Сборник есета

                       За самотата и страха

       Останата сама, в мен се събира най-различни мисли и вълнения. Събуждат се страхове и вълни. Страх ме е! Неописуваме много искам да има някой до мен в този момент, но уви, за пореден път осъзнавам, че съм сам, за кратко или за дълго, оставя безсилна срещу самотата. Свивам се на кълбо, завивам се с някое топло одеяло и си мисля, че съм защитена, чувствам се по – сигурна, по – дръзка, по – смела. Готова съм да се изпратя срещу страха от самотата…. Не, не знам защо ме е страх, знам само, че трябва да се опася в този ужасен, непоносен момент на слабост. Но от какво? И аз не предполагам какво толкова силно бушува в душата и в ума ми, но ме е страх!Има нещо, което ме мъже, опитвам се, предлагам да мисля за друго, подкрепям се за малко от подписването при обявяване на страха, но така или иначе това не ми дава мир 

   Хубавите мисли измежду лошите, питам се, но за дълго ли? …. 

    Не знам какво ще ми поднесете утре самотата…. Не знам, но ме е страх! Опитвам се да бъда онази, която не съм, опитвам се да съм онази, която искам да бъда !!! 

  Частицата смелост ме изпълнява, очите ми се засищат с известни блясък и усещам, чувствам, знам, че съм по – силна. Питам се как: не мога да повярвам, но съм щастлива. И изведна всичко в ума ми се превръща и си казвам: „Да, аз не съм сама, аз вече преодолях този непоносими леден страх. В сърцето ми нахлу гориво на самостоятелна собственост. Прекалено дълго бях жертва, прекалено дълго бях роб на самотата. 

   Една усмивка засиява на бледото лице …. Една усмивка, носеща радост и сила …. 

Човек живее, за да подарява усмивки и всеки ден се бори със страха…. 

   Помисли и ти как живееш в този малък свят? Може би малко те е страх от самотата, но нима не искаш да живееш така?  

                   Искреността и ти 

       – Сигурна ли си, че искаш да останеш сама? 

        – Да, това искам. – в момента, в който изрекох тези думи, осъзнах, че наистина искам да съм сама.  

       Понякога си мисля каквото е истинското значение на думата “искреност”, колкото и да боли тя и колко и да променя живота ти, тя те прави истинска – такава, каквото си има всички ти недостатъци и дефекти. Понякога искреността те наранява и прави нещастна, но може да е за добро, може да пътува, който те води тази искреност, е път, който ще направи ново. Седя в дома сама, като, каквато искам и не искам да бъда понякога и си казвам: къде изчезнаха тези дни с приятели и забавни истории и защото седя тук тук, без да има на кого да звънна и казва:   

– Здравей, приятелко, знаеш ли какво се случи днес?!  

      Знаете ли, независимо дали сте сами за момента и няма на кого да се обадите, трябва да бъдете щастливи, въпреки всичко, защото дори незначителното щастие ще удовлетвори надеждата ви някой ден да има на кого да се обадите или при кого да се скриете, за да кажете нова история. Какво можем да направим за това, че сме сами, само заради това, че сме били искрени? Можем да си дадем почивка, да се отдадем на себе си и да се радваме на всеки уединен миг, защото това ни прави изключително силни същества. Точно тогава, в този миг, когато най  не очакваш, ще се появи човек, който ще приема искреността ти такава, каквато е.  

     В този миг пейзаж около теб ще се смени и всичко ще изглежда така съвършено. Някой ден сама ще анализира всички си дефекти и грешки, защото има човек, който да приеме, ще може да си поправи си и дефектира в едно ново начало за теб. Какво ще последва след всичко, случи ли се досега?  

Едно ново начало и един силен и щастлив човек – ти.  

Да си сам

            Тъжно е да си признаеш, но в най – тежките моменти от живота си съм сам и трябва да намеря силите и хладнокръвието да ги преодолея. Друга истина, е че за най – мрачните етапи от живота си нямам идея като да действам, за да ги преодолея, но това е моята вътрешна, житейска битка. Няма кой да ме научи за това или онова, освен животното, което е безценен в това отношение. Строг учител, подготвящ изненадващи тестове, които в понеделник не започват да се възприемат с отличен.  

    Когато съм сама с цяло гърло ми се иска да крещя , че не желая да съм сама и ако някой се прави на прекален смелчага , че винаги може сам нещо си, не му вярвайте. Той има най – голяма нужда от подкрепа. Кой знае душата му как се мъчи в този момент, но има нещо , което го спира да потърси и настоява за опора. Може би неувереност , може би предишно отхвърляне …. Всеки реагира на нещастието си по различен начин , но болката винаги остава някъде между редовете скрита…. 

       Как реагирам аз, когато съм в труден момент? Затварям се, слагам преграда между себе си и света и за жалост не спирам да премислям проблема си. Проблемът е в ума ми 24/7. Мога да отричам, че съществува, но го има. Отричам, защото ме е срам да призная, че съм слаба в даден момент, че се нуждая от помощ. Винаги съм го играла силната жена и съм силна, но понякога товарът, който нося ми идва свръх. Не мога и не искам да го прехвърлям на някой друг, а просто да споделя, че нещо ми пречи и точно това споделяне ми е препъни камък. Не го усвоих съвсем. Още се съпротивлявам да се разкривам пред хората. Да, зная, че е важно какво и пред кого споделяме, но прекалената затвореност също може да е убиец. Къде е балансът? Не зная. Действам според интуицията си. Ако тя ми каже да споделя, го правя, ако ли не – не го правя.  

       За трудните моменти и тяхното преодоляване рецепти няма общо взето. Важно е  да не забравяме, че преди всичко трябва да търсим сила в самите себе си. Ако все чакаме някой да ни спаси, може да останем много разочаровани. Никой не ни е длъжен, както и ние не сме длъжни никому. 

                         Замълчи, Сърце 

     Ш – ш – ш , тихо мое сърце ! Недей да ми говориш. Усещам как се чувстваш. Не искам да ми разказваш пак колко си самотно. Не желая да знам колко уморено и натъжено си. Зная , че таиш надежда…туптиш в очакване на нещо ново.  

   Не сърце , недей ! Не ме натъжавай отново с разказите си за безбройните предателства. За истинското приятелство. Не ми казвай как си мечтаело за него…. Аз знам…. Но то живее само във въображението ми.  А е така примамливо съвършено и чисто …. и ти избираш да вярваш  наивно в него…. Търсиш го…Но в замяна получаваш само лъжи. Това не е нищо повече от една измама. Но добре , замълчи. Ще изпълня желанието ти. Нека помечтаем. Да си представим , че го намериш. И то изглежда чисто и неопетнено в началото. А после ? Всичко се разбива и оставаш сам.  

    Толкова много хора има по земята. Но няма никой , който да те погледне по – топло. Някой , който да ти каже окуражителна дума. Това би ти стигнало.Ще те накара  да усетиш , че истинско  приятелство все пак има , такова ,каквото си го представяш. 

    Не , сърце недей да плачеш , никой няма да забележи …Недей да викаш за помощ и утеха…. Не се надявай да бъдат чути….Хората около теб са глухи  за риданиятата ти…  

Хайде , помогни ми да се изправя. Да тръгна на някъде , без да се обръщам назад към миналото. Да заминем на някъде , само ти и аз сърце. Само на теб имам доверие , защото те познавам. До болка разбирам  наивността ти. 

     Хайде , тръгваме ли ? Да изградим остатъка от тъжните си дни в един изцяло наш свят. Живот без повече излишни илюзии.  

                   Когато приятелството свърши        

            След скорошен титаничен женски сблъсък си дадох сметка че приятелството върви ръка за ръка с разочарованието. Да ,вярно е ! Не  се заблуждавай че не е така !  

   Приятелството и разочарованието са като кафе с мляко и джин с тоник – едното без другото не може ! Е добре де има и изключения но много малко хора могат да се похвалят с такъв успех.( Оказа се че , не съм от тях). На всички ни е известно , че човешките отношения са едно от най – сложните неща в живота. И няма човек , който да не се е сблъсквал с подобен проблем , без значение от възрастта или пола. За каквито и взаимоотношения да става въпрос , винаги е трудно ! Нима нямаш затруднения в комуникацията и отношенията във връзката си или с роднините си ? А с приятелките си се разбираш без никакви проблеми ?  Не ! Не мисля , че е възможно ! До съвсем скоро бях в отбора на заблуждаващите се , че има безрезервно женско приятелство. Имах предвид онова истинското – без напрежение , без натоварвания , уговорки , и разочарования. Дори яростно защитавах убеждението си . Не исках да повярвам , че с приятелството идва и разочарованието. Че именно едното е причината за другото. Все пак докато достигна този момент ми отне доста време за да си призная поражението. Да си призная , че не бях права и че съм тотално разочарована. Не само от “ най – добрата ми приятелка “ , а и от самата мен , че бях толкова наивна. Не само , че не бях права в убежденията си , а и бях предадена…. 

      Тя беше моята половина. Помня как казвахме , че сме сродните си души. Бяхме толкова различни , но смятахме , че това ни прави толкова добри приятелки. Аз бях емоционална и чуплива , а тя бе с труден характер и предпазлива. Нуждаехме се една от друга за да оцелеем. 

      Да бъдеш предаден – едно ужасно чувство , което не те оставя на мира и те кара да търсиш вината в себе си. В един прекрасен момент усещаш , че до себе си имаш човек , който те уважава и държи на теб. Всичко в душата ти е слънчево , весели птички се реят в синевата , други закачливо пеят своята чудна песен , игриво поточе ромоли и нежно ни разказва за щастливи хора. Но изведнъж човекът до теб те предава . Слънцето се скрива и дъжд тъжно заромолява по прозорците , слива се със сълзите ти и те обгръща с безнадеждност. 

Предателството е непростимо. Веднъж умрели , птичките никога няма да бъдат съживени , поточето никога няма да заклокочи игриво , разказвайки чудните си истории за далечни светове , изпълнени с щастливи хора. Веднъж сринало се , слънцето никога не би огряло пак това приятелство , а без неговите жарки ласки всичко се обгръща с лед. Студенина владее всичко между предадения и предателя. Отлично познавам чувствата , които един излъган човек изпитва , безнадеждността , дъжда , сливащ се със сълзите. Звучи банално ,но времето лекува дори и тази болка , дълбоката рана , макар и бавно зараства , но остава един зловещ белег , напомнящ за присъствието си постоянно.  

   Предателството е една жалка и грозна проява на слабост от страна на човешките същества. Но единственото , което измяната причинява болка и разрушени.  

    Накратко , получи се нещо като в романтичните филми – едностранна връзка , несподелена. За истинското приятелство трябва да си всеотдайна , да бъдеш опора и подкрепа…… А не в първия удобен момент да забиеш нож в гърба на тази , която те е обичала безусловно…. 

                      Замина си и ти…. 

( заблудата , че имаш приятели….)

     Очите ми се пълнят със сълзи. Замина си . И това приятелство свърши за мен….Аз съм виновна. Поемам си дълбоко дъх и го задържам за секунда … Не искам да се разплача. Защото какъв е смисъла? Нима с пролятите сълзи ще те върна? А може би така трябваше да стане…Може би е по – добре ….. 

    Затварям очи и си спомням всичко , което сме преживели двете с теб. Хубаво беше….Приятелки независимо от всичко. Приятелки…. Но защо имам чувството , че много лесно това приятелство се счупи?  Счупи се като огледало , вещаещо седем години нещастие …. Като кристална чаша , хвърлена към стената в ярост … Счупи се на хиляди парчета , които никой няма да може залепи…. Лъжа. Не на хиляди парчета . Само на две – ти .. и аз. Това е . Свърши.  

     Аз просто исках да мога … исках да мога да нарека някого моя “ най – добра приятелка “. Нищо повече.  Но сега щом си помисля за теб , си давам сметка , че вече си само една непозната. Момиче с което вече нямам какво да си кажа , което не разбра значението на думата “ приятелство “ .  

   Мислех, че само любовта идва и си отива, а приятелството винаги остава. Но явно греша. За това съм тук сега … тъжна, самотна … .. опитваща се да залепи парченцата от едно вечер счупено приятелство, за да може да потъне в рамката и да запази като “хубав спомен” …..