Рождество Христово

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Православните християни честват Рождество Христово. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник.

Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 г. (когато в България като държавен календар е приет т. нар. „нов стил“ – Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Именици

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Християна, Християн, Христиана, Христина, Eмануела, Емануил, Емил, Ренета, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Кристина, Радостина.

Трапезата

Традиционно трапезата на Бъдни вечер се състои от постни ястия с нечетен брой. Поставят се традиционни за страната храни и ястия – това е обичай, който е останал от векове. Все пак преди столетия не са имали супермаркети, а храната за Бъдни вечер и Коледа е била това, което семейството си произведе само – ошав от сушени плодове, зърнени храни – боб, варено жито, питка. Всичко, което днес се поставя на трапезата, е било онова, което хората са имали на разположение от собствените си градини. 

Най-възрастният мъж в семейството произнася молитва и отчупва и дава по парче от обредната питка на всички членове на фамилията, които присъстват на масата, като започва от най-старите. На някои места на трапезата трябва да присъства и вино, но задължително червено. Както и в други религиозни обичаи, то символизира кръвта на Исус Христос и затова се поставя на трапезата.

Коледуването

Традицията задължително включва и посещение на коледари. Коледуването се извършва през нощта между Бъдни вечер и сутринта на Коледа. Според вярванията тогава излизат редица свръхестествени същества като караконджули, вампири, таласъми. Останало от древните езически традиции е вярването, че коледарите имат силата да изгонят всички зли духове и именно затова те преминават през тъмната част на денонощието от къща на къща.

Песните им наричат за здраве и берекет, а стопаните ги посрещат и ги даряват. Обичайно е домакините да даряват коледарите с т.нар. „колаче“. Това е вид тестено изделие, което се прави от брашно, като се оформя в кръг с дупка по средата. Често се поставя върху коледарката – специална тояга, която коледарите носят, когато обикалят по къщите. Традиционното облекло на коледарите включва дебели и топли ямурлуци – специални дрехи, произвеждани ръчно от вълна и козина по отдавна забравена технология. Целта им е да пазят от студ и дъжд, като в миналото са били традиционни дрехи за пастири и овчари. Днес са останали само като символ на традицията при различни обреди.

Коледната трапеза

По традиция за празничната вечер се пече пуйка със зеле. На масата присъстват сарми, пържоли, баница, туршия. По-добрите кулинари могат да приготвят тиква, пълнена с месо, капама със свинско или телешко месо. Важно е да поднесете ястия с месо, защото Коледа е първият ден, в който на трапезата могат да се поднесат блажни ястия.

За празничната трапеза се приготвя питка или цяла погача. Тя може да бъде украсена с мотиви от раждането на Христос или пък с фолклорни мотиви – листа, венци, клони, птичета и др. Десертът също не трябва да липсва. Той може да бъде от вкусни коледни сладки, коледен пудинг или торта. Коледната трапеза не се вдига цял ден, сяда се направо на вечеря. Коледните празници продължават 3 дни, до 27 декември – Стефанов ден.