Датата, на която се ражда този голям български писател, е 9 ноември 1880 година в село Жеравна. Той започва образованието си в родното си място, а по-късно продължава да учи в София и завършва през 1900 година. Още от малък Йовков се увлича по литературата, а учителят му е напълно уверен, че някой ден ученикът му ще стане писател. Същата година Йовков се премества заедно със семейството си в Добруджа. Не след дълго заживява в село Долен извор, където остава за кратък период от време. С творчеството си Йордан Йовков изгражда свят на доброто и истинското. В разказите си той тръгва от сивата действителност и постепенно я превръща в легендарна, автентична реалност, прави я интригуваща и светла, пренася ни в друг, по-красив, по-хармоничен свят.
Мирът, войната и човекът в разказа на Йовков
В началото на 1920г е публикуван разказът Последна радост творбата която с необикновена емоционалност разкрива специфичното йовковско отрицание на войната. Последна радост описва войната като разрушителна стихия, унищожаваща човешкото. Чрез описанието на смазващото ежедневие на фронта,където холерата и гладът убиват преди курщумите,Йовков внушава своето хуманистично послание войната е противоестествено явление,затова трябва да се отхвърли от човечеството; животът е единствена ценност и трябва да бъде изпълнен с повече любов,красота и радост.Този идеал читателя открива в действията и мислите на отделните персонажи,във взаимоотношенията между героите,в пейзажните описания.
Разказът е разделен на десет отделни откъса,разпределени равномерно- пет части за мира,пет за войната. Началните моменти разкриват мирния живот в идилично провинциално градче. В центъра на изображение на творбата е сблъсъкът между обикновения делничен свят и света на войната. Посредник между двата свята е продавачът на цветя малко смахнатият поет Люцкан.
Йордан Йовков – Последна радост
В градчето има трима души, които всеки помни – дядо Слави, който се занимава със земеделие, Рачо Самсара, който няма равен по приказливост, и Люцкан. Той продава цветя пролетта и лятото, но слабостта му към момичетата винаги го хвърля в разорение. Негови познати от града му дават пари да започне някакъв бизнес, но той или се отказва, или пак фалира. Безгрижна е душата му и е устремена към най-красивото момиче в града – Цветана. Хората я мислят за надменна и горда, тя няма приятели, но всички се спират, щом мине по улицата. Люцкан знае добре езика на цветята. В празнични дни таблата с цветята му се опразва и той е отвсякъде търсен. Някои му се подиграват, но той приема всичко леко, защото никога друг път не му обръщат толкова внимание. Митю Караколев е негов приятел и го защитава. Дори когато идва известие за мобилизация и двамата се записват в армията, той е неотлъчно до него. На гарата Цветана среща Люцкан – тя е сгодена за инженера, който също е бил приятел на Люцкан. Тя му дава жълта менкиша, която означава „раздяла“. Рачо Самсарът също отива войник. Люцкан съвсем се е променил, след като е надянал униформата – тя му е широка и той почти се е загубил в нея. Само дървеният кръст на фуражката му го отличава от останалите. Започва дълъг и изтощителен поход, който изнервя войниците, те озверяват от глад и умора. Тогава се случва един да стъпче нарочно цветето на Люцкан, бяла хризантема, която е пазел като подарък от едно момиче, живеещо в село, през което са минали. Люцкан се разболява. Едва върви и само лежи в палатката, когато най-сетне стигат мястото в Странджа. В мислите му е само бялата хризантема и думите „Прощаване. Няма нова любов.“ Рачо Самсарът държи пламенни речи, но като идва боя, той е от първите убити. Дори последните мисли на Люцкан са за бялата хризантема. Когато полковникът минава покрай тялото му, той вижда „прекрасна“ сцена, как в последния си дъх Люцкан е посегнал към някакво цвете.
В раказа “Последна радост” Йордан Йовков отделя толкова място на предисторията на военните събития, на мирния предвоенен живот на гражданите, колкото и на самата война. Разказът е писан три години след свършването на войната, писателят се е освободил от тираничната сила на нейното присъствие в живота му, той не се чувства безусловно подчинен на нейната динамика.
1.Заглавие-Мнозина определят “Последна радост” която завършва така наречен “военен сюжет”в творчеството на Йордан Йовков.Така още със заглавието текстът предначертава своята двойственост -той разказва за смъртта,но и за радостта,красотата,чийто носител е човекът,и която не може да бъде умъртвена.
2.Жанр-Новелистичен разказ с елементи на повест 3.Композициони особености –циклична,действието е разположено в 10части -създава усештане за завършеност на действието -символистично значение на числото 10-търси повод за всякаква промяна със свеки досек до света. -две тематечни ядра:1-Мирното всекиднивие(1,2,3,4 част):2-Съществуването във време на война(6,7,8,9,10част) -експозиция-погледът на автора е отправен към старината. -събитията са представени в хорнологична последователност.
4.Проблеми в творбата
-мира и войната
-за любовта
-за доброто и злото
-за богаството на човешките чувства и преживявания -за нравствената красота,заложена в човека
5.Емблематичните герои
-Дядо Слави-(значение на името на героя-прочуд,прославен)като древен пророк,вечае събития,чието приближаване никой не подозира
-Кръстан Капапина-(значение на името на героя-Кръстан-произлиза от кръст-който е основен символ на християнството)Той е въплащение на буйната човешка виталност,на първичната мъжка природа
-Рачо Самсара-(значение на името на героя-самар-търговски посредник,който дърпа назад сделките или проваля плановете на съдружниците си)
-идеята на Йовков-да покаже че,между хората от народа има ярки индивидуалности,в думите на които си заслужава човек да се вслуша.
-Героят Люцкан.
Етимологията на името идва от „людски”,(„хорски”). -Човек с нежна и фина душа, който не разбира войната. „Чудак” – неговият свят са цветята и любовта. Дори в грозното военно ежедневие той ги търси и тълкува. Запазва усета си към красивото и копнежа си по него. „Различността” на героя е подчертана чрез името, заниманието, външния вид, любовта към цветята.
-Цветана също е „различна” – сравнена с приказна принцеса, отличаваща се и като поведение и като външност
6.Време и пространство -Организирано е според опозициите празник – делник, минало- настояще. Провинциалният град с неговото спокойствие, привичен, повтарящ се ритъм на живот. И войната – осмислена чрез метафората на пътя – безкраен, кален, път към смъртта.
Според традиционната литературна критика акцентът при анализ на разказа се поставя върху неговата антивоенна насоченост. Но „Последна радост” не е само единствено антивоенен разказ.Безспорно обаче е, че е силна антивоенната нота в този разказ. Самият образ на поета и мечтателя Люцкан е отрицание на войната и разкриване на невъзможността да се проумее нейното безсмислие. Не би било правилно да търсим Йовковото „не” на войната в непосредственото разкриване на ужасите й, в прякото описание на кървави боеве, на трупове и разрушения. Трябва просто да видим един паднал войник, който в предсмъртния си час е протегнал ръка към бяло цвете. Йовков не може да приеме войната, защото обича хората.
Published: Dec 11, 2020
Latest Revision: Dec 11, 2020
Ourboox Unique Identifier: OB-961149
Copyright © 2020