дадена страна включва банкнотите и монетите на съответната парична единица, както и депозитите на поискване, които често представляват по-голямата част от общото парично предлагане. Тези депозити представляват влогове в банките, т.е. парични средства на фирми и граждани по текущи сметки в дадена банка, които могат да се теглят в брой или да се превеждат по другите сметки без специално предварително известие.
Банкнотите са книжни парични знаци, имащи определена стойност. Известно е, че за пръв път те са използвани в Китай през VII век, а в Европа – през XVII век. Употребата на установени парични стойности и печатани банкноти става популярна едва през XVIII век. Повечето банкноти са се изработвали от специален вид хартия, а понякога и от лен, от памук или от други текстилни тъкани.
Монетата е паричен знак, изработен от метал. Тя най често е плоска и притежава кръгла форма. Върху едната страна (лицевата, наречена аверс) се поставя символът на суверена (владетеля), държавата или държавната институция, имащи право да секат монети, а върху другата (задната, наречена реверс) обикновено се отбелязва каква стойност притежава монетата. Монетите се използват като разплащателно средство по-дълго във времето, отколкото банкнотите. Причина за това е тяхната голяма устойчивост на външни неблагоприятни влияния.

Текст №6

ДЗИ по БЕЛ, август 2012

Градът е важна част от историческото развитие на обществото и поради тази причина винаги е бил предмет на научен интерес. Днес трудно бихме си представили ситуация, в която селото играе водеща обществена, културна и икономическа роля. По дефиниция градът е голямо населено място с добре организирана вътрешна транспортна система. Броят на населението e важен, ала не и определящ показател дали едно населено място ще получи статут на град, или ще получи статут на село.
Специалистите теоретици посочват многобройни възможни причини, поради които хората се събират заедно на едно място. Един от мотивите за възникването на градовете може да се счита закрилата, която те са предоставяли по време на враждебни нападения и войни, тъй като са били добре укрепени. Съществува пряка връзка между оформянето на един град и изграждането на укрепителната му система. Повечето градове са се образували около крепост, където при опасност населението е можело да намери закрила и убежище. Друга причина за възникване на градовете е съсредоточаването на различни видове занаяти и стоки на едно място и улесняване на търговията с тях. Що се отнася до географията, обикновено се избира място, което да е добре природно защитено – на равна площ в близост до планини. Лесният достъп до питейна вода е също много съществен. Друг важен показател е климатът, като естествено се предпочитат местата с топъл или умерен климат.
Модерното планиране на градовете се извършва по разнообразни схеми в зависимост от вижданията на архитектите и от тяхната представа как градът трябва да изглежда. Най-популярният градоустройствен план наподобява решетка и е използван още от древните римляни. Друг вид планиране е радиалното, където всички главни пътища се събират в една точка. Такива градове обикновено говорят за поетапно разширяване към периферията с концентрични следи от стени и цитадели. В съвремието към този вид планиране са прибавени пръстеновидни пътища, за да се облекчи транспортът и да се избегнат задръстванията. Всяко разширение на града по принцип е съпроводено с построяването на нови защитни стени и канали.

Текст №7

ДЗИ по БЕЛ, май 2013

Кучетата имат остър слух и чувствително обоняние,

поради което се използват в

пасищното животновъдство, при ловуване, като домашни любимци, за защита и помощ на хората. Кучетата, които се предлагат за водачи на незрящи хора, трябва да отговарят на редица изисквания. Подбират се здрави животни, за да могат да понасят значителното натоварване. Кучетата водачи трябва да бъдат с уравновесен характер, да не са чувствителни към шумовете от приближаващ влак и от форсиране на коли, да не са страхливи, да не проявяват силно любопитство.
На базата на проучвания експертите се ориентират към породата Лабрадор ритрийвър. Кучетата от тази порода са по-ниски от немската овчарка с 2-3 см, имат твърди и къси косми. Лабрадорът притежава добър и уравновесен характер, фигурата му не е така грациозна като тази на немската овчарка, но той е по-як, а и бързо се привързва към човека. Той има силно изразена положителна мотивация за учене. Часовете, в които лабрадорът се обучава за водач на незрящ, са с около 30% по-малко от часовете, необходими за обучение на една немска овчарка. Лабрадорът е добродушен, а при немската овчарка са необходими учебни занятия и за туширане на нейната агресивност.
Обучението на кучетата водачи продължава няколко месеца. Дресьорът трябва да е изключително търпелив и да е добре трениран пешеходец, защото всеки ден изминава заедно с кучето 40-50 км. На врата на кучето по време на упражненията се поставя твърд повод. Това е специален нашийник с дъгообразна дръжка, приличаща на хамут. Чрез повода то свиква да различава времето, когато е на работа, от свободното време. Чрез повода обслужваният от кучето незрящ човек усеща движенията на животното. Добре обучените кучета реагират на около 40 словесни команди. След завършване на обучението кучето се подлага на изпит. Дипломираното куче водач трябва да притежава следните реквизити: лична карта, ветеринарен паспорт, твърд повод и намордник.

Текст №8

ДЗИ по БЕЛ, май 2014

На извънредна пресконференция българските представители на Световната здравна организация съобщиха тревожния факт, че българските малчугани все по-бързо се нареждат по затлъстяване до връстниците си от Западна Европа и от САЩ. Всеки пети ученик у нас е с наднормено тегло, а България е на второ място в света след САЩ по затлъстяване в тази възрастова група. Все по динамичният начин на живот на родителите, изобилието от консерванти и нездравословни храни на пазара, пренебрегването на двигателната култура и масовото навлизане на телевизията, компютрите и електронните игри, които заместиха спорта и игрите навън, допринасят в най голяма степен за тази плашеща тенденция.
Освен това у нас продължава да битува схващането, че щом едно дете е пълничко и си похапва добре, то е здраво. Съвременните медицински проучвания обаче показват, че наднорменото тегло води до ранна хипертония и диабет при децата. Във връзка с това лекарите препоръчват да планирате какво ще сложите на трапезата си поне няколко дена по-рано. Това дава по-добра възможност да разнообразите храненето. Седмичното меню е здравословно, когато в него са включени основните групи храни. В основата стоят зърнените храни, картофите, зеленчуците и плодовете. На тях трябва да се набляга, защото съдържат значителни количества растителен белтък, фибри, витамини и полезни микроелементи. Други много важни храни са белтъчните – месо, риба, яйца, бобови растения, ядки, мляко и млечни продукти. Чрез тях подрастващият организъм си набавя т.нар. аминокиселини, калций и витамини. Други храни, които трябва да се приемат, но с мярка, са висококалоричните мазнини. От тях за предпочитане са зехтинът и царевичното олио, което е богато на алфа- линоленова киселина. Захарта и сладките изделия също са висококалорични, но не съдържат необходимите за организма витамини и минерали. Освен това често точно тези изделия се предлагат в съчетание с вредни мазнини, което създава допълнителна опасност от напълняване.

Текст №9

ДЗИ по БЕЛ, май 2015

Йогата е древна и самобитна индийска система от методи за укрепване на човека и за неговото хармонично развитие. Тя включва практически упражнения за физическо, психическо, умствено, нравствено, естетическо и социално самоусъвършенстване на личността. Това индийско учение е възникнало през ІV – ІІ в. пр. Хр., като неговите представители целят чрез специални упражнения да постигнат самовглъбяване и единение на човека с природата. За постигане на самопознание практикуващите йога разработват множество методи – за контрол на дишането, на чувствата и т.н.
Съгласно йогата главната цел на човека е освобождаването от материалното съществуване. Като условия за постигането на тази цел се посочват, първо, равнодушието, безстрастието, основано върху убеждението, че изпълненият със злини и страдания светски живот е безплоден, и второ, съзерцанието, изградено върху идеята, че е необходимо да се познае висшата истина. Производна от санскритския корен юдж, думата йога се тълкува като единение между телесното и духовното у човека. С течение на времето системата се диференцира на раздели и подсистеми. Практикуващите йога приемат едновременното съществуване на две върховни начала – материя и дух, и считат, че духът извън контакта си с материята е беден. Умът се разглежда като най-висш продукт на материята.
В основата на йогата е т.нар. „троен комплекс“: пози, контролирано дишане и умствено съсредоточаване. Последният компонент понякога се елиминира и затова в заниманията не се постигат всички познавателни, профилактични и терапевтични ефекти, заложени в комплекса. Успешното практикуване на йога довежда не само до укрепване на здравето, до повишаване на работоспособността, дисциплинираността и устойчивостта при нервно напрежение, но и до разкриване на огромни и неподозирани възможности на човешкия организъм и на личността в процеса на нейното самоусъвършенстване.

Текст №10

ДЗИ по БЕЛ, август 2015

В широк смисъл архитектурата включва не само проектирането и изграждането на сгради, но и други разнородни дейности – планиране на цели области и държави, проектиране на населени места и на открити пространства, конструиране на детайли или на обзавеждане.
Архитектурната дейност изисква отчитането на широк кръг функционални, технически, обществени и естетически фактори и ограничения, които се отразяват в завършения продукт. Тя е свързана с креативното използване и съчетаване на материали, технологии и обеми, както и с организацията на строителния процес, със сроковете за изпълнение. Документацията, създавана от архитекта (архитектурен проект) и включваща чертежи и технически спецификации, определя конструкцията и общите характеристики на проектираната сграда.(…)
Средновековната архитектура в Европа показва, че основната ù функция е защитна. Замъците и крепостите са най-добре запазените примери на сгради от Средновековието, ако не се считат религиозните катедрали.
По-късно ренесансовата архитектура показва различно чувство за пространство, концептуална чистота и сила на перспективата. В строителството се акцентира предимно на обществени сгради, дворци, градски къщи и други подобни от светски характер. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, колонадите, куполите, логическата съразмерност, хармоничността, основани на законите на перспективата и пропорциите. Появяват се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.

Текст №11

ДЗИ по БЕЛ, май 2016

Еделвайсът е многогодишно тревисто растение. Стъблото му е високо до 20 сантиметра. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват. Еделвайсът цъфти от юни до август. Цветовете му имат звездовидна форма. Състоят се от 10-12 листенца, разположени в кръг. Ако се разгледат под микроскоп или под лупа, ще се забележи, че са покрити със сребристи власинки, които са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини. Когато светлината се отразява от тях, те изглеждат сребристобели. Задържат въздух, наситен с водни пари, и така намаляват изпарението от листата. От друга страна, власинковата покривка намалява поглъщането на слънчевата топлина.
Еделвайсът вирее в Европа и в Югозападна Азия. По света има повече от двадесет вида еделвайс, като в Европа се срещат само два. В България еделвайсът е разпространен във варовиковите части на Пирин, в Стара планина и в Рила. Има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, поради което късането му е забранено със закон и растението е включено в „Червената книга на България“. B Стара планина специално за опазването му е създаден резерватът „Козя стена“. Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз.
Еделвайсът се използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време, след като се изсуши. Пчелите обичат това растение заради медоносните му цветове, макар че го намират рядко. Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства, използвани при лечението на болести на белите дробове, на сърцето и др.

Текст №12

ДЗИ по БЕЛ, август 2016

В български заклинания вълкът се явява като космически модел, което несъмнено се свързва с вярванията на прабългарите. Подобно на орела, вълкът бил възприет и у тюрките като връзка между трите свята. Явно в тази връзка е и вярването, че всеки шаман може да се превъплъти във вълк. В представите на някои народи вълкът изпълнява ролята на страж на подземния свят и водач в царството на мъртвите, т.е. той е посредник между света на живите и света на мъртвите. Това обяснява и аналогията му с вампир.
Същевременно сред някои славянски народи съществува представата за вълка като унищожител на демони. Въпреки че българите причисляват вълка към нечистите сили и под влияние на християнската религия той често се асоциира с дявола, свързва се с мъглата, с мрака и т.н., съществуват и езически поверия, според които той е най-големият враг на дявола и на другите зли сили, с него се плашат болестите. Вярвало се също, че е на добро и е знамение за голяма плодовитост при овцете през идната година, ако вълк се промъкне незабелязан в кошарата и успее да грабне овца. Това се приемало като своеобразно жертвоприношение. Широко разпространено е поверието при източните народи, че ако вълк се изпречи на пътя на човек или пресече пътя му, това ще донесе на човека късмет, щастие, благополучие.
С култа към вълка воин и ролята му на медиатор са свързани някои празници в древността. Съществували са ритуали, свързани с намятане на вълчи кожи и поставяне на вълчи маски, които се извършвали ежегодно в определено време. Вероятно по тяхно подобие били провеждани римските Луперкалии през февруари и славянските Вълчи празници, чествани от българите през ноември и през февруари.

Изнесените факти водят до извода, че някога вълкът е имал огромно култово, ритуално и социално значение. Трудно е да се каже кога е възникнал култът към вълка, но без съмнение това е станало в предисторическия период. Смята се, че първите негови изображения са от неолита, когато кучето и вълкът още не са били разграничавани в митологиите, в рисунките и в човешкото съзнание. Явлението определено е възникнало още преди одомашняването на животни, което започва през мезолита. Идентифицирането на двете животни е продължило дори след тяхното разграничаване, което е видно не само от данните в различни култури, но и от смесването на техните названия.

Текст №13

ДЗИ по БЕЛ, май 2017

Пчелният мед е хранителен течен или кристализирал продукт, произвеждан от медоносни пчели от нектара на цветовете. Медоносните пчели спомагат и за опрашването на растенията. Пчелите изсмукват с хоботчето си нектара от растението и го събират в медовото си стомахче. Обогатеният с ензими нектар се пренася от пчелата към кошера. Количеството нектар, което донася една пчела, е от 45 до 60 мг. То се предава на 4 – 5 кошерни пчели, които на свой ред го предават на 8 – 10 други, наречени приемачки. Пчелите го преместват многократно от медовото си стомахче към хоботчето, като така изпаряват водата от нектара. Когато водното съдържание намалее до 35 – 40%, пчелите го отлагат под формата на малки капчици по стените или дъното на восъчната килийка и постепенно я изпълват. Когато водното съдържание в нектара достигне 15 – 20%, а количеството на захарозата под действието на ензимите достигне до 5%, нектарът се превръща в пчелен мед.
Медът е комбинация от захари и други съставки. Медът е основно фруктоза (около 38,5%) и глюкоза (около 31%), което го прави сходен до синтетично получения захарен сироп, който е около 48% фруктоза, 47% глюкоза и 5% захароза. В меда има и други въглехидрати, следи от някои витамини и минерали, ензими и др. Както всички останали хранителни подсладители, медът е основно захари и не е значим източник на витамини и минерали. Точният състав на меда зависи от цветовете, които пчелите са опрашвали.
Пчелният мед се използва основно като хранителен продукт. Той е източник на освобождаваща се бързо енергия и на лесноусвоими въглехидрати. Използва се при лечение на гастрити и на променена киселинност на стомаха. Оказва лечебен ефект при заболявания на дихателната система, при чернодробни заболявания, а също и при възпаления на кожата и на лигавиците, което се дължи на антибактериалното му действие. Пчелният мед се използва и в козметиката под формата на маски и кремове, в които влизат и други съставки.

Текст №14

ДЗИ по БЕЛ, август 2017

Понеже млякото е нетраен продукт, отдавна хората са открили начини да го преработват в други продукти, които са далеч по-устойчиви и трайни. Използването на различни видове бактерии е ключът към разнообразието на тези храни. Млечните продукти включват в себе си млечни напитки, меки и твърди сирена, кисело мляко и др. Изходният продукт за повечето от млечните продукти е краве, биволско, козе или овче мляко. Някои от тях се получават от пълномаслено, а други – от обезмаслено мляко. Млечните продукти през последните години се превърнаха в ябълката на раздора сред учените. Мненията се поляризират, като от едната страна стоят защитниците, а от другата – противниците на тези храни.
Млечните продукти са полезни за човешкото здраве, защото са източник на голям брой живи млечнокисели бактерии. Тези малки наши приятели са с ярко изразена антимикробна активност, защото потискат размножаването на вредните микроби в храната и в червата. Важни са също така за доброто храносмилане, оказват благотворно влияние върху имунната система, намаляват риска от атеросклероза, защото понижават нивата на холестерола в кръвта. В млечните продукти се съдържа калций, който е от жизненоважно значение за костите и за зъбите, а недостатъчният прием на мляко и млечни продукти може да увеличи риска от остеопороза. Редовната консумация на млечни продукти ни гарантира достатъчен прием на калций, белтък и фосфор.
В същото време уважавани специалисти по хранене наричат млякото бялата отрова. Според тях млечните продукти като кравето масло, сметаната, пълномасленото сирене са сериозен източник на мазнини и наситени мастни киселини, което автоматично увеличава риска от затлъстяване и от болести на сърцето. При някои хора, които редовно консумират сирена, се появява често главоболие, защото от млечния белтък в продукта се образува тирамин, виновник за мигрената. Според специалистите ранното въвеждане на прясното мляко в менюто на кърмачетата повишава риска от алергии. Доказано е също така, че козето мляко предизвиква по малко алергии в сравнение с кравето.

Текст №15

ДЗИ по БЕЛ, май 2018

Съвременен технологичен аналог на печатната книга  електронната книга. Тя представлява в общи линии същото текстово произведение, съдържащо се и в хартиената книга, но в електронен формат. Електронната книга е файл, обединяващ в себе си информация под формата на текстово, визуално или звуково съдържание, което позволява по лесното му съхраняване. Електронните книги се разпространяват на различни преносими носители, но най често се предоставят за закупуване от специализирани сайтове. Има варианти, при които може да се разрешава отваряне на електронната книга на ограничен брой устройства (напр. от 1 до 6), както и да се контролират правата за отпечатване и копиране на части от текста.
Електронни книги могат да се четат на всякакви електронни устройства с дисплей и с инсталиран специален софтуер като: стационарните и преносимите компютри, таблетите, мобилните телефони, електронните четци. Електронното устройство съхранява файловете и ги представя на читателя във вид, подобен на хартиената книга. Един електронен четец е в състояние да побере до 2000 електронни книги.
Налични са и много функции, които са в полза на читателя. Така например при приключване на четенето автоматично се запомня мястото в текста, до което е стигнал читателят. Допълнителни функции могат да бъдат също така изборът на шрифт на текста, добавянето и премахването на отметки, промяната на цвета и размера на шрифта, инсталирането на други шрифтове, промяната на фона или на ориентацията на изгледа (т.нар. завъртане), бързо преместване до определена страница от книгата и т.н.

Текст №16

ДЗИ по БЕЛ, май 2019

С богатството си от форми, багри и украси българските народни носии са запечатали бита и традициите на българина. Традиционните народни костюми съставляват един от значителните по съдържание дялове на българската материална култура. Носията свидетелства за богати знания у народа относно свойствата на текстилните материали – въздухопроницаемост, топлозащитност, хигроскопичност и др. Не е случайно, че в зноя на жътвата се предпочитат дрехи от ленени тъкани, които лесно поглъщат и лесно изпаряват влагата. Така кожата се охлажда. Топлозащитността и хигроскопичността са свойствата, заради които народът предпочита вълнените тъкани при работа в планината и при зимни условия.
Българските народни носии имат множество разнообразни компоненти, т.е. те са със сложен състав. Пълната премяна, която се облича на празници и тържества, включва значителен брой дрехи и допълнителни принадлежности, украшения и накити. Народният костюм е свързан с усилената полска и домакинска работа. Горни дрехи при женските костюми са сукманът и саята. Във всички народни носии (мъжки и женски) основна дреха е ризата, наричана в някои части на България кошуля. Шие се от ленено, конопено или памучно платно. Тя е дълга и е с ръкави. Към основния състав на женските костюми принадлежи престилката, а на мъжките – поясът. Принадлежностите, свързани с прическата, украсата и покриването на косата при жените, също са част от костюма, както и коженият калпак при мъжете. Обединяващ елемент на българските народни носии са кожените цървули (опинци), които имат лодковидна форма, тъп или остър връх и върви, които се стягат при използване на цървулите.
Освен основното си предназначение – да предпазва тялото от климатичните влияния и да улеснява трудовата дейност, българският народен костюм изпълнява функцията на социален знак, тъй като носията, отделните дрехи, допълнителните части или видът украса отразяват половото или възрастовото деление, семейното положение, местожителството, принадлежността към даден слой от обществото.

Текст №17

ДЗИ по БЕЛ, август 2019

Основополагащо за целия живот, възникнал на нашата планета, е неорганичното химично съединение вода. При повечето сухоземни видове, макар че не е тяхно местообитание, водата си остава основна съставка на вътрешната им течна среда. Между 60 и 90% от масата на тези живи същества се пада на нея. Всички жизнени процеси в човешкото тяло са свързани с водата. Тя регулира телесната температура в съответствие с външната температура и е среда, в която протичат редица биохимични процеси.
Водната молекула е изградена от три атома – два водородни и един кислороден. Водата е единственото химично съединение на планетата ни, което може да се срещне в естествена среда и в трите си състояния: твърдо, течно и газообразно. Близо 71% от земната повърхност е покрита с вода, като значителна част се пада на моретата и океаните. Поради естествения воден кръговрат водата от океаните и от моретата се изпарява и след това се връща на Земята под формата на валежи. Точката на кипене на водата зависи пряко от атмосферното налягане. Водата, намираща се на морското равнище, кипва при температура от 100°C, но с увеличаването на надморската височина температурата на кипене се понижава. Така например на връх Еверест водата кипи при 68°C.
В Европа 42% от общия добив на вода се използва в земеделието, 32% е предназначен за индустрията, 18% – за производство на енергия, а около 8% – за домакински нужди. Водата изпълнява важна роля и в икономиката заради способността ѝ да разтваря множество химични съединения, да служи като охладител в промишлеността и да предоставя удобна и екологична среда за транспорт. Друго важно приложение на водата е при производство на електроенергия чрез водноелектрически централи (ВЕЦ). Науката, занимаваща се със спецификата на преобразуването на енергията на движещата се вода, се нарича хидроенергетика.

Текст №18

ДЗИ по БЕЛ, август 2020

Древните гърци смятали делфина за свещено животно, затова и му отредили място в своята митология. В древногръцкото изкуство често може да се види изображение на човек, яздещ делфин. Така елините си представяли, че душата на мъртвия стига до отвъдния свят. Изображението на делфин се среща и в етруски погребални рисунки отново като същество, което пренася душите на покойниците. Самото название делфин произлиза от старогръцката дума делфис, която означава „с утроба“.
Oĸpacĸaтa пpи дeлфинитe мoжe дa бъдe oт cивa дo чepнa нa гъpбa, а на корема – от светлосива до бяла. Имa дeлфини, ĸoитo ca изцяло бeли, нo те ce cpeщaт мнoгo pядĸo. Oбиĸнoвeният дeлфин дocтигa cpeднa дължинa нa тялoтo oĸoлo 2 – 2,6 м и тeглo 130 – 135 ĸг. Делфините плуват изключително елегантно, което се дължи на тяхната вретеновидна форма, осигуряваща им забележителна бързина (скорост обикновено от пет до дванайсет километра в час, а в някои случаи дори и до трийсет и пет километра в час), а раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник, е основният им двигателен орган.
Делфините могат да останат под вода до петнайсет минути. Тъй като имат нужда от кислород, те редовно излизат на повърхността, за да си поемат въздух. На горната и на долната си челюст имат между 40 и 60 конусовидни зъба. Хранят се с риба, калмари, морски костенурки, морски бозайници и дори птици, като използват специална техника за откриването им, наречена ехолокация. Тази техника представлява използване на звукови вълни, които се отразяват в прегради в пространството, като на базата на закъснението на отразения звук се определя местоположението на обектите. По този начин делфините бързо и лесно намират храната си. Чрез издаване на пискливи звуци, наподобяващи свирукане, те общуват помежду си. Мозъкът на тези бозайници, които са едни от най-интелигентните същества на Земята, тежи 1500 – 1700 грама, докато мозъкът на човека тежи едва 1200 грама.

Текст №19

ДЗИ по БЕЛ, май 2021

„Дългогодишната работа на природозащитниците се увенча с успех. Голямата панда вече не е застрашен вид“, съобщи Би Би Си. Официалният статут на любимото на мнозина животно беше променен от застрашен на уязвим заради нарастването на популацията на вида в Китай. Фактът беше обявен като част от промените в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN).
Усилията на Китай дадоха резултат. През 2004 г. е имало само 1596 панди в дивата природа, но по последни данни броят им се е увеличил и вече има регистрирани 1864 възрастни панди. Няма точни сведения за броя на малките, но се предполага, че общият брой на представителите на вида е около 2060. „Данните от национални проучвания с различен мащаб показват, че наблюдаваният по-рано спад на популацията е овладян и че тя е започнала да нараства“, гласи докладът на IUCN. Тези позитивни резултати са плод на усилията на хората, ангажирани с опазването на пандата чрез грижи за нормалното състояние на нейните местообитания, чрез програми за залесяване и чрез забраната за лова на този животински вид. Според учените китайците са свършили много добра работа с пандите, след като са разбрали, че ножът е опрял до кокала.
Международният съюз за защита на природата обаче предупреди, че успехът може да се окаже краткосрочен. Възможно е промените в климата да унищожат над една трета от бамбуковите гори в следващите 80 години. „Поради тази причина популацията на пандите се очаква да намалее въпреки постигнатия в последните 20 години напредък“, прогнозират природозащитниците. Оказва се, че за да бъде запазен този емблематичен вид, трябва да продължат ефективните мерки за защита на горите и да се реагира на нововъзникващите заплахи.

Текст №20

ДЗИ по БЕЛ, август 2021

Водата, която още при добиването си съдържа минерали или други разтворими вещества (соли, серни съединения, газове), наричаме минерална вода. Тези вещества променят нейния вкус и ѝ придават терапевтични свойства. В Южна България преобладават естествените находища на минерални извори, а в Северна България минералната вода се добива чрез сондаж. Според температурата си минералните води биват студени (до 37 градуса – температурата на човешкото тяло), топли (от 37 до 60 градуса) и горещи (над 60 градуса). В Северна България преобладават студените, а в Южна България – топлите и горещите (хипертермалните) води.
Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Българските минерални води са със слаба, със средна или със силна минерализация. За питейно балнеолечение се прилагат при бъбречни, стомашни, чернодробни, ендокринни заболявания и при хронични интоксикации. Минералната вода е особено полезна за хората, които се занимават с активна физическа дейност. Експерти препоръчват на всеки 15 минути спортуващите да отпиват по малко минерална вода. По този начин се компенсира загубата на витамини и минерални соли, която е вследствие на потенето, и се намаляват предпоставките за възникване на крампи. Температурата на водата е най-добре да бъде в рамките на 10 – 15 градуса.
Препоръчва се редуване на минералната вода с чешмяна вода, за да се балансира минерализацията в организма. Най-добрият вариант си остава обаче консумацията на води със слаба минерализация да бъде по 1,5 – 2 литра всекидневно. Българските води със слаба минерализация не съдържат минерални вещества, които да се натрупват в организма и да оказват токсично въздействие. Поради това тези води могат да се употребяват без прекъсване и смяна.