Елин Пелин

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елин Пелин, е български писател. Роден е в село Байлово на 8 юли 1877г., като е едно от единадесетте деца в бедното семейство на Йото Варджията и Стоянка Иванова. Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София, Златица и Панагюрище. Не завършва гимназия. Рисуването, наред с четенето, била една от големите му страсти. През 1896г. прави опит да влезе в Рисувалното училище, но не е приет.

семейството на Ел. Пелин

След приключване на образованието няколко години е учител в родното си село. След кото се установява в София, започва работа като репортер и редактор във вестници и списания.От ноември 1902 г. започва да издава сп. „Селска разговорка“ в Самоков. Чрез ходатайството на проф. Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека (1903 – 1907).
По време на Първата световна война е мобилизиран като военен кореспондент и от фронта изпраща информация към сп.”Отечество”.
Става пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910 – 1916), уредник в къщата музей „Иван Вазов“ (1924 – 1944), където работи до пенсионирането си. В края на живота си е председател на Съюза на българските писатели.
С жена си Стефанка Иванова Щерева имат 2 деца: Елка и Боян. Умира през 1949г. в София.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст Божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“. Той успява да покаже, че въпреки бедите българинът не загубил нито чувството си за справедливост, нито способностто да мечтае и обича.

Известни негови разкази са ,,Косачи” (1903 г.), „По жътва“ (1904 г.), „Пижо и Пендо“ (1917 г.), „Ян Бибиян“ (1933 г.), „Ян Бибиян на луната“ (1934 г.), „Кумчо Вълчо и Кума Лиса“ (1939 г.) и още много други.