Априлското въстание – 1876 г.

ПОДГОТОВКА НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

“Като и да е – пише Никола Обретенов до майка си баба Тонка през септември 1875 г., – ние не ще оставим Турция в света, или ще измрем всички, или ще освободим България”.

С такива мисли и чувства след разгроа на Старозагорското въвеждане и след провала на БРКК революционните действия се служат в Гюргево, където се създава нов център за освободено движение. През октомври – ноември 1875 г. тук пристигат Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Иларион Драгостинов, Панайот Волов, Георги Бенковски и редица други революционери, преминали през училището по Вътрешната революционна организация, чиято основа е Васил Левски – гениален идеолог и стратегия за освобождение.

    Под председателството на Стефан Стамболов – най-изтъкнатия революцонер след оттеглянето на Христо Ботев от БРЦК, създава нов революционен център, който решава да подготви през следващата пролет всеобщо народно въстание. За начало на въстанието бела определена датата 1 май.

    Гюргевският комитет разделя страната на четири революционни окръга, разположени главно върху земите, където ВРО има най-широко разгърната комисионна мрежа.

Първи револйционен окръг – Търновски, с главен апостол Стефан Стамболов.

Втори революционен окръг – Сливенски, начело с иларион Драгостинов.

Трети революционен окръг – Врачански, оглавен от Стоян Заимов.

Четвърти революционен окръг – Пловдивски, начело с Панайот Волов, по-късно преместен в Панагюрище, а за главен апостол се налага Георги Бенковски.