Втори принцип на динамиката

В този труд Нютон формулира трите фундаментални Закона за движение, които са в основата на класическата механика и се използват без промени  и до днес:

Втори принцип на динамиката (Втори закон на Нютон)

Взаимодействието между телата е причина те да променят скоростта си – приложената сила е причина за ускорението на телата.

Ако на праволинейно движещо се тяло действа постоянна сила F по посока на движението, тялото се движи равноускорително, а ако посоката на силата F е противоположна, движението е равнозакъснително.

Ученият обобщава резултатите от тези наблюдения и получава зависимостта a = F/m, която изразява втория принцип на механиката:

Ускорението, с което се движи едно тяло е правопропорционално на големината на приложената върху тялото сила и обратнопропорционално на масата на тялото.

Под действието на равнодействащата сила, тялото се движи по същия начин, както при едновременното действие на приложените към него сили. Съгласно втория принцип на механиката равнодействащата сила F е равна на произведението от масата на тялото и ускорението, получено в резултат на действието на всички сили върху тялото:  F = ma

Сили на инерцията

Законите на Нютон са верни само в инерциални отправни системи. Уравненията на движение в неинерциална отправна система се отличават по вид от втория закон на Нютон. Но ако опростим нещата и добавим дадена фиктивна „сила на инерцията“, уравненията придобиват отново вид, подобен на втория закон на Нютон.

Трябва да се подчертае, че „силата на инерция“ е само удобна параметризация, характеризираща начина, по който се различават законите за движение в инерциални и неинерциални отправни системи.

Приложения

Вторият принцип на Нютон е универсален закон на всички видове движения при скорости V<c (основен закон на динамиката).

Той се прилага както при изучаване на движението на звездите и планетите, така и при изучаване на движението на атомите и молекулите на газовете, движението на транспортните средства, ракетите, вятъра, морската вода и други.