Географската карта
представя Земята
в умален вид,
чрез различни цветове и условни знаци.
Умаленото изображение на земното кълбо
се нарича глобус.
Той дава възможност
да определим разположението
на континентите и океаните.
За да можем да определим мястото на дадени обекти на земната повърхност, използваме географските карти.
Тези обекти са в умален вид и са представени с помощта на условните знаци и цветовете.
На картите могат да се открият низини, равнини, планини, върхове, реки, езера, морета, градове и др.
Могат да се определят и посоките на света.
България се намира в югоизточната част на Европа и източната част на Балканския полуостров
България граничи със:
Румъния, Турция,
Гърция,
Северна Македония
и Сърбия.
Географско положение на България е много важно.
Наричаме го кръстопътно, защото през страната преминават главни пътища от Европа за Азия и Африка.
Затова наричат България „мост между континентите”.
Вече научих
♦ Географската карта и глобусът представят Земята в умален вид, чрез различни цветове и условни знаци.
♦ България се намира в югоизточната част на Европа и източната част на Балканския полуостров.
♦ Географското положение на България е „кръстопътно”.
♦ България граничи със: Румъния, Турция, Гърция, Северна Македония и Сърбия.
Климат и климатични пояси
На Земята има четири основни климатични пояса – екваториален, тропичен, умерен и полярен, и междинни пояси – субекваториален, субтропичен и субполярен.
Екваториалният климатичен пояс е разположен от двете страни на Екватора. В тези части на планетата слънцето грее силно през цялата година. Температурите са високи, а поради голямото изпарение всеки ден падат обилни валежи. В екваториалния пояс има само един сезон – вечно лято с горещо и дъждовно време.
Тропичните климатични пояси са два – северен и южен. Простират се около тропичните окръжности. В по-голяма част от тези места на планетата преобладават сухи и горещи въздушни маси. Затова през цялата година времето е сухо и горещо. Валежите са оскъдни. В такива условия са образувани някои от големите пустини на Земята. На океанските острови и по някои крайбрежни части на континентите климатът е влажен тропичен.
Умерените климатични пояси заемат големи части в Северното полукълбо. В тях климатът е разнообразен под влияние на различни въздушни маси – топли, студени, сухи и влажни. Има ясно изразени четири сезона – пролет, лято, есен и зима.
Полярните климатични пояси са разположени около Северния и Южния полюс. Преобладават студени въздушни маси през цялата година. Температурата е под 0°С, а валежите са малко, предимно от сняг. Духат бурни студени ветрове. В тези пояси има само един сезон със студено и сухо време.
Планинска климатична област
С увеличаване на надморската височина въздухът става по-разреден. Тук времето е много променливо, духат силни ветрове. Зимите са продължителни и студени, а лятото е кратко и хладно.
България е разположена в умерените географски ширини
Релефът е съвкупност от неравностите на повърхността на сушата и на океанското дъно. Тези неравности се наричат форми на релефа. Различават се по начин на образуване, големина, височина и външен облик.
Релефът се образува под действието на вътрешните и външните земни сили (процеси). Заедно те видоизменят или създават нови форми на релефа. Вътрешни сили са движенията на земната кора. Те причиняват издигане или потъване на земната повърхност, разкъсване или нагъване на земната кора. Външните сили променят релефа чрез разрушаване на скалите от водата, вятъра, температурата на въздуха и жизнената дейност на организмите.
Основните видове форми на релефа са: равнинни, изпъкнали и вдлъбнати. Равнинни форми са низините и равнините. Низините са високи до 200 м, а равнините – до 500 м. Изпъкналите форми са планините, хълмовете и платата (фиг. 9). Планините се издигат на височина над 600 м. Планини има както на сушата, така и на дъното на океаните и моретата. Хълмовете са по-малки и по-ниски от планините, достигат до 600 м надморска височина. Платата имат обширни заравнени високи части. Вдлъбнати форми са долините, котловините и депресиите. Долините имат продълговата форма, а котловините – плоско или неравно дъно, оградено от планини и хълмове. Депресиите са под морското равнище. На карта те се отбелязват със знак минус (–), например – 80 м.
Полезни изкопаеми. Местата, където те се срещат, се наричат находища. Полезните изкопаеми са три групи. Изкопаеми горива са въглищата, нефтът и природният газ. Рудните изкопаеми съдържат метали. Такива са железните, медните и оловно-цинковите руди. Има и нерудни изкопаеми като диаманти, гипс, каолин и др. Полезните изкопаеми се използват в различни производства. За добив на метал се използват руди, съдържащи различни видове метали. За производство на цимент например се използва варовик. Мраморът и гранитът имат широко приложение в строителството. Изкопаемите горива (въглища, нефт, природен газ) са основни източници за получаване на електроенергия.
Published: Mar 10, 2022
Latest Revision: Mar 10, 2022
Ourboox Unique Identifier: OB-1292937
Copyright © 2022