I

Роботи

1.
Същност

Роботът е машина с автоматично управление, която може автономно да изпълнява определени задачи, почти винаги с помощта на електронен хардуер и програмирани инструкции. Чрез своя вид и движения роботите често създават усещането, че имат собствени намерения и самостоятелна способност за действие.

Роботите обикновено се използват за изпълнение на задачи еднообразни или опасни за човека. Индустриалните роботи, използвани в промишленото производство, са най-често срещаният вариант, но постепенно се появяват и потребителски роботи, почистващи пода или косящи трева.

Други приложения включват почистване на разливания на токсични вещества, изследване на океаните и космоса, хирургия, минно дело, спасителни операции, търсене на пехотни и танкови мини. Роботите си проправят път в развлекателната индустрия и домашното здравеопазване.

2.

История

Първият същински съвременен робот, програмируем и с цифрово управление, е създаден от американеца Джордж Девол. През 1954 година той патентова програмируем манипулатор. В създадената през 1956 година фирма за роботи се разработва първият в света индустриален робот,наречен Унимейт, който е инсталиран през 1961 година в завод на Дженеръл Мотърс и се използва за повдигане и подреждане на горещи метални отливки.

Историята на роботите, обаче, започва много по-рано, отколкото обикновено се смята. В много древни митологии присъства възможността да се създават артефакти или

приспособления, които да заменят човешката работа.

Майсторът Леонардо да Винчи също е правил теории и трактати за възможността за съществуването на тези машини. Роботите са били вдъхновени от човешката форма. Смята се, че той е проектирал два автомата по време на своята кариера: първата се състои от вид войник, направен от броня, имащ способността да се движи и седи самостоятелно.

Другият автомат е с по-сложен дизайн – лъв, който трябвало да бъде използван от краля за сключване на мирните му договори.

Не само гърците и Ренесансът се интересуват от създаването на този тип машини. Личности като Нютон и Декарт също са имали идеята, че чрез машина ще бъде възможно да се освободи човек от рутинни и монотонни дейности. Тези учени смятат, че идеалната машина ще може да отговаря за решаването на математически задачи. Вероятно идеалът на тези учени е този, който се е материализирал с настоящите компютри, тъй като те имат способността да решават математически задачи от това естество.

3.

Видове роботи

Основните видове роботи са промишлени, военни, медицински, персонални, разузнавателни, минни, развлекателни и космически. Роботиката е дисциплината, която отговаря за проектирането, изграждането и използването на роботи, в допълнение към компютърните системи, които ги контролират, осигуряват обратна връзка и им позволяват да обработват информация.

Роботите могат да бъдат проектирани във всякаква форма и външен вид, но някои от тях са произведени специално да изглеждат човешки, което позволява по-добро приемане на хората, които трябва да работят с тях.

Индустриалните роботи са манипулатори, предназначени да преместват материали, части и инструменти и да изпълняват поредица от планирани задачи в производствени и производствени среди.

Военните роботи са решение, което позволява на армиите по света да продължат да изпълняват своите задачи по отбрана и патрулиране, но все повече избягват да излагат живота на своите войници на риск.

Минните роботи се използват широко в днешно време. Редица производители на транспортни машини произвеждат камиони и товарни съоръжения, които товарят материал, транспортират го и го разтоварват без човешка намеса.

Роботите за забавление са едни от най-сложните, с високоефективен дизайн, но също така чувствителност и изящество. Можем да намерим от роботи, използвани като играчки, до роботи, които помагат да се преподават знания.

Медицински роботи – най-широко използваните са хирургическите роботи, модерно оборудване, което позволява извършването на сложни операции с минимум грешки и навлизане в зони в тялото, където би било невъзможно да се работи без тази технология.

Космическите роботи се разработват за изследване на космоса. НАСА разработва съвместно с други организации роботи, които трябва да се използват в условията на космически полет, както и за изследване на други планети.

Разузнавателните роботи могат да работят в неприятна или опасна за човека среда – например обезвреждане на бомби, работа под водата, в минното дело и за почистване на токсични отпадъци.

Персоналните роботи извършват прости операции като почистване на прах или косене на трева. Примери за такива са Scooba и Roomba, производство на iRobot. Други роботи са предназначени да правят компания или да играят с хора.

II

Изкуствен интелект

1.

Същност

Изкуственият интелект може да бъде дефиниран като способността на една машина да демонстрира способности, присъщи за хората – да разсъждава, да се учи, да планира или да твори.

Говорим за изкуствен интелект, когато технически системи наблюдават околната си среда, получават данни (които са подготвени от другиго или които набират сами), преработват ги и извършват действия, свързани с постигането на конкретна цел.

Системите с изкуствен интелект са способни да адаптират поведението си до известна степен, като анализират резултатите от предишни действия, и работят автономно.

2.

История

Мислещите машини и изкуствените същества се появяват още в древногръцките митове, например механичния слуга изработен от ковача Хефест, Галатея на Пигмалион, Талос от Крит. Още в древността хората създават същества по свое подобие и вярват, че притежават интелект: в Египет и Древна Гърция издигат в култ образи на животни, а Ян Ши, Херон Александрийски и Ал Джазари създават хуманоидни роботи. През XIX и XX век излизат много художествени произведения, в които се разказва за изкуствено създадени същества.

Според теорията за изчислимост на Алън Тюринг, една машина може да симулира достигане до математическо заключение, променяйки единствено два прости символа като 0 и 1. Това, заедно с последващите открития в областта на неврологията, теорията на информацията и кибернетиката, вдъхновило малка група учени от различни области (математика, психология, машиностроене, икономика и политически науки) и започнали да обсъждат сериозно възможността за създаване на електронен мозък.

Терминът „изкуствен интелект“ се създава от Джон Маккарти през лятото на 1956 на една научна конференция в Колеж Дартмут, посветена на тази тема, след което той се превръща в академична дисциплина.

Част от присъстващите на конференция, сред които Джон Маккарти, Марвин Мински, Алън Нюел, Артър Самюел и Хърбърт Саймън ръководят изследванията в областта на изкуствения интелект в продължение на няколко десетилетия. Заедно със своите студенти създават програми, които предизвикват всеобщо удивление: компютрите побеждавали на шахмат, решавали текстови алгебрични задачи, доказвали логически теореми и говорели английски.

През 70-те години на ХХ век се създава Mycin – една от първите експертни системи, която може да диагностицира някои заболявания, при това толкова точно, колкото и лекар. Джак Майерс и Хари Поупъл, разработват програмата за медицинска диагностика Internist, която се базира на познания на Д-р Майерс по клинична медицина.

През 1988 г. Робин Бургенер създава играта 20q (20 въпроса). Принципът е, че играчът трябва да си намисли нещо, а изкуственият интелект на 20q задава поредица от въпроси, преди да отгатне това, за което си е помислил играча. Програмата събира информация „и се научава“ вследствие на взаимодействието си с играчите, въпросите ѝ не са програмирани.

През 90-те години на XX век в областта на изкуствения интелект се постигат най-много успехи. Изкуствен интелект се използва много сфери, някои от които са: логистика, извличане на данни, медицинска диагностика, машинно обучение, интелигентно преподаване, ситуационни разсъждения, планиране, разбиране на естествените езици и превод, спектрометрия, виртуална реалност.

3.

Видове

Човечеството винаги е мечтало за някой всезнаещ, всемогъщ дух от бутилката, който може да поеме неговия работен товар. Сега благодарение на усилената работа на компютърните учени в лабораториите намираме решението в изкуствения интелект.

Има два вида изкуствен интелект:

  – Софтуер: виртуални асистенти, софтуер за разпознаване на изображения, онлайн търсачки, системи за разпознаване на реч и лица.

  – Изкуствен интелект с физическа форма: роботи, автономни коли, дронове.

4.

Изкуственият интелект в ежедневието

Изкуственият интелект е ключова технология за бъдещето, която намира все повече приложения днес. Той вече е в основата на много приложения, които използваме непрекъснато.

Изкуственият интелект се използва широко за предоставянето на персонализирани предложения за покупка въз основа на нещата, които те търсят или са закупували в миналото. В търговията изкуственият интелект има важно значение, защото помага за оптимизирането на продукти и на доставката им, за планирането на нужните наличности и за други неща.

Търсачките набират и обработват големи обеми от данни, за да предоставят все по-прецизни и индивидуализирани резултати от търсенията.

Смартфоните предлагат виртуални асистенти, които отговарят на въпроси, правят препоръки и организират ежедневни рутинни дейности.

Софтуерът за устни и писмени езикови преводи разчита на изкуствен интелект за извършването и подобряването на преводите. Подобни технологии се използват и за автоматичното изработване на субтитри за филми.

Умни термостати анализират нашето поведение, за да спестяват енергия, а градските архитекти разчитат да подобрят мобилността и намалят задръстванията чрез регулиране на трафика.

Макар че автономните автомобили все още не са навсякъде по улиците, днешните коли използват много функционалности с изкуствен интелект, сред които е навигацията. ЕС например е помогнал за финансирането на VI-DAS – автоматични сензори, които идентифицират потенциално опасни ситуации.

На летищата и други места се използват термални камери, които засичат хора с повишена температура. В медицината технологиите помагат за идентифициране на инфекция при сканиране на белите дробове. Изкуственият интелект помага и за проследяване на скоростта на разпространението на болестта.

Някои приложения се опитват да идентифицират фалшиви новини и дезинформация чрез анализ на данни от социалните мрежи, търсене на думи със сензационен или стряскащ ефект и оценка на авторитета на онлайн източници.

5.

Разликата между човешкия и изкуствения интелект

Изкуственият интелект измина дълъг път през последното десетилетие. В нашето ежедневие „умните“ машини са вече навсякъде – смартфони, автономни автомобили, виртуални асистенти, чатботове, хирургически роботи и т.н. Откакто AI се превърна в мейнстрийм технология, все повече инерция започна да набира дебатът – човек срещу машина. Той е породен от опасението, че роботите ще станат достатъчно умни, за да ни заменят. Макар това да е възможно развитие на събитията, подобен апокалипсис е далеч от реалността,

в която живеем.

Дори най-развитите изкуствени интелекти, които познаваме, бледнеят пред IQ-то на едно бебе в директно сравнение. Точно затова имаме различни критерии за оценяване на двата вида интелект. Хората взаимодействат с реалността благодарение на „театъра“ на ума. Ние дефинираме съществуването си с времето, мястото и усещането си за света около нас. За компютрите интелектът се измерва в експоненциално разгръщане на единици и нули.

Изкуственият интелект не може да извършва чак толкова много дейности към момента, но се справя изключително добре с тези, които владее. Той ни превъзхожда в задачи, които сами по себе си не са сложни, но биха отнели твърде много време за изпълнение. Например, за никой от нас не би било възможно да прегледа милиард изображения, за да определим в кои от тях има котки. Изкуственият интелект ще е готов за секунди.

Учените се опитват да имитират човешкия мозък чрез усъвършенствани невронни мрежи и хибридни технологии за машинно обучение. Само че ние самите не сме наясно с всичко, на което са способни мозъците ни. Това само доказва колко сме далеч от това да ги пресъздадем. Има да бъде извървян дълъг път, преди пропастта между хората и машините да бъде смалена. А дотогава просто няма база за сравнение, когато говорим за човешки и изкуствен интелект.