Биография

Роден е в Хасково на 4 февруари 1885 г. Неговият баща Христо Златаров е бил учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село Стамболово (Елилер).

Следва химия в Женевския университет (1904-07). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен (1909 – 1910). Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“.

От 1924 е извънреден, а от 1935 редовен професор в Софийския университет. Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години. Активен участник е в Българския народен морски сговор.

Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, писателя Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.

Макар и да не е пряко свързан с Комунистическата партия, през 1936 година Асен Златаров посещава Съветския съюз, след което издава пропагандната книга „В страната на Съветите“, в която възхвалява колективизацията.

• 1910 – Завръща се в България и постъпва като асистент по органична химия в катедрата при физико-математическия факултет на Софийския университет.
• 1912 – 1915 – Участва в Балканската и Междусъюзническата войни като санитарен доброволец. Мобилизиран е в Първата световна война.
• 1920 – Избран е за частен доцент по физиологична химия към медицинския факултет в София и за частен доцент по биохимия към ФМФ.
• 1924 – Назначен е за извънреден професор при катедрата по органична химия.

Произведения

• „Идеали на младото поколение“

• „В страната на съветите“ (1936)

• „Диктатура или демокрация“