Иван Вазов

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, на общественика и политик Борис Вазов, а също на доктор Кирил (Кирко) Вазов. Според Борис Вазов, родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от нестрамското село Сопот  съседно на Яновени, който се преселва в днешния Сопот в края на 18 век по време на размириците при управлението на Али паша Янински.

Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към рускоезичната поезия. През 1866 г. учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник даскал. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.

През 1866 г. се записва в 4-ти клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Освен това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове.

Важни години:

1870 г. в  „Периодическо списание“  на Браилското книжовно дружество излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“ .

През 1870г. Минчо Вазов го праща в Румъния при брат си, с цел да събуди интерес при него към търговията.

През 1872г. се завръща в България и работи като учител.

От 1880г. до 1886г. живее в Пловдив.

През 1881г. е избран за председател на Пловдивско научно книжовно дружество и издава първото българско литературно- научно списание след Освобождението – „Наука“.

1889г. се установява в София.

През 1920г. е удостоен с признанието “народен поет”.

През 1921г. умира и е погребан в близост до църква “Света София”.

Произведения:

1870г. – “Борба”

1872г. – “Борът”

1894г. – “Под игото”

1896г. – “Нова земя”

1899г. “Една българка”

1881г.- 1884г. – “Опълченците на Шипка”

1883г. – “Българският език”

1884г. – “Немили- недраги”

1884г. – “Отечество любезно, как хубаво си ти”

Иван Вазов е един от най-великите български поети и ще остане в сърцата на всички българи за винаги.