Рубрика “За Вас родители, нашите съвети!”
Как да помогнем на детето да се облича само!
Да научим децата на самостоятелност е една от най-важните ни задача като родители, но определено е една от най-трудните. Истинско изпитание за търпението и нервите ни. Но пък после с голямо удоволствие берем плодовете от своя труд и положени усилия. Защото няма нищо по-удовлетворяващо от това да виждаш как детето ти усвоява нови умения, как мъничките ръчички закопчават копче, например. Действия, които ние извършваме машинално всеки ден, без да се замислим, са истинско изпитание за мъниците ни, но и повод за огромна гордост, веднъж овладени.
Идеите, които ще Ви предложим, са свързани именно с улесняване на обличането и обуването на малкото дете. От една страна – супер важни и ценни умения за него. Но от друга – супер важни и ценни за Вас, родителите. Ако детето Ви само се облича/съблича, обува/събува, това ще е от безценна помощ в ежедневието Ви и ще Ви спести много време.
Друг бонус за усвояване на тези умения е при започване на детска градина на детето. Спомняме си много добре първата родителска среща, на която учителката обясняваше колко е важно да насърчаваме децата си да се обличат и събличат вкъщи сами, дори това да ни коства повече време, за да може да улесним работата им.
- ДЕТСКИТЕ ОБУВКИ – УСПЕХЪТ ЗАВИСИ ОТ УСЛОВИЯТА
Какво имаме предвид ли? Под условия имаме предвид именно това – какви са обувките. Нека започнем с улесняването на своя живот и този на детето ни още в магазина, докато избираме новия чифт, който ще купим. Колкото и сладки да ни се струват розовите или сини кецове с връзки или ботите с катарами – няма никакъв смисъл да ги купуваме за своя мъник, освен, ако не искаме да коленичим всеки път до него и да му ги обуваме сами. Счита се, че децата могат да започнат да връзват връзки между 5-6 годишна възраст, така че ако имаш по-малко дете, огледайте се за други модели.
Може би дори е добра идея да изберете няколко еднакви. Вместо да имате два чифта – едни с лепенки, други с цип, изкарайте един сезон с обувки само с лепенки, например. Така детето Ви ще може постоянно да упражнява едно и също умение, докато го усвои перфектно, няма да се обърква и да се чуди защо ципът заяжда, когато вчера лепенката така добре е залепнала.
Други удобни модели, на които можете да заложите, са обувките с ластик, в които крачето се плъзга изключително лесно. Гумените ботуши също гарантират лесно обуване и забавни моменти, дори навън да няма локви.
- КАПСУЛЕН ГАРДЕРОБ
Това звучи като съвет, подходящ за някой моден материал, но всъщност е доста логичен, както ще се уверите сами. В основата е да даваме свобода на детето си, но в определени граници. По отношение на избора на дрехи, това означава да им оставим на разположение дрехи, според сезона.
От 2-годишна възраст вече е напълно ок да предоставим възможност на детето ни само да избере какво да облече. Но за да не грабне любимата тениска в студен зимен ден, от нас зависи тя изобщо да не е пред погледа му. Ето това е пример за свобода в определени граници. Денят е подходящ за пуловери, в чекмеджето има пет пуловера, нека детето избере кой да облече.
Същото важи за всичко – от чорапи до панталони, якета, шапки, обувки. И помнете – не е краят на света, ако обуе два различни чорапа, защото иска единият да е с котета, а другият с кучета.
- УСЕЩАНЕ ЗА ЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО
Споменахме вече собственото чекмедже на детето. Ключът тук е именно в „собствено”. Да създадем на детето усещане за негов гардероб, за негова закачалка, за негов рафт – все места, на които знае, че са неговите вещи. Това неимоверно улеснява процеса на обличане и събличане.
Така, например, може да се постави в коридора закачалка, на нивото на детето, която то да стига, да си окача якето, да си го взема оттам. До закачалката може да се сложи столче, на което да сяда, за да се обуе и събуе. В стаята му помисли за подходящ скрин с чекмеджета или отворен гардероб, на който дрехите да са достъпни. Използвайте тези мебели и като възможност да научите детето да подрежда своите дрехи, да не ги разхвърля безпричинно на земята, нито да ги хвърля, когато се съблече.
- НАСОЧВАЩИ ДУМИ
Много е важно да говорим на децата си. Да им обясняваме всяко действие и то от най-ранна възраст. Те усвояват езика изключително бързо и това им помага да възприемат заобикалящия ги свят.
Ето няколко конкретни примера:
„Намери дупката” – когато искаме да им помогнем да си облекат блуза или тениска;
„Виж къде е етикетът” – когато искаме да им помогнем да облекат горна или долна дреха в правилната посока.
„Издърпай езичето” – когато искаме да им помогнем с обуването на обувки с език;
Повтаряемостта също е важна – да използваме едни и същи фрази за едни и същи действия. И да, ще се изтъркаме самите ние от повтаряне. Но това е положението и пътят към желания ефект.
- ВАЖНОСТТА НА ЛИЧНОТО УСЕЩАНЕ
За да научим детето си да бъде уверено, то трябва да има съзнание за това. И тук отново е нашата роля. Трябва да го питаме дали обувките са му удобни, дали дънките не му стягат и др. Най-лесно би било винаги да му задаваме един и същи въпрос като например „Удобно ли ти е?”. По този начин ще го стимулираме да си даде сметка за усещанията, които изпитва и как го карат да се чувства. Все пак на никой не му е удобно да е с разменени обувки, нали?
Обратната връзка е полезна за нас родителите и в друг аспект. Така можем да разберем, че може би е време да му купим нови обувки, ако сегашните вече са му омалели и му стягат. Но за да може да ни го каже, трябва първо ние да сме го научили да обръща внимание и да регистрира своите усещания.
Skip to content
Бравоо!