ЗАПАСИ ОТ ВОДА

НА ЗЕМНОТО КЪЛБО

1. Разпределение на водата в Природата.

По-голяма част от повърхността на Земното кълбо е заета от водите на Световния океан.

На сушата водата тече в коритата на потоците и реките и запълва котловините на езерата и блатата.

По високите върхове на планините водата е в твърдо състояние и образува ледници и вечни снегове.

В полярните области водата е под форма на плътна материкова ледена покривка и плаващи в океаните ледени полета и айсберги.

През зимата водата образува снежна покривка на сушата и ледена покривка над водоемите.

Водата се просмуква в почвата и понякога прониква на значителна дълбочина като формира подземни води.

Водата се съдържа в атмосферата във вид на водни пари, а също така е съставна част от живите организми.

Водите на Световния океан, езерата, реките, ледниците и блатата образуват Хидросферата на нашата Планета.

Хидросферата има горна и долна граница.

Горна граница на Хидросферата се нарича повърхността на океаните, моретата, реките, езерата, ледниците и блатата. Тази повърхност съвпада с повърхността на Земното кълбо.

Когато говорим за долна граница на Хидросферата трябва да отбележим, че тази граница не е така ясно изразена както горната.

В долната си част Хидросферата прониква в Литосферата (най-външната обвивка на земната кора), включвайки в себе си и подземните води.

Водата, също така, постоянно се изпарява от повърхността на водоемите и сушата и попада в Атмосферата на Земята, където се намира в по-голямата си част в парообразно състояние (газообразно състояние, водна пара).

Тази водна пара се пренася чрез въздушни течения от едни райони в други, където при определени условия кондензира (преминава от газообразно в течно състояние) и пада във вид на валежи.

Ето и малко статистика

за разпределението на водата

в Природата

Общата повърхност на Земното кълбо е 510 млн. км², от които 361,2 млн. км², т.е. около 71% от повърхността на Земното кълбо е заета от океани и морета.

Останалите 148,8 млн. км² (около 29% от повърхността на Земното кълбо) се падат на сушата (континентите и островите).

Поради формата на релефа, известна част от повърхността на сушата не дава възможност за оттичане на речната вода към моретата и океаните.

Около 80% от повърхността на сушата, или около 117 млн. км², имат непосредствен отток към моретата и океаните.

Останалата част от сушата с площ около 32 млн. км², или 20%, е безотточна, т.е. водите, които падат върху нея се изразходват за изпарение, а намиращите се върху тази площ реки се загубват в пясъци или се вливат във вътрешни езера.

Това са области с пустинен характер, заградени от всички страни с планински хребети и височини.

В отточните области най-големи водни басейни имат реките: Амазонка, Конго, Мисисипи, Ла Плата, Об, Нил, Енисей, Лена, Амур, Яндзъ, Ганг, Макензи, Нигер.

Опитайте се да потърсите и намерите във Wikipedia къде се намират тия реки

Безотточните области са около Каспийско море и Аралско море, Средна Азия, Сахара, Арабската пустиня, Централно-австралийската пустиня.

Потърсете и намерете чрез Wikipedia къде се намират тия области

2. Кръговрат на водата в Природата.

Под действие на непрекъснатия поток топлина от Слънцето към Земята, от повърхността на океаните, моретата, реките, езерата и други водоеми, от повърхността на ледниците, снежната покривка и леда, почвата и растителността ежегодно се изпаряват огромни водни маси – около 519 000 км³.

Водните пари, които постъпват в атмосферата се разпространяват в нея по пътя на дифузията, вертикалната конвекция и преди всичко чрез въздушните течения.

Нека си припомним

някои позабравени

понятия, явления и процеси

от дисциплината Физика

Дифузия – проникване на едно вещество в друго до пълното изравняване на концентрацията.

Конвекция – физично явление топлообмен, характерно за флуидите (течности и газове).

Тези вертикални потоци в течностите и газовете възникват вследствие на изменение на тяхната плътност при нагряване или охлаждане.

Студените части на флуида са по-плътни (следователно по-тежки) и заемат мястото на топлите, които са с по-малка плътност (следователно по-леки) и се издигат.

В резултат възникват т. н. вертикални конвективни потоци.

Флуид се загрява => Разширява се => Флуидът е с по-малка плътност => Издига се нагоре

Издигнат високо флуид се охлажда => Свива се => Флуидът е с по-голяма плътност и маса => Спуска се надолу

В парообразно състояние, водата се пренася от въздушните течения понякога на значителни разстояния.

При благоприятни условия тя се връща отново на земната повърхност, където пада във вид на валежи.

След това започва отново процес на изпарение, пренос и връщане на Земята във вида на сняг, дъжд, суграшица или град.

Този процес се повтаря непрекъснато на нашата Планета и се нарича кръговрат на водата в природата.

Този процес е с основен принос за съществуването на Живот на Земята, но това е тема, която се разглежда в друга учебна дисциплина.

В общия кръговрат на водата участва само една малка, незначителна част от водните запаси на Земното кълбо:

519 000 км³           . 100 = 0,04 %;

1 304 068 550 км³

Основен източник за постъпване на влага в атмосферата е изпарението на водата от повърхността на океаните и моретата (около 86% от общото количество изпаряваща се вода от Земното кълбо).

По-голяма част от тази влага пада във вид на валежи непосредствено на повърхността на океаните и моретата, като извършва т. нар. малък кръговрат на водата.

Съществува и голям кръговрат на водата в природата. Той включва в себе си:

• изпарение на водата от повърхността на океаните и моретата;
• пренос на водните пари във атмосферата под формата на облаци чрез въздушни течения;
• падане на водните пари над сушата във вид на валежи и връщане на една част от тях в Световния океан като повърхностен отток от сушата.

1. изпарение от повърхността на океаните и моретата;

2. валежи над повърхността на океаните и морета;

3. пренос на влага от океаните над сушата;

4. валежи на повърхността на сушата;

5. изпарение от повърхността на сушата;

6. повърхностен и подземен отток на реките;

7. речен отток в океан, море или безотточна област (безотточно море);

8. подземен отток в океан или море;

9. влагообмен между сушата и океаните посредством въздушни течения в атмосферата.

1) и 2) образуват малкият кръговрат на водата над морета и океаните.

4) и 5) образуват малкият кръговрат на водата над сушата.

1), 3), 4), 6), 7), 8) образуват големият кръговрат на водата.

Една част от падналите над сушата валежи се изпарява.

Постъпилите от това изпарение в атмосферата водни пари, преди да се върнат отново в океаните и моретата, падат неколкократно на сушата, изпаряват се отново и се пренасят навътре в континентите, като извършват по този начин т.н. малък кръговрат на водата над сушата, известен още като вътрешноматериков влагообмен.

Този кръговрат има огромно значение за овлажняването на територии, разположени далеч от океаните и моретата.

Независимо от това, че количеството влага, което участва в големия и малкия кръговрат на водата е незначително (едва 0,04 % от общото количество вода на Земята) в сравнение с общото количество вода на земното кълбо, то оказва значително влияние върху формирането на климата на нашата Планета.

От множество наблюдения е установено, че нивото на Световния океан се запазва в почти постоянно положение.

Следователно кръговратът на водата в природата поддържа известно равновесие между отделните елементи – валежи, изпарение и отток.

Общото количество вода, което се изпарява от повърхността на океаните, моретата и сушата, е равно на общото количество валежи, паднали на повърхността на Земното кълбо.

Ето и няколко примерни схеми,

които представят нагледно

 кръговрата на водата в Природата:

К р а й