Златаров-оратор и пътеводител на младежта

Биография

Роден е в Хасково на 4 февруари 1885 г. Неговият баща Христо Златаров е бил учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село Стамболово

Следва химия в Женевския университет (1904-07). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен (1909 – 1910). Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“.

От 1924 е извънреден, а от 1935 редовен професор в Софийския университет. Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода (1925 – 1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години. Активен участник е в Българския народен морски сговор.

Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, писателя Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.

Произведения

• „Идеали на младото поколение“
• „В страната на съветите“ (1936)
• „Диктатура или демокрация“
• 
•                                      

Обществените инициативите на професора са коя от коя по-разнообразни и коя от коя по-интересни. Той предлага в училищата да се въведе отделна дисциплина, която да насочва учениците към правилното хранене. Можем само да гадаем колко популярни биха били изследванията на професора в наши дни, когато правилното хранене е толкова модерна тема. Статиите му не подминават и съвсем различната тематика за душата, при която „има пропасти, тъмни ущелия, подмолни канари, които у някои вземат власт над ясната мисъл.

 Друг малко известен факт е, че през 1934 година Златаров предлага смяна на името от Орхание на Ботевград, тъй като някои от оцелелите четници стигат почти до града след битката на Околчица. С идеята да покрият всички международни стандарти, за да бъдат изнасяни зад граница, той прави задълбочени изследвания върху хранителните качества на сиренето и кашкавала.

Цялата тази енергия и непрекъснатият стремеж към знание и прогрес биват прекъснати ненадейно и твърде рано. Телеграма от Виена, изпратена на 22-ри декември 1936 година съобщава, че едва на 51 години, любимецът на българския академичен свят проф. Асен Златаров е починал от рак. В австрийската столица той е бил подложен на наложителна за състоянието му операция. Тялото на учения е пренесено в България и погребано пред хиляди скърбящи хора, свидетелство за добродетелите на Златаров и обществената му значимост.

Смъртта на проф. д-р Златаров става повод в-к „Час“ да публикува статия в памет на неговото дело. Опечаленият автор го определя така: „Кой беше той? Не е ли излишен въпросът! Знаят го всички, познават го всички. Най-популярният човек на българката наука, изкуство, на българската възраждаща се общественост. И най-обичаният, и най човечният“.