Българската култура през втората половина на xx век

БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК
Образование и наука по съветски модел
Пренаписване на учебниците в комунистически дух
Развитие на професионалното образование
Задължително изучаване на руски език
Съветската култура е пример за подражание, а културните връзки със Запада са забранени. Прочистват се библиотеките, въведена е строга цензура. Образованието е реформирано по съветски модел, за да създава „строители на социализма”. Успех е постигнат в ликвидирането на неграмотността, подобряването на материалната база на училищата, университетите и научните институти. Осигурени са средства за стипендии.
Много средства се отделят и за науката. Създават се нови университети и институти, броят на учените надхвърля 30 000. Най-значими са научните открития в математиката, ôизиката, химията, биологията и медицината.

През 1948 г. БКП обявява нова политика – „културна революция” по съветски модел. Интелигенцията е принудена да се подчини на ръководната роля на партията.
Новият лидер Тодор Живков разбира важната роля на интелигенцията за подкрепа на режима и продължава строго да я контролира. БКП забранява творби, които не отговарят на изискванията ѝ.
Жертва на цензурата стават пиеси на Валери Петров, Недялко Йорданов, Георги Марков; филми на Бинка Желязкова и Христо Ганев; книги на Константин Павлов, Радой Ралин, Блага Димитрова. Но ударите са премерени, за да не създават недоволство. Живков избягва грубата намеса в творчеството. Той привлича в обкръжението си редица творци, а други награждава с привилегии и постове. Те на свой ред го възхваляват в творбите си.
Държавата помага на културата да преодолее военните трудности. Подновено е оперното и театралното дело, възстановени са музеи и библиотеки, развива се киното. Новата власт подпомага творците, за да спечели подкрепата им. БКП разчита да ги привлече с обещания да се създадат условия за свободно творчество.

ЛИТЕРАТУРА
– Валери Петров, Ивайло Петров, Блага Димитрова Йордан Радичков, Николай Хайтов и др.
ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
– Светлин Русев, Дечко Узунов и др.
МУЗИКА
– Николай Гяуров, Борис Христов, Райна Кабаиванска, Лили Иванова, Емил димитров, ,,ФСБ”, ,,Сигнал”, ,,Щурците”, ,,Тангра”, ,,Диана експрес”

През 70-те години се засилват културните връзки с чужбина.
Политиката на отваряне към света достига връх при Людмила Живкова (дъщеря на Тодор Живков).
Тя предприема впечатляващи културни инициативи във връзка с тържествата по случай 1300-годишнината на българската държава. В чужбина са представени изложби на тракийските съкровища и на средновековното българско изкуство. В София се създават Галерия за чуждестранно изкуство, Национална гимназия за древни езици и култури, Национален дворец на културата.

Движението “Знаме на мира”
от 1979 г.
На 21.12.1976 година по случай 20 годишнината от приемането на декларация на ООН за правата на детето, общото събрание на организацията обявява 1979 година за Международна година на детето. България подкрепя това решение и по предложение на Людмила Живкова – Министър на културата започва организирането на първата Международна детска асамблея „Знаме на мира”.

Патрон на първата Асамблея е Амаду Мхтар-М’ Боу – Генерален директор на ЮНЕСКО.
“Знаме на мира” днес
Монумент „Камбаните” се намира на 14 км. В източна посока от центъра на София, в подножието на Витоша.
Децата от цялата планета вградиха в този уникален паметник своята вяра в доброто и светлия утрешен ден, без войни и насилие.
Основният архитектурен акцент на монумента са четири вертикални пилони, високи по 37 м., ориентирани към четирите посоки на света и спираловидна композиция от два полуринга на различни нива с камбаните. В горния край на четирите пилона е оформена пространствена сфера, символизираща света.