Елисавета Багряна

Матуритетни творби, анализи, основни теми.

1.Стихии-Още в първата си стихосбирка, „Вечната и святата” , най-видната българска поетеса Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо лавейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус и е представена най-често покровителствено, с преувеличение на положителното или отрицателното в нея, в поезията на Багряна тя е изобразена с женственост, която сама говори за себе си и сама оценява стойностите, които притежава и към които се стреми.Композицията-на стихотворението: четири строфи от по четири дълги разказвателни и описващи стихове и един кратък, който акцентира върху реализма и разкрива обичта към града, приет като роден, обединени в един синтактически период, оформен като реторичен въпрос, дава простор за разгръщане на мисълта и за изчерпване на завладелите героинята чувство или образ

2.Потомка-Творбата на Елисавета Багряна ” Потомка ” е неслучайно едно от най – значимите произведения на поетесата.Чрез стихотворението тя разкрива силата на потомството , силата на родовите дух и кръв и ни призовава да опознаем своята идентичност по – добре , за да осмислим живота си.Творбата е изповед пред рода и неговите ценности.Заглавието на творбата ” Потомка ” поставя един от основните проблеми – потомството и наследяването на родовите белези и устойчиви черти.То ни насочва директно към проблематиката на текста.Чрез него наследницата на тези родови черти / потомката / се връща към важен мотив в битието – опознаване на рода , прадедите , техните черти и нрави . По този начин главната героиня осъзнава произхода си , осмисля живота си.Първите два куплета са изградени върху антитезата.Чрез отрицателните местоимения “няма ” , ” ни ” и глаголът Не знам ” , лирическата героиня отрича съхранението на родовата памет.Тя не е запазила в себе си никакви завети – миналото не е оставило белег върху нея.Това отричане обаче , е смислово много важно.Във втората част категоричното ” не знам ” бива заменено с не по-малко категоричното ” но усещам “.По този начин лирическата героиня ни показва , че тя познава историята на рода си по друг начин.В следващите строфи главната героиня се сравнява с тази своя прабаба чрез неясното ” затова аз може би обичам”.Чрез това сравнение тя иска да постигне същата свобода като предшественицата си .Така тя се възхищава на смелата постъпка от страна на прабаба й.Тук се чувства още по – силно и свободолюбивия човешки дух : ” …необхватните с око поля , конски бяг под плясъка на бича , волен глас , по вятъра разлян ” . Чрез ” волния глас ” се маркира директно това свободолюбие.А епитетът волен означава напълно свободен , безграничен , а силно изразителното съществително ” глас ” е символ на човешкото непокорство на най – висшата точка от духа.По този начин словосъчетанието удвоява силата на свободата на човек.В последния куплет се чувства най – силно изповедалният тон на лирическата героиня.тя допуска фактите , че е ” грешна ” , ” коварна” , че “сред път ще се сломи” чрез несигурното ” може би ” , с което загатва за своята нравствена наследственост , но тя подчертава , че е ” само щерка ” , т.е. , че е обикновена потомка на своя род.Лирическата героиня се кълне във вярност към рода , към родината с категоричното ” твоя вярна “.От последния ред на стихотворението блика любов , патриотизъм към отечеството : ” моя кръвна майчице земя “.Използваното от лирическата героиня притежателно местоимение загатва за огромния заряд на любов , който тя е готова да даде , да излее.

3.Кукувица-Един от централните философски проблеми в лириката на Багряна, който е своеобразен акцент на цялата й първа книга, е проблемът за свободата. Тази свобода в много критически трактовки се възприема в един по-социален аспект – като освободеност от условностите на патриархалния бит, като поезия на разбунтувалото се женско начало и отърсване от наслояваните психологически и социални роли. Но както в първата, така и в следващите си стихосбирки, Багряна надхвърля тези тясно социални внушения, поставяйки проблема за свободата върху много по-широка плоскост. Едно от най-характерните стихотворения в това отношение е „Кукувица” – творба, предизвикала истински шок с появата си. „Самодивската” свобода се осмисля от лирическата героиня като по-ценна и значима от децата, съпруга, близките, уюта на домашното огнище. Като птицата кукувица и героинята на Багряна застава срещу природните закони (майчинското) и социума, защитавайки правото си на избор – скиталчеството, което не знае насита. Отхвърляйки идеята за майчинството, героинята се опълчва не само срещу един от най-древните женски инстинкти, но и срещу един от основните закони на патриархално-битовия свят – за рожбата продължение на рода. В друга своя творба по подобен начин, защитавайки правото си на обич, отново почти кощунствено поетесата заявява

4.Вечната- Идеята за безкрайността, за вечния живот е в основата и на стихотворението „Вечната”. Тук животът триумфира над смъртта. Образът на жената майка е увековечен чрез сътворяването, чрез прераждането. Първата част на творбата представя лицето на смъртта. Подходът при описанието на това лице напомня едно друго описание на лицето на жената – това на любимата в стихотворението „Аз искам да те помня все така” на Димчо Дебеля нов. И двата портрета естетизират трагичното. В стихотворение то на Багряна настойчиво се въвеждат прилагателни с представка „без-” и „не-”. Мъртвата жена е „безкръвна”, „безплътна”, „безгласна”, „неподвижна”, „бездиханна”. Анафорите „и все едно” и „не ще” подсказват силата на онова, другото измерение, което обезсмисля и осмисля земното. Смъртта е неумолима, тя зачерква символите от земния живот – името („и все едно – дали Мария, или Анна е”) и сватбения пръстен, който вече е „широк и чужд”.
Втората строфа противопоставя на безжизнената жена писъка на нейната рожба, който е символ на новия живот. И отново тук се явява, както и в стихотворението „Потомка”, образът на родовата кръв, която е силна със своето безсмъртие. Човекът умира, но духът, носен от наследниците, триумфира над тленното и преходното. Внучката ще носи пак извечния копнеж за обич и романтика. Имената Мария и Анна не само обобщават, окрупняват образа на жената и го извеждат от частния случай, но със своята поетичност внушават вечната женственост, тази, която изкушава света.
В поезията си поетесата изповядва поривите на един нов тип жена, която надмогва закрепостяващите я догми и дава пълен израз на копнежите по волност. Движението на Багряна през света и като жена, и като поетеса, бележи пътя на промяната. Силата на внушението на нейната поезия идва от следването на философията на инстинкта, от разчупването на границите на човешкото Аз и съизмерването му с необозримото космическо начало, което позволява свободното движение през света.

Образът на жената в „Стихии”

Поезията на Елисавета Багряна навлиза в българската литература, търсейки нови духовни пространства за човека, като чрез своите стихосбирки утвърждава вечния порив към свобода, непокорство,стремеж към непостижиното и далечното. В поетичния свят на българската литера­тура за първи път жената творец заема сво­ето достойно място. Тя заявява правото си да докаже силата на своята личност и да представи пред света женското светоусеща­не. Багряна е първата българска поетеса, която поставя като основни моти­ви в творчеството си проблемите на жената и определя мястото й в един суров и без­компромисен свят. Новаторските стихове на поетесата се вписват – макар и непряко – в борческия и свободолюбив дух на епохата от 20-те години на XX век. Те носят в себе си и повеите на възрожденски идеи,с които осветяват неосветени дотогава пространства на лична­та свобода.

ОБРАЗ НА ЧИТАТЕЛЯ-“Потомка”

лирическата героиня сякаш се обръща към родната земя, споделяйки вълненията си с нея. Тя изповядва съкровенните си мисли и чувства, но през цялото стихотворение сякаш конкретния читател отсъства. Той съществува, но не е споменат в текста. Чак в края на произведението чрез споменаването на майката земя като че се обособява точен слушател, който е по-висш от самата героиня и може да я подкрепи и насочи.

Образи в “Кукувица”

В “Кукувица” са използвани фолклорни мотиви и образи, за да бъде
пресъздаден един по същество модерен бунт. Той е важен не само с
проблематиката, заложена в него – това е гласът на жената, която властва
срещу вековни традиции, отвърждавани от едно “мъжко” общество. Този бунт
има и поетически измерения – Багряна заговаря с пълнокръвни пластични
образи в период, в който абстрактното, духовното, мисловото все още имат
статута на “висок” образец в българската литература. А Багрянините
“напеви” пазят и живата си връзка с народната песен.

Образи във “Вечната”

стремеж към свобода и готовност тя да се отстоява;

любовта в поезията на Багряна има различни лица: страдание, възторг, тъга, очакване, екстаз. Любовта в лириката ѝ е синоним на свободата;сливане на човека с природата, което универсализира човешкото изживяване;мотивът за откривателството, за пътешествието;

мотивът за родовата принадлежност;мотивът за порива на жената към свободна изява

Езикови средства

Езикови средства-Стихът и езикът в произведенията на Багряна: -витален, сетивен, достигнал естествените интонации на човешкия говор; -често се използва белият стих; -фолкоризми, но и нова урбанистична лексика;

1.Езикови средства във „Вечната”: • Реторичен въпрос – Но чувате ли вие писъка невинен / на рожбата и в люлката съседна? • Епитети – Сега е тя безкръвна и почти безплътна, / безгласна, неподвижна, бездиханна. • Анафора – и все едно-дали Мария, или Анна е, и все едно-да молите и плачене. … не ще се вдигнат тънките клепачи, не ще помръднат стиснатите устни Синекдоха – Там нейната безсмъртна кръв е минала/и нейната душа на тоя свят отседнала. • Градация – А внучката ще носи всичко: името, / очите, устните, косите, на незримата.

2.Езикови средства в „Потомка”: • Метафорични епитети – древне, скитническа, непокорна кръв • Инверсия – прабаба тъмноока . Среднощ дълбока . Тя ме води към греха ни пръв. ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА Стихът и езикът в произведенията на Багряна: -витален, сетивен, достигнал естествените интонации на човешкия говор; -често се използва белият стих; -фолкоризми, но и нова урбанистична лексика;

3.Езикови средства в „Кукувица”: •Метафора-няма нивга аз гнездо да свия рожби румени да ти отгледам Анафора – Моите очи се ненаглеждат, моите уши се ненаслушват. … Дай ми мене по света да скитам, дай ми сборове, хора, задевки. • Апокопа – А кога умра, сама, в чужбина… • Реторичен въпрос-Не видя ли, не разбра ли още? • Символ – кукувица-бродница ще стане.

4.Езикови средства в „Стихии”: Стихът и езикът в произведенията на Багряна: -витален, сетивен, достигнал естествените интонации на човешкия говор; -често се използва белият стих; -фолкоризми, но и нова урбанистична лексика;