Африка

Африка е вторият по големина и по население континет  в света след Азия. Със своята площ от около 30 221 532 km² (11 млн. мили²) (включително площта на островите), тя заема 6% от повърхността и 20% от сушата на Земята , а нейните над 1 001 320 281 обитатели представляват над 15% от населението на света. Континентът е заобиколен от Средиземно море  на север  и Червено море по протежението на Синайския полуостров на североисток ,  Индийския океан на югоисток , и Атлантическия океан  на запад . Континентът има 52 суверенни държави, включително остров Мадагаскар, редица други островни групи и Сахарска арабска демократична република , държава-членка на Африканския съюз , чиято държавност се оспорва от Марко.

Африка, по-специално Централна и Источна Африка, е широко разглеждана сред научната общност като мястото, от където произхождат хората и човекоподомните маймуни, както е видно от откриването на най-ранните хоминиди  и техните предци, както и по-късно тези, които са на около седем милиона години.

Африка лежи от двете страни на екватора, което е предпоставка за обхващането на редица климатични зони. Единственият континент, който стига от северния умерен до южния умерен пояс. Меридианът Гринуич  също преминава по нейната територия.

Африка се отделя от Европа чрез Средиземно море , свързана е с Aзия естествено, но понастоящем границата между двата континента е Суецкият канал. На изток бреговете се мият от Индийски океан, на запад от Атлантически океан . Най-северната точка на континента е нос Рас ал Абиад  в Тунис – 37°21′ с.ш., най-южната – нос Иглен нос в Република Южна Африка – 34°51′15″ ю.ш., най-западната точка на континента е нос Алмади в Сенегал, а при островите Кабо Вердез.д. е 17°33′22″. Най-източната точка е нос Рас Хафун в Сомалия – 89°31′66″ и.д. Бреговата линия на континента е слабо разчленена и е дълга 26 000 km. По-голямата част от континента е разположена в Източното полукълбо.На континента са разположени 63 политически територии, от които 55 независими държави. Най-голямата е Алжир – 10-а в света, следвана от Судан – 16-а в света. Най-малката държава са Сейшелски острови, а на самия материк – Гамбия.

Континентът по принцип се разделя на четири основни географски региона.

По-голямата част от Африка е разположена върху стабилна зона на Африканската литосферна плоча. Повърхността ѝ е сравнително заравнена от външните земни процеси, но е с голяма надморска височина По периферията на Африканската плоча са активните зони. По надморска височина континентът се поделя на две части: Северозападна Африка и Югоизточна Африка.

Безспорно най-отличителната планинска система в Африка е разположена на изток – Источноафриканската рифтовасистема от вулкани – тя се простира от Етиопия (Етиопско плато ) до ЮАР (Драконови планини). Част от нея продължава на Арабския полуостров. Планинските вериги са разположени успоредно на бреговата линия, оформяйки масив с формата на кука, простиращ се от Еритрея до Ангола. Други забележителни планини са Атласките в Северна Африка, както и масивите Тибести в Сахара,в Сахара,Фута Джалон в западна Африка и Камерунската планинска верига.

Най-високата планина е Килиманджаро с връх Ухуру, висок 5895 m, други планини са Драконови планини, Атласки планини,Рувензори,Етиопска планинска земя,Тибести,Камерун и др.

Най-голямата пустиня на Земятя е в Африка – Сахара, с площ от 9 000 000 km². Други големи пустини са Намиб,Калахари,Арабска пустиня.В резултат на тектоничното движение се е образувала т. нар.Източноафриканска рифтова долина,чиято средна височина е под морското равнище и където са разположени Великите африкански езера.

Повечето големи реки се вливат в Атлантическия океан.На африканския континент е най-дългата река на планетата Земя-Нил,дълга 6671 km. Други големи реки са Конго (Заир),Нигер,Сенегал,Замбези,Оранжева река,Лимпопо,Руфиджи и Убанги.Изворите на Нил и Конго се намират в планините на източна Африка. Големите реки се характеризират с множество бързеи и водопади по горното си течение, но по долното са отлични за транспортни цели. По-малките реки често пресъхват преди да стигнат голям воден басейн, в който да се изтекат.

Разположено между Конго,Бурунди,Танзания и Замбия    е второто по дълбочина езеро на Земята -Танганика,дълбоко 1470 m, принадлежащо към Великите африкански езера. Други големи езера са Чад в централна Африка,Виктория,Няса ,Рудолф Мверу и Киву.

В Африка симетрично на екватора ca разположени 4 климатични пояся:екваториален,субекваториален,тропичен и субтропичен.Тази характерна особеност на географското разположение е причина в различните части на континента да няма големи температурни амплитуди. Въпреки това различията в релефа и въздушните течения са предпоставка за образуването едновременно на екваториални гори,савани,полупостини,пустини.

Най-горещите точки на континента са в Северна Африка, където се намира най-голямата пустиня в света –Сахара.Разредеността на въздуха и високите нива на слънчева радиация в централните части на пустинята са причина през деня температурите да са много високи, а през нощта те да падат до почти минусови стойности. По̀ на юг океанското влияние донякъде допринася за регулирането на климата и образуването на най-големия полупустинен регион в света –Сахел.В крайните южни и северни части на континента климатът е умерен. Трябва обаче да се отбележи, че най-крайните северни страни са по-горещи и сухи от най-крайните южни, тъй като последните са под благоприятното влияние на Индийския и Атлантическия океан. Във високите планини се установява планинси климат.Най-високите планини са част от хионосферата.Валежните количества са пряко зависими от разположението на слънцето спрямо повърхността и релефа. В тропичните региони валежите са най-обилни, когато слънчевата светлина пада перпендикулярно на Земята или малко след това. Най-обилните валежи са над тропическите гори по екватора и по горното течение на Нил, но количеството дъжд не достига това на най-влажните места на планетата. Най-оскъдни са валежите над Сахара и Калахари.

В Африка симетрично на екватора ca разположени екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен климатичен пояс. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата. Този климат предразполага към образуването на екваториални гори, савани, полупустини, пустини на континента.Флората и фауната на Африка са може би едни от най-запазените на Земята. Тук се срещат редица видове, характерни само за този континент. Голямото многообразие от видове се опазва от огромна мрежа от резервати и паркове, предпазващи животните от бракониерство и намеса на човека. Той е най-горещият континент. Валежите в Африка са разпределени много неравномерно.

Природни ресурси[редактиране| редактиране на кода]

Този раздел е празен или е мъниче.Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширете.

Африка е богата на природни ресурси. Особено големи са запасите на различни минерални суровини.

Експлоатират се големите находища на нефт и га в Северна и Западна Африка, в Либия, Алжир и Нигерия; на желязни руди в Либерия, Мавритания, Гвинея и Габон; на манганови и уранови руди в Нигер и Габон; на боксити в Камерун и Гвинея. Значителни са находищата на въглища,злато и диаманти в Южна Африка, на медни и кобалтови руди в Заирската котловина, на фосфорти в Атласките планини. Хидроенергийните ресурси са около 1/5 от световните. Агроклиматичните и почвените условия позволяват развитие на различна земеделска дейност по долината на Нил, по африканското Средиземноморие и в субтропичните.

Екология и биоразнообразие

Африка има над 3000 резервата, със 198 морски защитени зони, 50 биосферни резервата и 80 влажни зони. Значителното унищожаване на местообитанията, увеличаването на човешкото население и бракониерството, намаляват африканското биологично разнообразие и обработваемата земя. Човешкото посегателство, гражданските вълнения и въвеждането на видове, които не са местни, заплашват биологичното разнообразие в Африка.

Според Университета на Пенсилванския африкански изследователски център, 31% от пасищата в Африка и 19% от горите ѝ и гористите местности се класифицират като понижени. Африка губи над четири милиона хектара гори годишно, което е два пъти повече от средната норма за обезлесяване за останалата част от света. Някои източници твърдят, че приблизително 90% от първоначалните девствени гори в Западна Африка са били унищожени. Над 90% от първоначални гори на Мадагаскар са унищожени след пристигането на хората преди 2000 години. Около 65% от земеделските земи на Африка страдат от ерозия на почвата.

Първите сведения за народите на Африка са получени от елинските и римските автори. Те описват съвременните им и по-древни цивилизации на древните африкански народи, най-известни от които са тези на Древен Египед,Нубия и Картаген.В този период северните африкански земи са били част и от Римската империя и държавата на Александър Македонски.

През Средновековието информацията за Африка се свързва с арабското нашествие на континента и разпространението на исляма в значителна част от континента.

Дотогава представите на европейците за Африка са предимно свързани с легенди, предания и антични източници. Нов етап в историята на Африка е започването на Великите географски открития.Установено от експедициите е, че голямата част от чернокожото население на Африка живее в общества със слабо развита социална и политическа структура. Налице са слаби и нетрайни държавни образувания. Тази среда се оказва добра почва за организиране на колонии от водещите европейски държави от периода на Великите географски открития – Великобритания,Франция,Испания,Португалия,Холандия, а по-късно Герания,Италия и Белгия.Единствената страна непопаднала под колониална власт, но силно зависима е Етиопия.

След края на Първата световна война се извършва преразпределение на колониалното влияние в Африка – Германия губи своите колонии. След Втората световна война започва процесът на придобиване на независимост на африканските колонии. Този процес трае до средата на 80-те години на ХХ век. Независимите държави остават крайно зависими от своите бивши метрополии. Това се дължи на слабото икономическо развитие, породено от хищическото използване на ресурсите им, без да се инвестира в развитието на тези територии. Показателен пример за това са бившите португалски колонии, които понастоящем са едни от най-бедните в света – Ангола,Мозамбик,Сао Томе и Принсипи,Гвинея-Бисау.

Друг важен момент от най-новата история на Африка е, че границите между отделните държави не са прекарани съгласно етническо разпределение на народите, а са остатък от политическите взаимоотношения между бившите метрополии. Така етносите биват разделени изкуствено и редица държави са с повишено етническо напрежение, водещо до непрестанни конфликти, допълнително забавящи развитието на континента. Повечето от държавите в Африка са част от страните на Третия свят.

Около 3300 г. пр.н.е., историческите данни са изложени в Северна Африка с повишаването на грамотността във фараонските цивилизации на Древен Египет.

Един независим център на цивилизацията с търговските връзки към Финикия е създадена от финикийци от Тир върху северозападния африканския бряг в Картаген.

Европейското проучване на Африка започва с древните гърци и римляни. През 332 г. пр.н.е., Александър Велики е посрещнат като освободител в Перскийския окупиран Египет. Той основава Александрия в Египет, която се превръпща в просперираща столица на династията на Птолемеите след смъртта му.

След завладяването на средиземноморското крайбрежие на Северна Африка от Римската империя, районът е интегриран икономически и културно в римската система. Настъпва Римско селище в съвременния Тунис и на други места по крайбрежието. Първият римски император роден в Северна Африка е Септимий Север. Роден е в днешна Либия, майка му е с корени от Италия и Рим.

Християнството се разпространява в тези области в ранна дата, от Юдея през Египет и извън границите на римския свят в Нубия.

В началото на 7 век, новосформираният Арабско ислямски халифат разширява дейността си в Египет, а след това в Северна Африка. За кратко местният берберски елит е интегриран в мюсюлманските арабски племена.

Ислямът се разпространява в Субсахарска Африка главно чрез търговски пътища и миграцията.

Ръст на търговията с роби

Робството отдавна се практикува в Африка. Между 7 и 20 век, арабската търговия с роби (известна също като робството на Изток) взима 18 милиона роби от Африка. Между 15-и и 19 век (500 години), търговията на Атлантически роб се оценява на 7 – 12 милиона роби в Новия свят. Повече от 1 милион европейци са заловени от средиземноморски пирати и продадени като роби в Северна Африка между 16-и и 19 век.

В Западна Африка спадът на търговията с роби причинява драматични икономически промени в местните политически общества. Между 1808 г. и 1860 г., британската западна африканска ескадрила иззема приблизително около 1600 кораби с роби и освобождава 150,000 африканци, които са на борда.

Действия се взимат и по отношение на африканските лидери, които отказват да се съгласят с британските договори с незаконната търговия. Например срещу „узурпирането на крал Лагос“, свален от власт през 1851 г., който е против робските договори, които са подписани с над 50 африкански владетели. Най-големите сили на Западна Африка), приемат различни начини за адаптиране към промяната. Асанте и Дахомей се концентрират върху развитието на „законната търговия“ във формата на палмово масло, какао, дървен материал и злато, формиращи основата на модерния търгови износ на Западна Африка.

Икономиката на страните от африканския континент е най-слабо развитата в света. Основна причина за това е характерът на националните стопанства на повечето държави, които са ориентирани към развитие на първичния сектор. Това екстензивно стопанско развитие е пряко следствие от колониалния период на континента, когато колониите са служели единствено като източник на евтини суровини и в тях не е била добре развивана инфраструктурата.След декоолонизацията континентът се превръща в едно от основните идеологически бойни полета в Студената война,и десетките войни породени от конфликта между суперсилите допринасят за допълнителното усложнение на икономическата ситуация. От 54 различни страни на континента, 25 от тях са в списъка на ООН с най-слабо развитите държави.

Днес в основата на повечето африкански икономики стоят екстензивното земеделие,добивът на полезни изкопаеми и някои преработващи отрасли.

Изключение сред африканските държави прави Република Южна Африка,която се счита за единствената развита държава на континента. След падането на режима на апартейд обаче и нейните икономически показатели рязко започват да се влошават. Важно перо от икономиката на някои от африканските държави е туризмът.Все повече хора желаят да посетят природните и исторически забележителности. Политическата нестабилност в редица държави обаче възпрепятства цялостното развитие на туризма.

Населението на Африка е най-бързо нарастващото в света. Според изчисления на ООН, населението на континента се е удвоило между 1982 и 2009 година,[1] а между 1955 и 2009 то се е учетворило.[2]Към края на 2009 г. то вече е било около 1 милиард души.[1] Най-населената страна е Нигерия(160 млн. души), следвана от Египет(ок. 80 милиона) и Етиопия(78 млн. души).

Поради по-слабата икономическа и политическа развитост на повечето държави от континента не е възможно да се предостави и обработи точна информация за нуждите на демографската статистика.Най-голямата раждаемост в света е в Нигер– 50,08 раждания на 1000 души, което съпоставено с около 10 смъртни случая на 1000 души дава прираст от близо 40 процента, или 3,66% годишно нарастване на населението.[3] Средното ниво на естествения прираст в относителен израз за континента е около 25 – 30‰. Характерна особеност за демографската ситуация на континента е, че от 2000 г. се наблюдават страни с отрицателен естествен прираст– Ботсуана,Република Южна Африка,Есватини и Лесото. Това се дължи на високия процент болни от СПИН в тези страни. В Лесото, Ботсуана и Есватини продължителността на живота е под 35 години.

Континентът е слабо урбанизиран. Изключения са северноафриканските страни и РЮА.За континента са характерни няколко огромни градове, типичен пример за псевдоурбанизация.Това са многомилионните Кайро,Лагос,Киншаса,Абиджан и др.

В Африка се говорят множество местни диалекти, но като втори език навсякъде се използва английски и френски. Средната гъстота е 30 души на квадратен километър.

Културното разнообразие на Африка включва арабската култура от Северна Африка,пренесената от колонизаторите западноевропейска култура и разбира се огромното многообразие на местните културни общности, формирани по етнически признак.

Следи от културите на древни цивилизации са намерени предимно в Северна Африка – районът на Египет,Судан,Либия,Алжир,Тунис и Мароко.В пустинята Сахара в планинските ѝ части са открити рисунки по скалите останали от пещерната епоха – планината Тибести.По-голямата част от чернокожото население не е оставило следи за своята култура в миналато, поради отсъствие на азбука и ниската степен на обществено развитие. Първи сведения за самобитността на африканската култура се придобиват от европейските колонизатори.Важен момент от развитието на африканската култура е пренасянето ѝ в Америка от чернокожите роби, където впоследствие се развива като афроамериканската култура.

Многообразието от религии е присъщо за Африка. Най-значимо присъствие имат ислямът и христянството.Ислямът е разпространен в северните части на континента, вследствие на арабската експанзия през Средновековието.Тук е застъпено сунитство. Разпространението на християнството започва още по времето на Римската империя.Първо се християнизират жителите на провинция Египет.Днес наследници на тези ранно християнизирани хора се считат коптите.В малко по-късен етап се християнизират и етиопците.Днес по-голямата част от населението също изповядва християнската вяра, като се счита, че тяхната църква принадлежи към източно православния свят. Силното християнизиране на континента по време на Великите географски открития и последвалата ги колонизация на континента.Католицизмът е силно застъпен от испанските, португалските и френските колонизатори.Протестантството се разпространява от англичани и холандци. Въпреки това в наши дни все още значителна част от населението изповядва местни религиозни вярвания и култове към духове, предмети и явления.В Бенин вуду-магията е със статут на официална религия.

Религиозното разнообразие в континента и политическите граници, прокарани на неетническа основа са в основата на редица военни кървави конфликти, съпътстващи развитието на африканския континент през най-новата му история.