Ванко и водичката

От една чешмичка бистра водичка,
бързо, бързо текла
и на Ванко рекла:
“Ставай рано Ванко!
Плискай си очите,Търкай си очите, търкай си ушите!”

Погледни ръцете, мръсни са и двете!

Ванко и се муси, бяга да закуси.

Без да се измие, иска чай да пие. Той за хляб посяга, ала хлябът бяга.

“Не, така не може да ме пипаш, Ванко!”

Погледни ръцете, мръсни са и двете!

Само чай ще пия, няма а се мия!

Чашката тогава бързо оживява:Чай преди да пиеш, трябва да се миеш. Бягай до чешмата, кани те водата!

Ето, че ще трябва аз да се измия, за да взема хляба, сладък чай да пия. Ванко при чешмата, плиска се с водата.

Мие си очите, плиска си ушите. Грейнали ръцете, чисти са и двете. Сяда дая закуси, без да се намуси. Ето, че тогава ново чудо става! Хлябът се покланя: “Заповядай ВанКо!” Чашката самичка дава му лъжичка:” Щом като се измиеш, можеш чай да пиеш!”

Ето вижте
Ванко чист и пременен е
Зъбките си мие,
бузките си трие,
после и ръцете- чисти са и двете!

Колко е красив, колко е щастлив!