Най-старият предмет в моя дом

Днес ще ви разкажа историята на най-стария предмет в моя дом – няколко златни парички. Наричат ги алтъни. Те са наследство на моята майка от нейната баба, която пък ги е получила от своята свекърва, която пък ги е получила от своя дядо.

Историята на нашите алтъни идва от далечни земи и далечни времена.

Всичко започва преди много, много години.
Българите от с. Крушово, Димотишко (днес в Гърция)

след Освобождението на България от турско робство

се преселват в село Тарашкьой,

сега наречено Крушово.

Основната част от родовете в с. Крушово са преселници след 1878 г. от друго с. Крушево, което до 1913 година е в Османската империя, вилает Одрин, Димотишка каза. Днес старото Крушево е гранично село в Република Гърция (на 5 км югоизточно от с. Мандрица, Ивайловградско) с име Кορυμβος (Коримвос),  западно от Димотика. Големи родове между преселниците от старото Крушево били Мавреви, Чакърови, Граматикови, Сиромахови, Будурови, Карабаджакови, Кашмерови.

Името на сиромаховия род, на който аз съм наследник идва след преселването.

Дядо Ангел бил наследник на много заможен род в Димотишкия край по време на турското робство.

От страх за децата си в онези времена, хората не показвали много, много момичетата си за да не бъдат отвлечени. И така в семейството на дядо Ангел имало едно момиче, за което никой нищо не знаел. Когато тръгнали да се преселват за да не им вземат златото го сложили в торба и направили гърбица на момичето, а всички се облекли в дрипи. За безопасност по време на изселването се придвижвали като сиромаси с едно недъгаво момиче. Така нямало опасност да бъдат нападнати от разбойници.

Когато пристигнали на новото място и решили, че ще се

установят в с. Тарашкьой, дядо Ангел, както бил с дрипите

отишъл в кръчмата, разбрал кой продава имоти и така закупил първите си имоти – 1000 декара земя и гора от 200 декара.  Всички много се зачудили как сиромах човек може да купи 200 декара гора и 1000 декара земя. Та така дни наред се говорило за това – как някакъв

сиромах купил толкова голям имот. И от тогава: сиромаха, сиромаха ……  така дядо Ангел вече бил дядо Ангел сиромаха, и целия му род бил наречен Сиромаховия, въпреки че бил най-богатия род в новото село.

Та златните парички които са в моя дом идват от

Димотишко, събирани са още по турско робство.

Моите предци са ги донесли тук на гърбицата на едно момиче.

Внучката на дядо Ахгел сиромаха, баба Куна е направила

гердан от жълтици и ги е подарила на снаха си – баба

Ганка, която пък ги е подарила на своята снаха – баба Галя,

а тя на дъщеря си – моята майка.

Когато порасна, мама ще ги подари на мен,

а аз ще ги предам на своите деца.

Така заедно с жълтиците ще се

предава и историята на един от клоновете на моя род.