Кой не е чувал за Златаров? Трудно е наистина да се назове област на обществена дейност, до която той не се е докоснал и в която да не е оставил паметна диря. Златаров допринесе значително за развитието на родната промишленост, селското стопанство и медицината. Със своите реформаторски възгледи той се бори упорито за правата на човека и неговите свободи. С активното си участие в обществения и културния живот на страната, с активната си научно – изследователска и популяризаторска работа, с апостолската си дейност като сказчик и оратор той остана в съзнанието на народа като истински народен просветител и будител.
“Къде не беше Асен Златаров? Еднакво в знания и изкуства: сред професори, писатели и артисти, пред самото най-напрадничаво гражданство и в гъстите редове на беззаветнто и предано учителство. Всякъде и винаги неизчерпим, носител на светла мисъл и високо чувство”
Антон Страшимиров
Човек с много дълбоки научни и обществени интереси, проф. д-р Асен Златаров олицетворява най-ярките проявления на българската академична история. Всестранното развитие на професора може да бъде доловено както в неговите разностранни обществени интереси, така и в тясноспециализираната му сфера –биохимия и химия на хранителните продукти. Днес тези дялове не могат да се „оплачат“ от липса на обществен интерес към тях, но близо един век по-рано изследванията на Златаров го превръщат в пионер, поне в България.
Асен Златаров обаче не се вглъбява единствено в тези дялове, обръщайки внимание на природните науки като цяло. В цялата си кариера ученият има над 660 публикации. Въпреки загатнатите многостранни заложби на Златаров, в наши дни твърде малко хора са запознати с неговия живот.
Асен Златаров пише литературни статии, художествено-лирична проза и публицистика. Поемите в проза “Цветя за него” и “Песен за нея”, подписва с псевдонима Аура – знак на поетичното му творчество. Той пише за проблемите на щастието, изкуството да се живее, идеалите на младото поколение.
Любовта на Златаров към изследването на храните се заражда в Мюнхен, където той специализира „Хранителна и съдебна медицина“. Както почти всеки млад българин, и той се включва във войните за национално обединение през второто десетилетие на миналия век.
През 1921 година излиза един от най-забележителните научни трудове на Златаров – „Основи на науката за храненето“. От 1922 година Златаров е доцент по биохимия във физико-математическия факултет на СУ, а от 1935 – редовен професор. Да се говори само за кариерата на Златаров зад катедрата и пред студентите би означавало да се пренебрегнат всички останали негови интереси, а те са твърде забележителни.
В Златаров съжителстват трудно съвместими поне на пръв поглед с основната негова дейност призвания – писател, публицист, поет, борец за човешки права и литературен критик.
В статията „Културността в служба на родината“ проф. д-р Златаров защитава евроцентричния цивилизационен модел, нещо нетипично за днешните леви дори в Западна Европа. „Ние трябва да вземем от Запада всичко, което го прави да ни превъзхожда: с пълни шепи трябва нашият интелигент да граби от духовната съкровищница на германци, англо-сакси и латини. Няма опасност от това: българската душа не ще се изроди, а ще закрепне.“
Но какво да се прави, наистина е трудно да се открои изцяло даже само една от страните на универсалното наследство на големия човек и учен. Затова винаги, когато се докосваме до него, ще ни обзема неповторим трепет. И мълком ще повтаряме след удивения Антон Страшимиров, който някога беше възкликнал: “Къде не беше Асен Златаров? Еднакво в знания и изкуства: сред професори, писатели и артисти, пред самото най-напредничаво гражданство и в гъстите редове на беззаветното и предано учителство. Всякъде и винаги неизчерпим, носител на светла мисъл и високо чувство.
Асен Златаров остава вдъхновител за младите, които са готови да поемат по пътя на знанието. Смъртта на проф. д-р Златаров става повод в-к „Час“ да публикува статия в памет на неговото дело. Опечаленият автор го определя така: „Кой беше той? Не е ли излишен въпросът! Знаят го всички, познават го всички. Най-популярният човек на българката наука, изкуство, на българската възраждаща се общественост. И най-обичаният, и най човечният“.
Published: Jan 31, 2021
Latest Revision: Feb 10, 2021
Ourboox Unique Identifier: OB-1028214
Copyright © 2021