Паисий Хилендарски- живот и творчество

Биографията на Паисий

Паисий дава оскъдни сведения за себе си, като казва че е роден в Самоковска епархия през 1722 г. със светско име Пенко или Петър. За негово родно място претендират няколко селища, но се утвърждава Банско по сведения в кондиката на Хилендарския манастир, където той е монах от 1745 г. Много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година и паметта му се отбелязва на 19 юни.

„История славянобългарска“

„История славянобългарска“е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760–1762 г.

„История славянобългарска” е уникален труд на Паисий, който го нарежда сред най-великите българи. Въпреки скромността на автора, че не е изучавал „нито граматика, нито политика”, хилендарският монах като самоук-историограф е достигнал върховете на националните прозрения, създавайки един исторически труд с ясен усет към рационално и целенасочено ползване на многостранните извори, за да изгради една грандиозна картина на историческото минало на българите, от която те да се гордеят, а не да се срамуват.

В „История славянобългарска” Паисий подчертава важното и водещото в миналото на българите: „Първо те са имали царе и патриарси, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели.” Известни са близо седемдесет преписа на „История славянобългарска“

Из послеслова на историята:

„Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки …Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе… Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах…“

Хилендарски манастир

Хилендарският манастир е сръбски православен манастир в Атон, Гърция. В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на православната част от сръбския народ, като е тачен и като български, редом със Зографския манастир. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Зографски манастир

„Свети Георги Зограф“, наричан още Зографски манастир), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Той е един от най-големите на Света гора и стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири.

След това Паисий се отдава на разпространението на своя труд, като пътува из страната за събиране на помощи за манастира. През 1764 г. посещава Сливен, а през 1765 г. в Котел се среща с поп Стойко Владиславов, който прави първия препис на „История славянобългарска”.

През 1770 г. хилендарецът обикаля из Серско. След много усилия, лишения и всеотдайно служене на делото, 

според проф. Кирил Топалов, исторически е установено, че авторът на “История славянобългарска” е приключил земния си път в с. Амбелино, днешен квартал на Асеновград.