Детски стихотворения

                  Съдържание:

                  1.Лято

2.Пред дъжд

3.Лятна буря

4.Другари

5.недосетливия Врабчо

Лято

Няма облаче в небето,

ясно, топло лято.

Нивите узрели светят,

сякаш чисто злато.

И сред тях жътварки жънат,

с кърпи забрадени,

в житото до пояс тънат,

весели, засмени.

Цял ден жънат те и пеят

песни на припявки,

класовете се люлеят

в техните задявки.

А отгоре във небето

леко се издига

и трепти, трепти с крилете

малка чучулига.

Пред дъжда

Съхне земята

корава, прашна,

жега я мъчи

дълга и страшна.

Но чу се тътен

там, зад балкана —

над него облак

тъмен застана.

Облакът тъмен

от жал не чака —

земя прегърна,

тихо заплака.

Лятна бъря

Бурята насред гората,

спря, приседна на тревата

и започна да пресмята:

„Днес обрулих оня орех,

куп пране в калта съборих

и… какво ли още сторих?

Ех, преди по-млада бях

и където се явях,

винаги вселявах страх.

С рев връхлитах над селата,

керемидите премятах

и ги чупех на земята.

Остарявам ли? Не знам.

Ала вече ме е срам,

че полюшвам се едвам.

Че онуй момче в полето

вместо да го бутна — ето —

аз… помилвах му лицето.“

Другари

Плиска ме вълна игрива.

Щрака щипки малко раче.

Уж към мен върви, обаче

все на другаде отива.

— Спри се, Рачко Кривокрачко,

разкажи ми за морето.

Свършва ли се там, където

се опира до небето?

Слънцето ли там се мие?

Тихо казва мойто раче:

— Тайна е това, обаче

ние с теб ще я разкрием!

Няма трудности, когато

под петичките ми пари,

с Рачо Крачо сме другари

и е жарко, жарко лято!

Недосетливия Врабчо

Кой гнездото ти ще пази

като скиташ цели дни?

Може някой гост нахален

в него да се настани…

Брей, това не съм се сетил,

плесна Врабчо със крилце.

И гнездото си заключи

бързо със едно перце!