Седемте Рилски езера
Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.
Първото езеро (,,Долното езеро”)
Нарича се още Махарзи или ,,голямата почивка”- езеро отговарящо на така наречения физически план, намира се на надморска височина 2095 метра. Най-голямата дълбочина в него е 11 метра.
Второто езеро (,,Рибното езеро”)
Нарича се още Елбур, което означава ,,Бог е силният”, това е езерото на изпитанията, тук се намира хижа Седем Рилски езера, известна като старата хижа. Свързано е с нисшата област на астралния бряг. Разположено е на 2184 метра надморска височина. Най-плиткото езеро, с дълбочина 2,5 метра. Отвсякъде заобиколено с пътеки.
Третото езеро (,,Трилистника”)
Нарича се още Балдер Дару, което означава ,,Онзи, който дава благата”. Свързано е с висшата област на астралния бряг. Разположено е западно от Второто езеро на 2216 метра надморска височина. Има три разклона, затова го наричат Трилистника. Дълбочината му е 6,5 метра. За разлика от другите езера, то изтича от две места. На изток към второто езеро, а на северозапад към река Джерман.
Четвъртото езеро (,,Близнаци”)
Нарича се още Ио-Колнар. Свързано е с менталния свят. Разположено е югозападно от Трилистника на 2243 метра надморска височина. Съставено е от две части свързани с тесен процеп. Вътрешният близнак е едно от най-мистичните места на Езерата. Оградено е на юг с почти отвесни скали, на североизток от връх Харамията, външната северна част на Близнака е с полегати брегове, обрасли с трева и хвойна. Това е най-дългото езеро 790 метра, с най-голяма площ- 91 декара. Вътрешният Близнак е с дълбочина 27,5 метра. Втичането на водата в него става чрез три езера- Седмо, Шесто и Пето. При безводие, връзката между двете му половини се прекъсва.
Петото езеро (,,Бъбрека”)
Нарича се още Махабур, което означава Големият и силният. Мястото на Духа. Свързано е с така наречения каузален или причинен свят, света на душите. Намира се на 2282 метра надморска височина. Най-голяма по обем, средна дълбочина 14 метра, най-голямата му дълбочина е 28 метра. Площ- 85 декара. Западните му брегове са скалисти и стръмни. Източните са полегати, завършващи с голяма поляна.
Шестото езеро (,,Окото”)
Свързано е с духовния свят. Има формата на око. Разположено е на юг от Петото езеро. Намира се на височина 2440 метра. Това е най-дълбокото ледниково езеро. Има площ 68 декара, дълго е 380 метра и е широко 240 метра. На североизток изтичат водите му и се вливат в Четвъртото езеро.
Седмото езеро (,,Сълзата”)
Нарича се още Шемхаа. Това е място на Мъдростта. Свързано е с Божествения свят. Разположено е на надморска височина 2535 метра. Средната му дълбочина е 4,5 метра, а най-голямата му дълбочина е 9 метра. Подхранва се от снеговете и дъждовете и от един извор, разположен на южната му страна. Изтича на север към Вътрешния Близнак. Нарича се Сълзата, заради кристално чистите му води.
Побитите камъни
На 18-ия километър западно от Варна, от двете страни на шосето, всред малка пясъчна пустиня, се издигат високо цилиндрични каменни колони. Местността Побитите камъни още се нарича ,,Вкаменена гора”. Каменните колони се издигат до 5-6 метра, а дебелината им достига 2,5 метра. Повърхността им е шуплеста, което ги прави още по-красиви. Повечето от тях имат по-малка или по-голяма, а често са и хоризонтално напукани. Изградени са от варовити пясъчници, съдържащи вкаменелости- нумулити, миди, охлюви. Около тях има оскъдна растителност. Местността е с напълно типичен пустинен характер. Сега се вярва, че там някога е имало море или океан.
Резерват ,,Сребърна”
Резерват ,,Сребърна” се намира близо до Силистра. Той е уникален с характерните си плаващи тръстикови острови, достигащи големи размери, наречени ,,кочки”. Плаващите тръстикови острови представляват натрупани пластове мъртва тръстика и коренища на жива тръстика с откъснати от дъното корени. Всяка пролет върху тези острови поникват нови растения, които могат да стигнат 7-8 метра. Те никога не се заливат от водата, защото следват нейните вертикални движения. Това свойство на плаващите острови е причина тук да се заселват хиляди наземно гнездящи блатни птици. Плаващите острови играят и друга роля за живота в ,,Сребърна”. Когато вятърът ги тласка из различни части на езерото, те пречистват дъното му от водорасли и други водни растения.
Изключително голяма численост и богато видово разнообразие в ,,Сребърна” най-вече се дължи на това, че плаващите острови са недостъпни за хора и наземни хищници. Върху тях човек е по-едър и не може да стъпи, защото веднага ще потъне, като в тресавище. В северната и южнача част на блатото е бедна на живот, заради близостта на пътя Русе-Силистра. Северният тръстиков масив е раят на на блатните птици. Тук се намират колониите на чапли и пеликани, стотици диви гъски, патици и др. Това е най-девственият и запазен кът на резервата. В центъра на тръстиковия гъсталак и храстовидна върба, северно от колонията на пеликаните, се намира колонията от чапли и корморани.
Има много животни като: сива чапла, нощна чапла, гривеста чапла, малка бяла чапла, голяма бяла чапла, малък корморан, воден бик, голям воден бик, блестящ ибис, бял лопатар, сива гъска, зеленоглава патица, кафявоглава потапница, червеноклюна потапница, тръстиков блатар, голям гмурец, червеноврат гмурец, ням лебед, червеногуша гъска, малка и голяма белочела гъска, сива водна змия, дъждовник, щука, дива свиня, бръмбър рогач и къдроглав пеликан- той е царят на резервата. Казва се ,,Сребърна” заради блестящо чистите води.
Белоградчишките скали
Белоградчишките скали са скални форми в Западния Предбалкан, в южното подножие на Белоградчишкия венец, около Белоградчик. Белоградчишките скали са изградени от пъстри триаски пясъчници и конгломерати. Спойката на пясъчниците е глинеста или кварцова. Богати са на хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра. Конгломератите са съставени от добре заоблени скални късове с големина от орех до юмрук, с песъчлива или глинеста спойка. Напластяването е неясно, пластовете са дебели и червено оцветени. Заемат централната част на Балчишката антиклинала.
Силно напуканите триаски пластове, които имат различна устойчивост, са били подложени на продължително изветряне. То е проникнало дълбоко по вертикалните пукнатини и е обособило скалните форми.
Крушунските водопади
Водопадите представляват дълга травертинова каскада, отделните стъпала на която са самите водопади.
Крушунските водопади се намират на северния склон на Деветашкото плато в средния Предбалкан. Каскадата се образувала по протежение на река Пройновска извираща от Крушунската пещера. Първият и най-голям водопад от каскадата е 15-метровият Пръскалото, който заедно със следващите ненаименувани по-малки водопади, носят общото название Крушунски водопади. Цялото Деветашко плато е богато на карстови образувания.
В непосредствена близост до водопадите се намират множество пещери някои от които са Маарата, Урушка Маара, Бонинска пещера и др. Водата има тюркоазен цвят, тя се получава от разпадането на варовиковите скали с такъв цвят, които се намират в самата вода.
Пещера ,,Магура”
Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е сред най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача. Обособени са зали и галерии: Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерия с рисунки, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала, Концертна зала. Някои зали са с колосални размери. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфалната зала има малко езеро.
В пещерата има постоянна температура от 12 °C. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 m. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от късния палеолит, има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, плодородие. Повечето са групирани, но има и отделни рисунки. Някои са релефни поради естествената ерозия на скалата под тях. Пещерата е богата на много видове прилепи: голям подковонос, малък подковонос, южен подковонос, трицветен нощник, голям нощник, остроух нощник, дългопръст нощник и дългоух/бехщайнов нощник.
Пещера ,,Венеца”
Венеца е пещера край село Орешец в община Димово. В пещерата има много на брой и разнообразни образувания. Могат да се видят ледени кристали, сталактити, сталагмити, арагонитни кристали, гроздовиден сталактит (срещан рядко в българските пещери), калцитни образувания и др. По целия под са разпръснати кристали в различни цветове, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали. Има образувание, оприличено на Дева Мария. И в тази пещера има някои видове прилепи.
Райското пръскало
Райското пръскало е най-високият постоянен водопад в България и на Балканския полуостров – 124,5 m.
Намира се в Стара планина, на южния склон под най-високия старопланински връх – Ботев. На територията е на природен резерват „Джендема“, част от Национален парк „Централен Балкан“. Обявен е за защитен природен обект през 1965 г. Образуван е от водите на Пръскалската река, идващи от вечния снежник, разположен под връх Ботев, който дори през лятото не се стопява напълно. След като тече по полегатия тревист склон на върха, потокът достига до горния край на скален пояс от отвесни скали, наричани Райските скали, и прави големия си скок. След това се спуска в бездните на Южния Джендем и се влива в Бяла река.
Пещера ,,Леденика”
Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на Природен парк „Врачански Балкан“. Намира се на 840 м надморска височина в Стрешерския дял на Врачанската планина, в местността Леденишки увал. Образувана е в малмски варовици (капротино-орбитолински варовици – долна креда) през кватернера, когато са се образували повечето български пещери. Пещерата получава името Леденика заради натрупването в началните ѝ части – „Преддверието“ и „Малката зала“, на големи прозрачни и млечнобели маси лед през зимния сезон (от края на ноември до май, когато температурите в тях се понижават под 0 °C).
Има множество галерии и интересни калцитни форми – сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m, с денивелация 37 м (-21 м, 16 м) и има десет зали. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата), в която се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен – проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма, дълга е 21, широка 17 и висока 5 м. Началните части на пещерата обикновено не задържат погледа, но именно тук от ноември до май се появяват заледяванията, дали името на пещерата. След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига
Голямата (Концертна) зала, дълга 60, широка 45 и висока до 23 м. Тя е много богата на образувания; някои от тях са наречени с различни имена заради интересната им форма – Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други. Под Концертната зала се намира още една – Хладилника. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е вълшебна и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него. От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала.
Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе. От растителния свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити. Животинският свят не е много богат, има прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото Леденикус или Светломразец. От прилепите има четири вида: голям подковонос, малък подковонос, мустакат нощник и полунощен прилеп.
Нос ,,Калиакра”
Калиакра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 70 километра североизточно от Варна. Представлява полуостров вдаден на 2 км навътре в морето. Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия.
Природният резерват е единственото място в България, където се срещат степни тревни съобщества. През 1981 г. в морските пещери под носа все още се среща тюленът-монах. Тук могат да се наблюдават делфини, аристотелеви корморани, скален кос, папуняк, дебелоклюна чучулига, черногърбо каменарче и други редки видове, общо 32 вида птици по платовидната част и още 12 по скалните корнизи.
На север от Калиакра се намират две малки влажни зони – Болата и Тауклиман („Птичия залив“). Тук гнездят интересни водолюбиви птици – малък воден бик, малък гмурец, патици. Неизмеримо богати са тези места по време на прелет, когато повече от 150 вида птици спират за почивка и хранене. Околните скални масиви са убежище на бухала, белоопашатия мишелов, застрашени от изчезване влечуги.
СЪДЪРЖАНИЕ
Седемте Рилски езера………………………………….1
Побитите камъни……………………………………….17
Резерват ,,Сребърна”………………………………….19
Белоградчишките скали………………………………25
Крушунските водопади……………………………….29
Пещера ,,Магура”………………………………………..33
Пещера ,,Венеца”……………………………………….37
Райското пръскало……………………………………….39
Пещера ,,Леденика”…………………………………….41
Нос ,,Калиакра”……………………………………………49
Published: May 18, 2021
Latest Revision: May 19, 2021
Ourboox Unique Identifier: OB-1140732
Copyright © 2021