Трети март – национален празник на България

Как 3 март портретира българина

Казано другояче: З март „портретира” българина като човек нещастен, комплексиран, готов на преклонение, отдаден на носталгични копнежи и лишен от доверие в себе си. Родината не му носи радост и гордост, а само дълг да не се спасява поединично. Но това не бива да се споменава, защото веднага ще предизвика колективен гняв. Както се случи със Самуел Финци, позволил си да каже: „Не разбирам много изискването да бъда горд с родината си. Мога да се гордея с работата си, с живота си, но не и с родината си”.

В този смисъл: ако всеки поотделно може да се гордее с работата и живота си, всички заедно можехме да се гордеем с родината си.

Санстефанският мирен договор е подписан на 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой), близо до Истанбул, между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. Договор беше потписан от руска страна от граф Николай Павливич Игнатиев, руски генерал, политик и дипломат, и един от създателите на Санстефански мир.

От този ден се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава. Тя има редица права да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения; да сключва финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция, както и да има собствена войска и полиция.