Лабиринтът

                 Първа глава: Това момиче ли е? 

Кира* 

“-Не,недейте!Моля ви!Помощ!ТАТЕ,ПОМОГНИ МИ!” Шум…сирена…гласове и рязка светлина…отварям очи…Успявам да се отреса от шока,в който съм и се опитвам да свикна със светлината,докато седя на пода на някаква метална…кутия… . 

-Това момиче ли е…?! 

-Създателите толкова ли са се побъркали,че решиха да ни пратят някакво девойче?! 

-Аз ви казвам,тя е шпионин и е пратена тук,за да ни погуби. 

Огледах се.Видях група момчета,които ме гледаха толкова гневно и отвратено,че ми се прииска да избягам далеч от тях.Не помнех абсолютно нищо,дори името си и това ме побъркваше още повече.В кутията скочи едно от момчетата,рус,с кафяви очи,високо,слабо и….честно казано доста симпатично. 

-Здравей,ъмм…новачке,казвам се Нют.Това са Алби,Минхо и Гали – посочи едно черно момче,един младеж с дръпнати очи,предполагам китаец и още едно момче, с много странни вежди. 

-Алби е най-главният тук,аз съм негов заместител,а Гали  и Минхо са кураторите на строителите и бегачите.Сега нека те извадим от този шанк. 

След тези думи,Нют внимателно ми помогна да изляза от тази метална,огромна и противна щайга.Когато вече можех да се огледам по-добре,видях че се намирам на поляна ,около която имаше високи стени.В подножието на тези стени имаше няколко постройки, не много обширно подобие на гора и няколко оградени местности с животни.Обаче колкото и да исках,не ми се получаваше да се избавя от страха,който ме обзе.Не съм от ревливите девойчета,които ги е страх от всички животни.Обаче това, което виждах и усещах беше ужасно. 

-Искам веднага някой да ми обясни какво става – проговорих аз с треперещ глас,оглеждайки този тъбун от тъпо гледащи хлапетии. 

-Хора,тя е първата която не избяга… 

-Ма казвам ви,че е шпионин! 

-Млъкни бе сбръчканяк!Не виждаш ли,че я плашиш! 

-О,чудо!Тя проговори! 

Изгледах злобно собственика на последната фраза.Алби се доближи до мен,сложи ръката си на рамото ми и каза: 

-Добре дошла в лабиринта,новачке!Сега ще ти обясня всичко,ела….Абе вие още ли сте тук – обърна се той към тълпата – броя до три и да ви няма!Бръмчейки,като недоволни насекоми, момчетата се разсипаха в различни посоки.Огледах се за последен път и очите ми се срещнаха с очите на онова момче…ох как се казваше…А да! Нют. 

*шанк-сбръчканяк,брато,брат,приятел,човече и т.н.,тоест приятелско обръщение. 

                   Втора глава: Казвам се Кира. 

Алби ме развеждаше из така наречения Глейд и ми показваше и обясняваше всичко. Запозна ме с още няколко момчета, които ни срещнаха по пътя. Едно от  тях, дебеличко, с къдрава, къса коса и чипо носле, изглеждаше доста зарадвано като ме видя. Казваше се Чък. 

-Уау, момиче! Егати якото! – никога ли тук не са виждали същество от женски пол…? – Ти си първото момиче ,което е идвало тук! – а, ето каква била работата – Аз съм Чък, а ти сигурно още не си спомняш как се казваш ,  нали? А защо те пратиха теб? Искаш ли да ти покажа къде работя? С всички ли се запозна? Защо не избяга, не се ли уплаши? 

Това момче говори прекалено много…Изглежда на около 12-13 години, явно това е нормално за възрастта му. Исках да отговоря на въпросите, на този любопитко ,но Алби ме прекъсна: 

-Чък, спри да дрънкаш, остави я да се освести малко. – мерси Алби, но можех и сама да си го кажа.- Като се усвои тук и разбере какво трябва и какво не трябва да се прави, ще имате време да си плямпате, ако щете по цял ден. 

-Добре де .Ще си поговорим по-късно, чао новачке. – Чък ми се ухили и бързо изчезна нанякъде. 

–Аз бях дотук, показах ти всичко – Алби се обърна към мен. – Сега ще те заведа при Нют и той ще ти каже къде ще спиш и къде ще работиш – аз мълчах и се опитвах да преосмисля всичко, което научих за мястото, в което се намирам. 

–Странно , обикновено новаците ме обсипват с въпроси, а ти само мълчиш. Както и да е, ела да намерим Нют. 

Тръгнахме към постройките в единия от ъглите на стената .Тази стена…плаши ме…още никой не ми е казал какво има зад нея, а аз не обичам да задавам излишни въпроси, колкото и да ми е интересно. 

–…разбра ли? Ехо! Слушаш ли ме въобще!? 

–Аз. ъм…съжалявам, бях се замислила. 

 – Повтарям още един път в такъв случай! – Алби ме изгледа недоволно – Имаме три правила, които трябва да бъдат без прикословно изпълняване. Първо, всички се занимават с нещо, защото не харесваме мързеливците. Второ, никога не наранявай друг глейдър ,това е важно. И трето, никога, ама никога не излизай извън стените ,освен ако не си бегач. Ни-ко-га !Надявам се, че сега ме чу. 

Аз просто кимнах. ’’Никога не излизай извън стените…” хм, какво толкова има там.. ? Към нас се приближи познатата фигура. 

-А Нют, точно теб търсим. Покажи на новач… 

-Кира – тихо проговорих аз. 

-Моля? – 

–Казвам се Кира, току-що си спомних. – като го казах се усмихнах- да си бяхте видели лицата само. 

-Хубаво име –Алби също се усмихна – извинете, но се заприказвах с вас, трябва да тръгвам. 

–Имаш красива усмивка , отива ти. 

-Ако това е комплимент, мерси Нют. 

–Да, ком……няма значение, хайде ела да ти покажа къде ще живееш. 

    Трета глава:  Група А , Субект 10 , ‘’ Уникалната” 

Стигнахме до една дървена къща на два етажа и влязохме.Отвътре беше доста по-обширна, отколкото изглеждаше отвън. Качихме се на втория етаж. Той представляваше коридор, с няколко врати от двете му страни.  

-Тук обитава онзи дивак , Минхо – Нют посочи първата врата и се усмихна. Усмихнах се и аз.  

– Тук съм аз , а точно срещу мен ще живееш ти. 

 -Прекрасно , значи ако сънувам някой кошмар , вие двамата с Минхо , ще разберете първи. 

 -Тоест…? 

 -Тоест току-що беше предупреден затова, че крещя силно.  

Нют ме изгледа с насмешливо пламъче в очите и ми намигна. -Внимавай някоя нощ , да не бъдеш удушена с възглавница. 

 -О , така ли ! Само посмей! 

 -Олеле,стресна ме! 

 Спогледахме се и след секундно мълчание започнахме да се смеем. Разговорът ни беше прекъснат от крясъка на Минхо:  

– НЮЮЮЮТ! Къде се шляе този шанк?  

Нют се подаде през прозореца в края на коридора. 

-Минхо , грийвър да те вземе! Спри да крещиш тук съм! 

-Гали пак се сби със Зарт , свикваме съвет, трябва да присъстваш. 

Аз надниквах иззад рамото на Нют. 

-Оу , имаш си компания-Минхо млъкни…Не искам да убия някой, още първия ден на това място. 

-Няма да ви преча значи. 

-Изчезни оттук!-Двамата с Нют го креснахме едновременно, след което се спогледахме. 

Минхо ни метна по още един ехиден поглед и се смота. 

-Е, аз ще тръгвам. Приятно ми беше. 

-Ще се видим после, предполагам? 

-Да, ще се видим на вечеря. 

След тези думи Нют бързо слезе по стълбите ,след което го видях през прозорец. Забелязах, че Нют накуцва и ми стана за миг някак тревожно…Но бързо се отърсих от това и се сетих ,че още не бях разгледала стаята си. Отворих вратата и видях, не много голямо помещение ,с нещо като шкафче, подобие на легло, голям прозорец и едно прашно огледало. Доближих се до огледалото и изчистих праха от него. Оттам ме гледаше рижаво момиче с рошава коса и зелени очи. Бях облечена със светло синя блуза, която ми беше голяма, и с черни дънки. Реших да пооправя малко косата си, но когато прокарах ръка, по врата ми, за да събера един кичур, усетих някакъв релеф. Обърнах се и след доста време успях да прочета в огледалото: 

,, Собственост на З.Л.О.” 

  Група А 

 Субект 10 

‘’ Уникалната”