Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява Великденския поздрав „Христос воскресе“ и се отговаря „Воистину воскресе“. Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери и с пеене на Канона на празника – Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия.

Именници са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.

Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Католическата и Протестантската църква също отбелязват Възкресение Христово.

ВЕЛИКДЕНСКИ СИМВОЛИ

1. Великденски яйца

2. Обредни хлябове

3. Други символи

Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца, които се поднасят на Великден, през пролетта. Най-важният цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти, лепенки и т.н.

История

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

Български обичаи

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Ето някои идеи за боядисване на яйца:

1.https://www.youtube.com/watch?v=JCQPJMfZXkc&list=RDCMUCd1qqLParN9na6aB1JplCKQ&index=1

2. https://www.youtube.com/watch?v=nMzSnvnoFH0

3. https://www.youtube.com/watch?v=G1c-c4M2nlU

Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък и др.

Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод – той може да изтрае цели 6 месеца. Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти, начело с Лайош Кошут, след несполучилата национална революция.

Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

Великденският заек като символ е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Тържествено богослужение

В полунощ срещу Великден в църковните храмове се отслужва тържествено богослужение и точно в 0.00 часа свещеникът оповестява Възкресението на Божия син с думите “Христос Воскресе!”, а християните отговарят “Воистина Воскресе!”.

Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, като се опитват да запазят пламъка възможно най-дълго време, а след това отнасят в домовете си.

Огънят в църквата е свещен, тъй като е донесен от Божи гроб от българските владици. Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че в началото няма топлина.

Той се разнася до всички християнски църкви и точно в полунощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него, като запали своята свещичка от тази на свещеника.

Църквата се обикаля три пъти със запалена свещ в ръка, което отново се прави за здраве и щастие на цялото семейство. Прибирайки се у дома, стопанката на къщата обикаля всички стаи със запалената в църквата свещ и отправя молитва към Господ да пази дома.

Накрая се прикрепя към прага на вратата и се оставя да доизгори там.

На Великден хората се поздравяват с думите: “Христос Воскресе!”, а отговорът е: “Воистина Воскресе!”.

Как празнуват другите религии:

1. Католици- Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден е, че по отношение на Великден православните спазват допълнителното изискване, Великден да не съвпада с еврейската Пасха. В случай на такова съвпадение католиците и протестантите отбелязват Великден, а православната църква го отлага с един лунен месец.  Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден е, че по отношение на Великден православните спазват допълнителното изискване, Великден да не съвпада с еврейската Пасха. В случай на такова съвпадение католиците и протестантите отбелязват Великден, а православната църква го отлага с един лунен месец.

2. Евреи-Пасха или Песах (на иврит: פֶּסַח) е еврейски празник, един от трите главни празника Шалош Регалим (наред с Шавуот и Сукот), на които, следвайки изискванията на Петокнижието, древните евреи са извършвали поклонничество в Йерусалимския храм.Пасха е посветен на бягството на евреите от Египет и почитането на Бог като изкупител. По време на празника символично се преповтарят моменти от последната вечер преди бягството. Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер, следващите 5 дни се наричат „полупразници“. По времето на Втория храм всяка група поклонници първо отнасяла там жертвено животно, обикновено агне или яре, които след това се изпичали на открито и се ядели с безквасен хляб, докато се преразказва историята на изхода от Египет. След разрушаването на Храма в 70 година, жертви не се принасят, но се запазват ритуалните ястия, а в центъра на празника застава свързването на изкуплението на евреите при Изхода с постоянното и бъдещо изкупление на еврейския народ.В християнството празникът Пасха е трансформиран във Великден, когато се почита ролята на Иисус Христос като изкупител и спасител на човечеството.

3. Мюсюлмани- Байрам (от средноперсийското paδrām, на турски: bayram – празник) е част от тюркски наименования главно на религиозни, но и за някои светски празници.Терминът се ползва в България за 2 мюсюлмански празника:

   • Рамазан байрам (или Шекер байрам) и

   • Курбан байрам

Тази година Рамазан Байрам следва скоро след Великден. Подобно на Великден, байрамите са подвижни празници и се отбелязват на различни дни. Преди първия байрам – Рамазан байрам (или Шекер байрам), трябва да се пости 30 дни. Гладува се през деня – закусва се много рано и от изгрев до залез не се поемат храни и напитки. През деня се казва пет пъти молитва. Самият байрам се празнува, като мъжете отиват на джамия, а след това се слага празнична трапеза. На този ден е прието да се иска прошка от близки, приятели и съседи.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ             

*През Велика Сряда не се работи никаква женска работа –плетене, шиене, тъкане.

*На Велики Четвъртък не се впряга добитъкът за оран или за каквато и да било работа, за да не падат градушки. Тази забрана важи за всички следващи шест четвъртъци, също наричани Велики

*На Велики Петък, денят, в който е бил разпънат Исус Христос, не се работи, смята се, че работата на този ден ще донесе само беди.

*Според поверието, дете, родено през Страстната седмица и особенно – на Великден, ще е късметлия във всичко и няма да се оплаква от липса на добро здраве.

*Вярва се, че ако човек успее да занесе запалената свещ до дома си, ще има късмет, здраве, ще е пречистен и щастлив, а в дома му ще има само благоденствие.

*Някъде свещта от великвенската служба, която се заняся до дома, се запазва, защото се вярва ,че помага, ако се запали когато гърми. Другаде пък се прикрепя пред прага на вратата и там изгаря още същата нощ.

*Според поверието, първото боядисано яйце е задължително червено и се вярва, че то има магическа сила.

*Вярва се, че този, чието яйце излезе най-здраво, т.е. „борец“, ще се радва на много щастие, сполуки и отлично здраве през цялата година.

*Според народното вярване на Великден цяло яйце не се яде или поне първото да  не е цяло изядено /наведнъж/, за да не излизат пъпки и циреи през годината.

*Смята се, че яденето на яйца по време на Великден не само увеличава мъжката сила, но и укрепва здравето.

*Цветът на яйцето е от голямо значение, защото ако намериш първо синьо яйце няма да е на късмет, а червеното яйце носи щастие.

*Вярва се, че първото червено яйце, заровено в средата на нивата, я пази от градушка.

*Черупките от яйцата, които първи се чукат, се залепват на горния праг на вратата, защото се вярва, че така предпазват от „всяко зло, което би влязло в къщи“.

*По яйцето от предишния великден се гадае за семейството: „пълното показва пълна къща, кухого – лошо“, т.е., ако не е развалено, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това яйцето не се изхвърля, а се заравя в земята някъде близо до дома. Някъде го хвърлят в река.

*Смята се, че в нощта срещу Великден не трябва да се вдигат шум и скандали, за да не се привличат злини и негативни енергии към дома.

*Смята се, че на Великден са верни всички любовни поверия. Ако си ударите лакътя някъде, бившият ви любим все още не може да ви забрави и ще направи всичко, за да ви върне.

https://youtu.be/Hb-vOr_DlM8

https://youtu.be/NrVrNYd0oUI

Пожелавам на всички усмихнати, слънчеви, топли, изпълнени с радост праници!

Христос Воскресе!