Елин Пелин

ЕЛИН ПЕЛИН
Eлин Пелин
Биографията на Димитър Иванов Стоянов не е изпълнена със запомнящи се бурни събития. Той не е национален герой, нито преминава през десетки лични драми. Напротив, прекарал е живота си като учител, библиотекар и уредник на къщата музей “Иван Вазов”. Скромен живот, биха казали някои. Но и такъв, който е изградил проницателен творец с умението да “надниква” в човешката душа и да я разписва после на страниците.
Роден е на 8 юли 1877 г. в село Байлово като 11-ото дете на Йото Варджията. Дядо му е бил първият учител в селището, а баща му е полагал много грижи за просветата в местността – може би затова и трима от синовете на Йото, включително и Елин Пелин, стават учители. Веднага може да се направи връзка между живота на писателя и творчеството му – израснал сред книги и земеделски труд, интересът към изкуството и любовта към селото ще се превърнат в централни теми в творчеството му.
Едва на 12-годишна възраст Димитър напуска Байлово и отива да се учи в големи градове – София, Сливен, Златица, Панагюрище. Личи си обаче, че тамошното образование не му е било присърце. Пропускал е часове, за да ходи в библиотеките и да се учи сам на това, което го вълнува. Още тогава е публикувал свои стихове и разкази. Всъщност даже не е завършил – напуснал е след V клас, за да се върне на село и да преподава. Учителството тогава е било много уважавана професия, която го запознава с редица интелигентни, млади преподаватели.

Точно по това време се създава Българският учителски съюз, заемащ важна роля в социалния, културен и политически живот на българите, особено тези на село. Членовете се заемат с ролята да просвещават и да обогатяват със знания народа. Мисията им съответства с мирогледа на Елин Пелин и той остава много привързан към учителското съсловие. Тази му любов е отразена не в едно и две произведения – “Гладни месеци”, „Балади в проза”, “Самичка”, “Сълза Младенова”, “Кал”, “Душата на учителя”.
Една година по-късно писателят заминава за София, където общува с учители и хора на изкуството и културата. аботи като библиотекар в Университетската библиотека, а после и в Народната библиотека. Когато се открива Къщата-музей “Иван Вазов”, бива назначен за директор. Междувременно не спира да твори – издава списание “Селска разговорка”, а от 1904 г. до смъртта си през 1949 г. година публикува десетки стихосбирки, сборници с разкази, повести, приказки за деца и два романа – “Ян Бибиян” и “Ян Бибиян на луната”.