Никулденски конкурс за съчинение и рисунка

1.РАЗДЕЛ -СЪЧИНЕНИЕ ОПИСАНИЕ

Георги Илиев-5 в -1 място

Морето през есента

Есента е един от най-красивите годишни сезони. Тя е сезонът на промените, на новото начало, на романтиката.

Морето, както всичко в природата, променя своя облик през есента. То е пусто, самотно, тъжно и по-развълнувано. Сякаш е малко дете, което е изоставено от своите приятели и е в очакване на нови такива.

Цветът на есенно море е от тъмносин до сив. Водите му са дом на много животински видове риби – чернокоп, паламуд, лефер, хамсия.

В далечината се разкрива с цялото си великолепие от багри и топли слънчеви лъчи уникалният морски хоризонт. По повърхността на морето се надигат многобройни вълни, които сякаш шептят своята тъжна песен и я носят към брега.

И небето през есента е сиво, спуснало се ниско към земята, а облаците са толкова плътни, че може като че ли да ги докоснеш с протегната ръка. Повечето птици са поели своя път на юг, само врабецът е останал тук. Вятърът е студен, влажен, силен, носи шума на листата, на бурното море и песента на птиците.

А плажът? Плажът е тих, спокоен. Чуват се крясъците на някои прегладнели гларуси, чадърите и шезлонгите са прилежно прибрани за следващия сезон, а хората са си по домовете и с нетърпение очакват лятото.

Морето за мен е една непозната необятна шир, изпълнена с безброй приключения и незабравими моменти.

Обичам нашето море и нямам търпение да се срещнем отново.

Йордан Иванов-5в-2 място

Морето през есента

Морето през есента е самотно, изгубено и бурно. Изгубено и изоставено от лодките, корабите и слънчевите  лъчи.

Изглежда ми като  дете , което изкарва яда си на бреговете поради самотата си. Цветът му е син като небето. В него живеят риби, медузи и всякакви други мънички същества.

В далечината се виждат острови, скали и брегове. Вълните са големи и бурни. Приличат ми на юмруци, които удрят бреговете. Небето не е ясно, а сивкаво-синьо . На небосклона са разпръснати бели, пухкави облаци. Птици почти няма. Самотно е и  небето през есента.

Чува се плясъкът  на вълните в пясъка и тук-там някой крясък  на останалите гларуси. Плажът е пуст. Чадъри няма, нито пък шезлонги. А хората сякаш са се изпарили.

Като гледам морето, си мисля, че следващото лято няма да е самотно. Хората ще се завърнат. Пак ще го има тупкането на босите крачета на децата. Пак ще я има глъчката смях и забава. Но сега като го гледам така самотно, чувствам тъгата и самотата му.

Начало на формуляра

Ивайло Железов-5б-2 място

Морето през есента

Морето през есента е непредвидимо- понякога е светло и слънчево, понякога мрачно и бурно.

В студено време морето изглежда тъмносиньо, почти сиво и мрачно. Прилича на безкрайна бездна, зад която не се вижда нищо.

Захлаждането на морската вода връща обратно рибите – сафрид, калкан и карагьоз. Има рачета и миди.

Някъде далече  в морето няколко малки корабчета лъкатушат по водата.

Вълните са големи, силни и опасни и се разбиват  с грохот в морския бряг.

Небето през есента често е мрачно и облачно, но понякога слънцето изведнъж се появява, за да озари всичко наоколо.

Ята птици се събират и отлитат на юг.

Спокойствието по крайбрежието е неописуемо, само морските вълни пеят своята песен, а следа от шумните летни тълпи няма.

Чадърите и шезлонгите са празни. Дори и чайките не те безпокоят. Тогава можеш да ходиш бос по студения пясък и да размишляваш за всичко.

Есента ми носи носталгия по отминалото лято. Но дори и през есента край морето е невероятно красиво!