Български съвременни стихотворения

Картина

Ако някои ме пита

какво е родина,

ще му дам да опита узряла къпина.

Ще му кажа,

ухае като дреха на мама.

Като детска сълза е,

мила, светла, голяма.

Като стъпки на татко,

които вечер се връща.

Като бабино сладко,

като дядова къща.

Днес рисувам ей това на картина,

да покажа пред всички, какво е родина.

• Мая Дългъчева

Мои часове

Една звезда – светлинна и далечна,

отчупи се и блъсна се в безкрая,

погреба я морето сиво млечно

и вятър се опита да излае.

Една вълна, изваяна от мрака,

обиди се за нещо на прибоя,

отиде си, остави го да чака,

разяждан сам от самотата своя.

Една луна – простряна длан от злато –

пречупва очертания в тъмите,

мътнее като посивяло лято

и глъхнат кратери в плътта и скрити.

В такива часове на радост своя

във амфора старинна се превръщам,

защото вятъра, луната-длан, прибоя

във своята дълбочина поглъщам.

• Петя Дубарова

Лулу

Лулу е момиче
с размер на фъстък.
светът й – граничен:
далеч, но и тук.
и някак в едно е дете и голяма,
откакто се помни тя възраст си няма.

*

Лулу и характерът според сълзите

смелите плачат от лук.
умните плачат от смях.
дивите плачат напук.
нежните плачат от страх.
Лулу по сълзите познава.
плачът ни лицето създава.

*

Лулу и защо трябва да се мечтае бавно

Лу мечтае бавно,
за да й остане
нещичко забавно
стара като стане.
ако измечтае всичко през нощта,
току-виж е стара още сутринта.

*

Лулу и защо е важно да тренираме

Лу тренира доброта:
вдига тежестите чужди
и опори прави тя
за изпадналите в нужда.
ден не я ли упражняваш,
добротата залинява.

*

Лулу и кои неща не се учат

Лу прелиства на закуска
мъдри книги, правила

• Петя Кокудева
  и в живеене се впуска:
  не на думи, на дела.
  по живеене не учи.
  нека просто й се случи.

Беля

Врабчо – скок-подскок –
кацна в моя блок.
Любопитно се вторачи,
по боите ми закрачи –
черна, жълта и лилава
смеси във едно!
Блокчето накрая става
някакво петно.
Как ще отделиш сега
влакче от дъга?
А пък синята рекичка
сякаш станала е птичка.
Няма я ракетата,
няма ги дърветата.
Врабчо всичко е зацапал,
със боя се е налапал,
затова е син-кафяв,
даже мъничко лилав.

• Драгомир Шопов
  А краката му какви са?
  Черни ли ги боядиса
  или жълти? Не видях,
  но където стъпи с тях
  по петната и следите
  ще го различите.

Лиса

Здрасти, Лисо! Как си?

И защо си с макси?

(Лиса се преструва —

ужким не дочува).

Зная, Лисо, зная

случката каква е!

Маца Черноуха

ти съдра кожуха.

Шаро Тънкозъби

после го поръби!

• Янаки Петров